- Аз съм Геновева, но ме наричат ​​Вева.

творбата

- Казвам се Джано.

- Янко, не се сърди, че те използвам. Отивам за тежък товар, не успях сам да се справя. Живея на четвъртия етаж, асансьорът често не работи. Задържам ли те? Да се ​​прибера вкъщи.

- Аз съм неженен. Живея с баба си в семейна къща.

През няколкото дни, в които се срещнахме, знаехме много за себе си, но пропуснах най-важното: Какво има предвид под мен?

- Хубаво е, Янко, че си свободен, - тя зави от асфалтовия път към черен път, който водеше до самотна къща.

Портата беше отворена. Някой дръпна завесата на прозореца на стаята. Той излезе в тъмното. Казаха нещо на Вева. Върна се в залата и извади кутия, пълна с бутилки. Помогнах му да я сложи на задната седалка. След това още един. Беше ми ясно, че Вева има удобен източник на алкохол за бара. Защо ще кара сама сама вечер? Тя се измъкна от двора без светлина и включи фаровете на асфалта. Действието по превземането на кутиите се проведе както във филма за контрабандистите. Но защо той ме посвещава в своите машинации? Познаваме се само от няколко дни. Когато отидохме на уединение, тя прошепна, за да не се сърди, че иска да ме използва. Надявам се, че той не само иска да ме използва, но и ме иска.

- За какво мислиш, Янко?

- Радвам се да карам малко, - ще ви кажа какво мога да направя.

- Не. Но аз знам как да шофирам.

- Много те задържам?

- Сега нямам толкова много време.

- Дайте ми малко от това, което наричате. Имам всичко, просто ми липсва времето - усмихва се Вева.

Струваше ми се, че съм участник в играта на котка и мишка: Вева смята, че е котка, докато аз съм просто бедна мишка, аз съм на мнение, че тя е мишка и съм способен мъж.

Сънуването е дар от небето. Моят съученик загуби сто крони при залагане. Беше много тъжен за това. Класният професор го успокои, че няма значение дали имате сто крони или просто мислите, че ги имате. Професоре, студентът му каза, аз също бих се съгласил с вас, ако купих ваучери за храна за две седмици за парите, които просто мисля, че имам.

Асансьорът в жилищния блок работеше. Без усилия занесох кутиите с бутилки в апартамента на Вева. Тя ме постави на стол. Тя извади от една от кутиите бутилка естествена, естествена минерална вода Vetrofuč. Вева каза, че това е минерал от някои нови и класифицирани извори. Вземете го точно под тезгяха, защото ще има битка за него на пазара.

Вева хукна към кухнята за чаша, за да ми предложи минералната вода. Отделих момент да надникна в кутиите. В едната имаше две бутилки вятър отгоре, под тях бутилки джин, в другата коняци.

Тя наля минерална вода в чашите си и седна срещу мен. Тя ми показа снимка на дъщеря си с внука си. Отишла е в Моравия, живее там. Вева отдавна се раздели с мъжа. По-добре е да си сам в мир, отколкото с неуспешен човек през целия си живот, отколкото в трън.

- А ти, Янко, такъв красив и.

- Досега не намерих смелост. И животът лети.

- Оооооо, - усмихна се тя изненадано. - Мога ли да налея нещо по-остро? Понякога трябва да пиете, алкохолът ви се подиграва.

- Не пия алкохол. По принцип. - Очаквах да се опита да пробва вътре в мен, в душата ми. Отново усетих как ушите ми изгарят, треперех по цялото тяло. Чаша ракия или щеше да ме успокои, или да ме разпали. Може би бих прегърнал Вева.

Предложи тя да сготви колбаси, ще ни е интересно, предполагам, че не бързам, защото нощта е далеч. Съгласих се и си помислих, Джано, ти си с жена, за която мечтаеш от добър месец през нощта. Ти си с нея в нейния апартамент. Не бъди глупав, Джано, не очаквай тя да те дърпа в леглото. Вева е опитна дама, не си пасва. Може би просто направете крачка и ние ще се озовем в прегръдка, Вева го чака, Яно, покажете на нея и себе си, че сте момче, както трябва. На пръв поглед се блъсна в нея като гладен жребец в купа сено, сега или никога.

