Наднорменото тегло и затлъстяването се превръщат във временните бомби на нашия век. Затлъстяването при деца и юноши е не само здравословен проблем в тази възраст, но също така представлява повишен риск за зряла възраст.

зряла възраст

Много проучвания вече показват, че ако детето развие прекомерно количество мазнини по време на развитието си, то е изложено на риск от затлъстяване в зряла възраст. Такова затлъстяване е по-сериозно от затлъстяването, което се проявява в зряла възраст. Дори да е имало известно подобрение в развитието на тези деца. При възрастни дори е възможно да се приеме тегло според ИТМ и дебелина на кожните водорасли в детска възраст. Децата, при които затлъстяването продължава до зряла възраст, имат по-чести сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет, да не говорим за различните психосоциални последици. Диагностиката, лечението и профилактиката на затлъстяването в детска възраст е от голямо значение за индивида, било за намаляване на честотата на затлъстяване в зряла възраст или поради появата на други заболявания през целия живот. Със сигурност това е една от причините през последните години да има все повече публикации, занимаващи се с въпроса за детското затлъстяване от различни аспекти: морфологичен, метаболитен, хормонален, функционален, психологически, социален и подобни.

Понастоящем затлъстяването е едно от най-често срещаните метаболитни заболявания и се характеризира с увеличаване на мастната тъкан в организма. По този начин затлъстяването не означава прекомерно тегло, а прекомерно натрупване на мастна тъкан. Детето е диагностицирано със затлъстяване, ако теглото е по-голямо от 97-ия процентил спрямо височината, теглото надвишава 120% от идеалното тегло (спрямо височината) или кожните водорасли са по-големи от две стандартни отклонения от подходящата средна стойност.

Затлъстяването се превръща в проблем в почти целия свят, с изключение на страните, в които населението е недохранено. Увеличаването на броя на затлъстелите индивиди е толкова голямо, че често се говори за пандемия. Според Световната здравна организация това е най-често срещаното хранително разстройство, засягащо всяко пето до десето дете в развитите страни.

Очевидно е, че честотата на затлъстяването варира в различните етнически групи, което се дължи на различно ежедневие, различни хранителни навици, различна физическа активност, но е възможно и друго генетично оборудване.

Докато според резултатите от проучването NHANES II, разпространението на затлъстяването в САЩ през годините 1963 - 1970 е било под 5%, резултатите от проучването NHANES III от 1984 - 1994 вече съобщават за тревожно нарастване на проблема. При деца и юноши честотата на затлъстяване е била 11%, а наднорменото тегло е отчетено при 14% (Richard et al., 1998).

Честотата на затлъстяването е висока и в най-богатите арабски страни като Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В тези страни разпространението на затлъстяването при мъжете е 12-32%, а при жените 18-44%. Ниското разпространение на затлъстяването продължава в Япония и Китай с 1,5-5%. Подобна тенденция се наблюдава в Европа. Статистиката показва, че напр. в Германия 10-18% от юношите са с наднормено тегло и 4-8% са с наднормено тегло. В по-младите възрастови групи приблизително 10% от децата са с наднормено тегло и 5-8% са с наднормено тегло, а около половината от тях вече имат поне едно съпътстващо заболяване или поне един друг рисков фактор, предразполагащ към сериозни усложнения. В чешко - словашкото население затлъстяването се отчита при 6% от момчетата и 5,6% от момичетата, 13% от момчетата и 12% от момичетата са с наднормено тегло. Очакваното увеличение на затлъстяването при момчетата е надвишено с 3,1%, а при момичетата с 1,9%.

Дългосрочните наблюдения върху развитието на детското затлъстяване показват, че честотата му се е увеличила значително за относително кратък период от време. Като се има предвид това бързо нарастване на детското затлъстяване, не можем да разгледаме толкова бързо променящия се генофонд на човечеството, а по-скоро значителни промени в околната среда и начина на живот. Тези промени се отнасят главно до количеството и състава на диетата и физическата активност.

