Преглед Преходът, разбира се, не е болест при жената. Но поради системни причини и тъй като жените с увреждания често се нуждаят от лечение, решихме да разгледаме този проблем и в този раздел. Това се случва около 50-годишна възраст

менопауза

2 февруари 2004 г. в 10:50 ч. Primar.sme.sk

Общ преглед

Естествено, менопаузата не е болест. Но поради системни причини и тъй като жените с увреждания често се нуждаят от лечение, решихме да разгледаме този проблем и в този раздел.

Около 50-годишна възраст се наблюдава бавна регресия на производството на хормони в яйчниците. Този процес отнема няколко години и е разделен на различни фази. В началото има нарушения на менструалното кървене и вегетативни симптоми като типични горещи вълни, сърцебиене, промени в настроението и повишена нервност. След това има окончателно спиране на кървенето и поради липса на естроген до органични промени, които засягат предимно лигавицата на гениталиите. Други последици от хормоналната промяна са главно остеопороза и повишаване на кръвното налягане.

2/3 от жените се оплакват от трудности при преход, 1/3 от жените се нуждаят от хормонална терапия. Естрогенните препарати се дават за подобряване на вегетативните симптоми. Изборът на правилната подготовка е от решаващо значение. Също така се обсъжда дали естрогените са подходящи за профилактика срещу остеопороза. Новите лекарства (бисфосфонати) се понасят по-добре.

Главна информация

Менопаузата представлява цялата фаза на преход от все още пълна полова зрялост към мечтата на жената, т.е. zn. между 45 и 60 годишна възраст.

Под менопауза имаме предвид последното менструално кървене, контролирано от яйчниците. Възрастта на жената в менопауза е около 50 средно. Перименопаузата е период от 2 години преди и след менопаузата. Въз основа на термина менопауза, периодът от време от около. 4-5 години преди това се нарича "пременопауза". Период от една година след тази дата се нарича "постменопауза".

И двете фази продължават няколко години, така че менопаузата може да продължи средно повече от около 10 години. Менопаузата е последвана от вече споменатия сениум. Концентрациите на женски полови хормони се колебаят плавно по време на тези различни фази на преход и могат да причинят различни менопаузални трудности, които са общо включени под термина „синдром на менопаузата“.

Причини

В така наречените години на преход се появяват характерни промени във функционалния периметър на яйчниците (= яйчниците). Зародишната тъкан на яйчниците е била силно износена през цялата полова зрялост. И двата яйчника съдържат около 1 милион яйцеклетки при раждането, които се „консумират“ с около 99% до менопаузата. След менопаузата яйчниците съдържат само 5000 - 10 000 фоликула. Тъй като яйчниците вече нямат реагиращи фоликули и по този начин губят способността си да произвеждат хормони, производството на естроген спира все повече и повече. В същото време има променено производство на хормони в централния контрол на мозъка посредством хипоталамуса (= част от средния мозък) и хипофизата (= мозъчна висулка). За разлика от намаляващото производство на естроген, хормонът гонадотропин се секретира по-силно. Основната част от "менопаузалните гонадотропини" е фоликулостимулиращ хормон (FSH). Тези стойности могат да бъдат открити в кръвния серум и урината. Докато хормонът естрадиол, един от естрогените, спада до около една шеста по време на менопаузата, нивата на FSH се повишават повече от шест пъти.

При някои жени се наблюдава повече или по-малко повишено функциониране на щитовидната жлеза и надбъбречната кора. Органичните промени в менопаузата засягат главно целевите органи на естрогените, особено матката, вагината, вулвата и млечните жлези. Те "изпитват" нарастваща регресия, отчасти поради намален кръвен поток.