В съзнанието си говорих със себе си, смеех да покажа какво чувствам към нея. Надявам се, че той не ще хване този припадък в момента, в който Вева се обади. От моето решение да действам е извървено дълго и непознато пътуване в ръцете ми. Ами ако просто мисля така? Всичко, което трябва да направите, е да я погалите по косата, нежно и любезно като заек, тъй като ние сме на път да го хванем за ушите и след това за връзките.

Вева дойде от кухнята, извади колбасите от фризера и ги сложи за момент в хладка вода. Не можех да не ме забележа, очите ми ме удряха, докато кръвта ми искряше и това беше заповед за мен да се покажа като мъж. Тя ме попита отново дали наистина отказвам алкохол, имаше вкус на коняк. Докато тя изливаше дясната си ръка в чашата, аз се осмелих да хвана лявата й китка и докато я привличах към себе си, тя седна на коленете ми. В гореща прегръдка се сляхме с устните си и се целунахме страстно.

След известно време тя стана, дори не гореща, че ще готви тези колбаси. Предишната смелост ми даде смелост и повиши самочувствието ми. Прогоних усещането, че съм сирак, син на алкохолик, болен мъж, който не се интересува да бъде жена. Вева ми даде надежда да стана човек от плът и кръв.

Последвах я до кухнята. Тя вече беше в райска роба и когато се сгуших зад нея, колбасите в тенджерата тъкмо започваха да варят.

Не знам как се озовахме в стаята на дивана. Вева имаше халат на голо тяло, беше ми ясно, че се случи това, което трябваше да се случи. В разгара на удоволствието си прошепна на ухото ми: Обичам те. Шепотът й беше вик на радост, който само аз бях чувал, той принадлежеше само на мен.

Опрях приятно на рамото й и усетих острата миризма на подмишницата й в ноздрите си. Добър момент, докато задрямахме след друг любим човек, от коридора се разнесе писък. Някой почука на вратата, крещейки дали Вева е вкъщи или не усеща отвратителната миризма от апартамента си.

Плочата беше гореща и колбасите в тенджерата бяха развалени. - Заспах - обявява Вева по коридора. - Вечерята ми изгоря.

Тя отвори прозорците, за да проветри апартамента. След известно време скърцахме със зъби, защото навън беше студено. Останалата част от вечерта и нощта прекарахме в спалнята под топъл юрган. Тя ме събуди сутринта със сладкото и очарователно ухо: Обичам те.

Тя работеше до шест вечерта същия ден. Когато този следобед ме забеляза на вратата на бара, тя сякаш стисна устни, сякаш шепнеше в ухото ми. Тя ме заведе в една странична стая, служеща за офис. Тя отвори хладилник със сокове и спиртни напитки от изобретението на света. Тя отиде до бара, за да обслужва гостите и аз бях обзет от чувството, че постигнах повече за един ден, отколкото през целия ми предишен живот. На фактурите, които лежаха на масата, забелязах, че собственикът на бара Tulipán е Veva. Отпих портокалов сок от чашата си. Погледнах се в огледалото на стената и ми се стори, че акнето се свива и мъжката решителност е на лицето ми.

Не обичам самолюбието и с другите, не със себе си, но видях, че за първи път в живота си намерих справедливо огледало.

В шкафа под огледалото забих върха на пръста си в крема за влажна кожа, нарисувах лицето си и го изтрих с длан. Преживях опиянение от щастие. Едва когато ми хрумна предупреждение: Колко радост оцелява човек, толкова много мъка не може да бъде избегната! Но аз съм страдал само досега. За мен: Колкото сте изтърпели, толкова радост ще се радвате.

Вева приготви наденица вечер. Внимавахме да не изгорим като вчерашните колбаси. Прегърнахме се и аз показах желанието си да правя любов. - Отново? Вева ахна.

След вечеря тя извади празни бутилки оригинален английски и шотландски джин от кутията, която донесохме от бара. Тя извади пълни бутилки от друга кутия и ми показа в коя да налея.

- Не до гърлото, Янко, бутилката трябва да изглежда отворена.

Докато си лягахме, Вева отвори Кама Сутра на нощното шкафче. Вчера твърдях, че за първи път съм правил любов със съпругата си. Кама Сутра е чудесен водач.

- Янко, докато не прочетем старателно цялата книга, ще е Коледа. Ако искате да имате полезни знания в кръвта си, трябва да ги повторите. Предстоят ни красиви нощи до пролетта - усмихна се тя.