Честото появяване на затлъстяване при родителите и братята и сестрите посочва ролята на наследствените фактори за развитието на затлъстяването. Въпреки това, факторите на околната среда, водещи до енергиен дисбаланс, също са необходими за появата на затлъстяване. При затлъстелите деца диетата обикновено е неподходяща. Най-често се установява ниският брой хранения през деня, като максималният прием на храна е през втората половина на деня. Много често откритие на проучвания за оценка на енергийните разходи при деца със затлъстяване и нормално тегло са сравними стойности на общия енергиен разход. Тези резултати могат да се обяснят с различното повишено потребление на енергия при една и съща физическа активност и мускулна работа при тези две групи деца. Причината е в повишената енергийна стойност на труда в резултат на високото съдържание на мазнини при затлъстелите хора. Тези проучвания обаче ясно показват, че общата физическа активност е по-ниска при затлъстелите деца. Повишените енергийни нужди за една и съща дейност с по-голямо натоварване на сърдечно-съдовата система също обясняват общото преживяване, че затлъстелите младежи избягват физическа активност.

Може обаче да се каже недвусмислено, че прекомерният прием на храна, независимо дали е абсолютен или по отношение на енергийните разходи, води до развитие на затлъстяване в по-голяма степен при деца с генетични предразположения. Предразположението към развитие на затлъстяване обаче не само се наследява, но се поема и режимът на хранене и упражнения в семейството.

Затлъстяването, дори в детството, започва да се разглежда като непосредствена социално обусловена последица от индивидуалното поведение във връзка с недоказуемо досега генетично оборудване. Заедно тези фактори карат индивида да не може да балансира приема на храна с консумацията на енергия.

Детството има свои специфики за определяне на наднорменото тегло или затлъстяването. Само теглото на индивида не е достатъчно за такава оценка през периода на растеж и развитие на организма. По-достоверен критерий е индексът на телесна маса, т.е. индекс на телесна маса (ИТМ = тегло в kg/височина в m2), който отчита връзката между теглото и текущата височина, оценява адекватността на хранителния статус по отношение на възрастта, пола и пропорционалност.

При възрастни ИТМ = 25 е ясно определен като начало на наднормено тегло. Въпреки това не е възможно да се използва само една критична стойност за всички деца поради променящата се пропорционалност на тялото.

При децата винаги оценяваме телесното тегло по отношение на ръст, възраст и пол. Стойностите на изследваните физически характеристики обаче имат само много ниска информативна стойност. Следователно е необходимо те да бъдат оценени в сравнение с т.нар стандартни или референтни данни. Средните стойности и стандартните отклонения за отделните възрастови периоди са показани в процентилни графики. Стойността на 90-ия персентил се използва за определяне на стойността на наднорменото тегло и ние считаме, че децата с наднормено тегло в 97-ия персентил са затлъстели. Тогава затлъстелите деца се включват в лентите със стандартни отклонения.

При лечението на затлъстяването се предпочита амбулаторно лечение не само поради намаляването на разходите за лечение, но особено поради увеличения шанс за постигане на по-добър и дългосрочен успех в семейната и училищната среда. Дългосрочното, структурирано обучение и текущо ръководство от интердисциплинарен екип, в който педиатър, диетолог, психолог и спортен треньор работят заедно, се оказва идеална форма за лечение на деца с наднормено тегло и затлъстяване. Трайният успех изисква постепенна промяна чрез „малки стъпки“, които засягат начина на живот на цялото семейство. Терапевтичните средства се избират с цел засилване на мотивацията на детето и цялото му семейство да обучават и укрепват нови начини на поведение и в същото време да предприемат стратегически стъпки срещу рецидива на затлъстяването.

Рядко трябва да се използват специални диети, лекарствена терапия или операция. Същността на лечението е намаляването на неактивното поведение, търсенето на нови форми на физическа активност, които носят забавление на детето и опосредстват чувството за успех. Храненето и хранителните навици се модифицират чрез диета с ниско съдържание на мазнини, редовен прием на захари и протеини, намаляване на консумацията на безалкохолни напитки и предпочитание към консумацията на вода .

Заседналият начин на прекарване на свободното време за деца се превърна в житейска тенденция за децата през последните десетилетия, допълнен от обилната консумация на леснодостъпни храни, неподходящи в състава им, или т.нар. „Здравословни“ храни, но в големи количества. В същото време около 19% от затлъстелите деца са доволни от своята фигура и начин на живот. Разпространението на затлъстяването и болестите, които най-често ги придружават, се увеличава. Затлъстяването при деца и юноши бързо се превръща в обществен здравен проблем.