Освен това има така наречените вегетативни промени, т.е. промени в нервната система, която не е под влиянието на волята или съзнанието и която е отговорна за управлението на жизненоважни функции като дишане, храносмилане, метаболизъм, управление на водите и т.н. Вегетативният синдром се определя от повишената раздразнителност на нервната система, ускоряваща кръвообращението и очевидно се причинява от загуба на производство на естроген. Естрогените имат инхибиторен ефект върху автономната нервна система. Нарушения и трудности могат да възникнат поради намаляващото производство на естроген.

Това развитие се променя индивидуално и се лекува по-широко, когато се установят менопаузалните затруднения.

Честота

Особено след менопаузата повечето жени, ок. 58 - 84%, показват менопаузални трудности. Прибл. 30% от жените в менопауза се нуждаят от лечение. При различни прояви на менопаузата най-голяма роля играят съдовите реакции като горещи вълни (70%), изпотяване (около 55%) и световъртеж (около 45%). Повече от половината от жените изпитват повишаване на кръвното налягане през първите две години след менопаузата. В постменопаузата, прибл. 25% от жените в групата на остеопоротичния риск. Тук други фактори като напр. поява в семейството, много тънка структура на тялото, ранна менопауза, липса на упражнения, лечение с кортизон и тютюнопушене.

Симптоми

Менопаузата и постменопаузата се характеризират с вегетативни и органични промени. Пременопаузата обикновено се съобщава при нарушения на цикъла. При повечето жени цикълът не завършва бързо в края на половата зрялост, а първо се превръща в месечни нарушения на кървенето. Характерна аномалия при менструално кървене се счита за "климактерично дългосрочно менструално кървене", което се основава на вече описаните хормонални колебания. Кървенето по време на менопаузата може да бъде причинено и от липса на естрогени. Дисбалансът води до нарушения във вегетативния баланс в менопаузата, които са белязани главно от припадъци на топлина с разграждане на потта и учестен пулс.

Освен това пациентите се оплакват от безсъние, намалена работоспособност, нервност, депресия, главоболие и липса на мотивация. Физическите промени засягат, както вече споменахме, главно прицелните органи на естрогените.

Тъканите могат да се свият, което ги прави по-податливи на инфекции. Прекомерно увеличената регресия развива силно свиване на влагалището с възпалителни промени. Атрофията на тъканите може да причини почти пълно изчезване на малки и големи срамни устни, придружено от болезнен сърбеж, причинен от променена вагинална флора, така наречената craurosis vulvae.

В съдовата система нивата на систоличното кръвно налягане могат да се увеличат повече при жените, отколкото при мъжете. Това е свързано с метаболизма на естрогените и мазнините. Съставните фактори, недохранването, прекомерният холестерол, както и функционалните метаболитни нарушения на черния дроб вероятно играят доминираща роля.

В костната система хормоналната ситуация в менопаузата насърчава остеоартрозата и особено остеопорозата, свързана с повишена костна загуба. Жените често се оплакват от хронична болка в гърба, както и в ръцете и краката. По време на сеитбата може да настъпи намаляване, свързано с образуването на гърбица. Намаляването на костната плътност явно зависи от времето на спадане на яйчниковите хормони, т.е. заявявайки, че управлението на калция също може да бъде нарушено от дефицит на естроген. След менопаузата минералното съдържание на скелета намалява с около 15% на десетилетие. За мъжете тази стойност е около 4%. Честотата на фрактурите на костите се увеличава статистически значително при жени на възраст над 60 години.

И накрая, към този богат комплекс от трудности, трябва да се добави, че характерните трудности не трябва да се обясняват единствено въз основа на хормоните. Конституцията, семейното положение, анамнезата, социално-икономическите фактори и по-ранните хормонални влияния също са зависими от индивидуалното оцеляване и управлението на менопаузалния период на преход. С вътрешно приемане в процеса на стареене, менопаузата може да протече без затруднения или само с минимални умствени и физически ограничения. Много жени обаче усещат прехода повече или по-силно като криза на идентичността, загуба на престиж, нарцистично унижение и последно сбогуване с младостта.