След първите уроци на Кама сутра заспах като в олио с мед. А „Обичам те“ на Вевино звъняше в ухото ми до бяла сутрин. Приятните пролетни дни пристигнаха с пикантен аромат на пробуждащи дървета. Живея с Вева от есента на миналата година и за Вева, Боже, я чувам в краката й като вярно куче, решено да я оближе по глезена по всяко време. Видях я пред себе си на касата, видях я на улицата, в небето, навсякъде, където погледнах. Колега от бензиностанцията ме забеляза с възхищение, Джано, изглеждаш добре, млад си, пъпките са изчезнали от лицето ти. Попаднахте на добър лекар.

- На лекар. - Аз казвам.

- Виждайки изобретателността и сръчността на експерт по вас.

Следобед се прибрах вкъщи притеснен какво ще каже старата жена, че отидох при нея само за скок, през следващите две седмици не спях у дома. Оставих я сама, защото можеше да се ядоса. Кукла, ами ако старата ми жена ме накара да търся ченгета? Тази добра стара душа заслужава да й каже, че няма да стоя дълго вкъщи. Е, вие, заповядайте на езика си, а не на сърцето си. И сърцето ми пое езика ми. Вева ме контролираше през цялото време.

Когато влязох в двора, гъшият гагали, петелът държеше кокошка до оградата, а съсед донесе една стара майка от улицата, че често не се чувства добре в други дни, съжаляваха, защото Яно беше изгубен, той не уцелен съм у дома.

- Оттогава тя е някак странна - съсед ми каза какво спряхте да стоите вкъщи.

Радостта и скръбта се редуват в мен като ден и нощ и сезони. Зарадвам Вева, стара мъка, Вева ми добавя мъка, старица не ми отнема радостта. Позна ме хитро и очевидно се спъна.

- Янко, предполагам, че съм гладен, когато не си се прибирал толкова дълго.

- Бях. като вкъщи. не съм гладен.

- И къде беше?

- Казвам - като у дома.

- Е, добре, не си бил с непознати - щастлива е старицата. - Янко, предполагам, че си млад - погали ме по бузата, - не можех да те представя без тези пъпки. При кой лекар бяхте?

- Ще ме заведеш ли и при нея? Раната на крака ми се отваря. От разширени вени.

- Моят лекар лекува само лицето й, - не знаех какво да кажа на стареца. - Тя се занимава с козметика.

- Козел. motyke? И какво е това? - избожда ухото. - Тя дойде при теб за лекарства, Янка, щом е истина - изръмжава старата жена.

- И скъпо ли е? Казват, че лекарите вече имат дълбок джоб.

- Тя все още не ми е представила сметката - беше неловко да ме лъже. Изкривих речта си: - Ако имате нужда от мен, ще ме намерите на бензиностанцията през деня, ще нощувам в града.

Тя избели картофи чрез варене на гулаш, но сложи избелените картофи в саксия с корите им.

- Джон, кажи ми светата истина. Виждам, че си се влюбил в някои. Ето защо забравяш къде си вкъщи - той ще бъде изгубен.

- Бабо, разбери.

- Ти си стара, Янка, давам ти добра жена. Просто се обвинявайте, защото жените сега са чудовища. Те просто търсят човек, който да увие и да грабне като нахранени артилеристи.

- Което ме кара да се присмивам, когато все още не съм имал перото.

- Имаш добро сърце, Янка, и това не може да бъде платено. Тя няма достатъчно пари, за да купи сърцето ти. Само ако тя й даде своето също толкова добро сърце.

Вева има добро сърце, дори не мога да си представя по-добро. Ще я доведа при баба ми, нощуваме тук, всички в града. Вева земи. Старицата също ще се съгласи, ще бъде по-зле със съседите и цялото село. Те знаят, че съм свободен. Ако ние с Вева излезем от къщата сутринта, те веднага ще отидат при старата, както можете, християнската душа, позволете на неженените да извършат прелюбодеяние под вашия покрив, от небето светкавична светкавица в къщата, което е такова къща, в която се извършват грехове.

Попитах Starkej дали моята приятелка може да прекара нощта при нас. Тя се съгласи, предполагам, че няма да й дадем нощ с пилета. Имаме стая и спалня, легло на дивана. Спя в кухнята в театъра.

