Този принцип, използван при обучението по рисуване, се основава на констатацията, че по време на упражненията с махане, когато движението се извършва с висока скорост, няма задълбочено мускулно усещане. По този начин той стои в пряк контраст с упражненията, изпълнявани с люлеене, изцяло и с възможно най-висока скорост. При бързо упражнение само много бързите мускулни влакна, които отговарят за експлозивната сила, са в състояние да се включат в свиването. Такова упражнение може да се изпълнява само с около 60-70% от максимума.

напрежение

Този тип сила е важен, например, при хвърлящите, но от гледна точка на тренировките по културизъм, усещането на мускулната част е твърде ниско, както и цялостния тренировъчен ефект. За да могат по-бавните мускулни влакна да участват в свиването, движението трябва да е по-бавно. По време на нормалното укрепване, когато повторението вече е контролирано и оптимално бързо, участва много по-голям процент мускулни влакна. Но дори и тук има моменти, когато мускулът е минимално натоварен. Докато в мъртвата точка чувстваме максимално мускулно натоварване, в крайните позиции мускулите са натоварени по-малко, респ. има почивка между повторенията, когато мускулите имат време да се възстановят. Тази почивка и по-специално отпускането на мускулите между повторенията се елиминира от принципа на непрекъснатото напрежение.

За да се постигне възможно най-голямо натоварване и постоянно напрежение в мускулите, упражнението не се изпълнява в пълна степен, както при нормални повторения. Екстремните пози се премахват от движението, когато мускулът има място за отпускане. При натиска върху пейката това би означавало да не се натиска щангата, докато ръцете не бъдат напълно сменени, а да се завърши горната позиция с леко свити ръце в лактите. Също така е възможно да се изпълняват клякания, когато коленете остават леко свити в горната позиция. Въпреки че класическите упражнения с гири могат да бъдат относително адаптирани, упражненията на машини са идеални за тренировки, базирани на непрекъснато напрежение. Те имат предимството, че тежестта се движи по постоянна вертикална пътека и по този начин въздейства върху мускула по същия начин, независимо в каква част от движението се намира. Ефектът от този принцип е предимно рисуване и оформяне, което се потвърждава например от каленетиката, която прилага този принцип в своите упражнения.