Що се отнася до психиката, психическото напрежение може да се извлече по различни начини от плахи очаквания. Повишената чувствителност и уязвимост могат да се появят, преди да се достигне фазата на хормоналните промени. Така наречената „просрочена паника“ се описва като типична криза на прехода. Страхът е, че със загубата на функцията на яйчниците сексуалната ориентация ще бъде намалена или загубена, което също се счита за начало на стареенето.

Има и опасения, че жената страда от животозастрашаващо физическо заболяване. Освен това загубата на поверителни роли и жизненоважност в семейството може да доведе до депресия. При жени, които имат явна проява на менопаузален синдром, съзвездието в брака, семейството или работата често е проблематично.

Диагноза

Когато жената търси лекар поради климактерични проблеми, лекарят първо прави задълбочена анамнеза и гинекологичен преглед. Те включват изследване на гениталната област и находки от палпация, както и цитологично изследване на вагиналната тъкан. Кръвните тестове могат да открият женски полови хормони като естрадиол, естрон и фоликулостимулиращ хормон.

Хормоналното лечение на менопаузалното менструално кървене е ограничено до тези пациенти, при които органичните причини за кървене, особено ракът на женските полови органи, са изключени с абсолютна сигурност. При съмнение за рак на женските полови органи това се определя чрез ултразвук, абразия или лапароскопия. Ранното откриване на рака на женските полови органи е най-важната диагностична задача.

Непрекъснатото диагностично наблюдение на остеопорозата също е важно. Измеримият критерий за степента на остеопороза е индексът на костната плътност. Понастоящем остеопорозата може да бъде открита чрез измерване на костната плътност и рентгеновите лъчи, най-вече на китката.

Терапия

В челните редици на лечението на менопаузалните разстройства е естрогенната хормонална терапия, която в зависимост от дозата има стабилизиращ и компенсиращ ефект върху симптомите на дефицит на естроген. На пазара има различни комбинирани препарати. Изборът на хормонален препарат зависи от етапа на прехода, т.е. дали трудностите възникват в пременопауза или постменопауза, както и в зависимост от интензивността на затрудненията.

Пероралните хормони под формата на таблетки, както и депо препарати, които могат да се инжектират в мускула на всеки 6 до 8 седмици, доказаха своята стойност днес. Доказано е също, че приложението на хормонален пластир е непоносимо при жени, които имат непоносимост към перорални препарати поради стомашно-чревни разстройства.

При повтарящи се нередности на кървенето, особено в перименопаузата и постменопаузата, може да се посочи хирургично отстраняване на матката. Органичните промени в гениталиите обикновено се появяват само след вегетативни симптоми. В случай на твърде нарастваща регресия, тук също се препоръчва лечение с естрогени, приемани през устата, комбинирано с локално лечение с мехлеми, съдържащи естрогени. Докато общото приложение на хормони беше отхвърлено преди няколко години, днес преходната хормонална терапия се разглежда като добра превантивна мярка за избягване на остеопороза. Благодарение на подобренията в хормоналните препарати и дългогодишния опит, страничните ефекти вече могат да бъдат по-добре контролирани. Въпреки това, известните нежелани реакции могат да включват гадене, главоболие, наддаване на тегло, болезнено подуване на гърдата и дозозависими увеличения при рак на матката; това вероятно важи и за рака на гърдата.

Както вече беше описано, дългосрочното лечение с естроген се препоръчва само за повишена деградация на костите и за допълнителни рискови фактори. В рисковата група, която включва приблизително 25% от жените в постменопауза, се търси естрогенна терапия за максимум 8-10 години. Гинекологът обаче обсъжда индивидуално нежеланите реакции и противопоказанията с жената.

Естрогенната терапия се подкрепя най-добре от богата на протеини диета и балансирана физическа активност. При съществуваща остеопороза се използват също флуоридна и калциева терапия. Хормоналната терапия се допълва според индивидуалната ситуация чрез физически мерки, психотропни лекарства и психотерапия.