На следващата вечер, очаровани от поредното повторение на горещите уроци на Кама Сутра, спахме с Вева. Обичах я до лудост, наслаждавах се на сочното й тяло и очаквах с нетърпение да прошепна омайното „Обичам те“ на върха на физическото си удоволствие.

В онези дни и седмици нямаше по-щастлив и щастлив човек на света.

- Янко, собствениците на частни автомобили не се интересуват от сметката на касата за бензин, - Вева хвърля на ден. - Събирайте сметки също! Ние ги осребряваме.

Не разбрах как да изхвърля изхвърлени хартии. Вева ми отвори очите. Собственикът на компанията поставя разхода на гориво в разходите. Той ще ми плати сто крони за сметка от тридесет литра, но ще получи деветстотин. Янко, Вева ме обучи, нямаше къде да вземеш изкуството на бизнеса в кръвта си. Без такова изкуство, по-добре не излизайте от къщата сега, седнете на дупето си и изсмучете суха кора.

Казах й, че дори баба ми би искала да я приветства в нашия дом. Тя кимна, но подчерта, че вече няколко седмици трябва да е в града денем и нощем. Тя попита дали съм решен да го направя вместо нея.

- Собственикът на бар Zlatý roh, Dionýz Rajnička, държи кроасаните. Те трябва да бъдат съборени. Той планира да отвори кръчма в двора на бара, а през лятото ще постави плетени столове и маси на тротоара пред бара. Златният рог е на един хвърлей от Лалето. За мен това означава пълно бедствие. Ще се счупя - очите на Вева се разширяват.

- И така какво. - Стоя с отворена уста.

- Необходимо е да му напишем заплашителен аноним, че ако не спре и не се оттегли, ще изстискаме бара във въздуха му, върху камъка няма да остане камък.

- Но. изпращачът на писмото може.

- Дървена смокиня - груба гримаса. - Бях в пощата и като истинска дама си сложих бели ръкавици и си купих печати. Затова си купих плик с писмо. Имам ръкавици за теб и ти пишеш на собственика на Златния рог това, което ти диктувам. Вие пишете: "Уважаеми господин Райничка, скитник и крадец. Ако се протегнете към двора и улицата с този пондиатен бар, ще хвърля бара във вашия въздух. Също с вас. Предупреждавам ви, че не спестявам това, Пиша, ще го направя, Ръка на справедливостта. "

- Ако алчният не научи, ще му дадем урок, - Вева прави пауза. - Отиваш на бара, като сок, оставяш нещо в тоалетната като кибритена кутия, която експлодира през нощта и кара Райническа да дойде на себе си.

Всяка вечер топката планира как да огъне състезателите си на хребет и да ги изкара на тротоара, както тя сама определи. Тя беше раница на гняв и аз трябваше да съм прилеп, за да отмъстя. Щях да се съпротивлявам, че той прави модерна пандура от мен, но когато моята решителност достигна своя връх, тя дойде да повтори поредния урок от Кама Сутра и с нетърпение очаквах да прошепна вълшебното „Обичам те“ в отново ухото ми.

Вева ми каза, че ако Райничка не се подчини на предупреждението „Ръката на справедливостта“, тя ще наеме придружител, ще покани Райничка в бар, различен от бизнес среща, и щом слезе от колата, ще го бием като ръж. Няма нужда да го търкате с ръце, той мъдро ще го рита в чатала; Това е кратко действие, но ефективно. Болката и унижението се умножават и те вече доведоха по-упорити хора до послушание, като Райничка.

На следващия ден тя ми донесе дъмбели, пружини, боксови ръкавици и закачи кожена чанта на бойлера в банята. Тренирах като кандидат за олимпиадата и когато бях потен като мишка, Вева ми помогна да вляза в джакузи и ми прошепна в ухото.

- Янко, - обърна се тя към мен, когато ми изми гърба, - ако наистина ме обичаш, ще изпълниш и другото ми желание?

Претърпях това, което тя планира отново, където иска да ме използва като овен, но признавам, бях решен да направя всичко за нея, само за да не я загубя.

- Янко, ако ме обичаш, ще риташ първичен Слатиар в чатала, нека страда, както аз страдах.

- Вева, Вевка, - погледнах я учудено, - не познавам човека.

- Янко, постъпваш в психиатрия и когато първичната те преглежда, отделяш малко и го риташ.

Две седмици ме обучаваше как да вляза в психиатрията, какво да кажа и как да се държа. Глупакът може всичко.