Енория на Нитра

послание

„В името на Христос ние молим: Примирете се с Бог!“ (2 Кор 5, 20)

Скъпи братя и сестри!

И тази година Господ ни дава добро време да се подготвим да отпразнуваме с обновено сърце голямата тайна на смъртта и възкресението на Исус, която е в основата на християнския живот както на индивида, така и на общността. Ние трябва непрекъснато да се връщаме към тази мистерия, с нашите умове и сърца. Той не спира да расте в нас дотолкова, доколкото си позволяваме да бъдем уловени от неговата духовна динамика и да се придържаме към нея с нашата свободна и щедра реакция.

1. Великденската мистерия - основата на обръщението

Радостта на християнина произтича от слушането и получаването на добрата новина за смъртта и възкресението на Исус: керигмия. Той включва тайната на любовта, която „е толкова истинска, толкова истинска, толкова конкретна, че ни предлага връзка, пълна с искрен и ползотворен диалог“ (Христос живее, 117). Този, който вярва в тази тайна, отхвърля лъжата, че животът ни идва само от нас самите, въпреки че всъщност са родени от любовта на Бог Отец, от волята му да дава живот в изобилие (вж. Jn 10, 10). Ако обаче се вслушаме в съблазнителния глас на „бащата на лъжата“ (вж. Jn 8, 45), рискуваме да изпаднем в бездната на глупостите и вече преживяваме ада тук на земята, както се вижда, за съжаление, от много трагични събития от личен и колективен човешки опит.

Затова за тазгодишния пост аз бих искал да отправя към всички християни думите, които написах в апостолското увещание Христос живее: „Погледнете протегнатите ръце на разпнатия Христос и му позволявайте отново и отново да ви спасява. И когато излезете от греховете си, вярвайте твърдо в Неговата милост, която ви освобождава от вина. Помислете за пролятата му кръв с такава голяма любов и се пречистете от нея. По този начин ще можете да се събуждате отново и отново за живот ”(123). Христовият Великден не е събитие от миналото: чрез силата на Светия Дух той все още е актуален и ни позволява да погледнем с вяра върху Христовото тяло и да го докоснем в много страдащи.

2. Неотложност на преобразуването

Ще бъде полезно да разсъждаваме по-задълбочено върху Пасхалната мистерия, която ни е дала Божията милост. Защото милостта трябва да се изпитва само при лице в лице с разпнатия и възкръснал Господ., „Който ме обича и се е отдал за мен“ (Гал 2, 20): в сърдечен диалог, от приятел на приятел. Ето защо молитвата през Великия пост е толкова важна. Това е нещо повече от дълг, изразява необходимостта да отговорим на Божията любов, която винаги ни предшества и подкрепя. Защото християнинът се моли със знанието, че не заслужава такава любов. Молитвата може да приеме много форми, но в Божиите очи наистина важното е, че тя прониква в сърцата ни и нарушава твърдостта на сърцата ни, смекчавайки я, за да се обръща все повече към Бог и Неговата воля.

Следователно в този подходящ момент нека бъдем водени като Израел в пустинята (вж. Оз 2, 16), за да можем най-накрая да чуем гласа на нашия Жених и да му позволим да резонира по-дълбоко и по-охотно в нас. Колкото повече можем да се ръководим от Неговото Слово, толкова по-скоро ще можем да изпитаме неговата незаслужена милост към нас. Нека не оставяме това време на благодат да мине напразно, в заблудата, че ние определяме времето и начина на нашето обръщане към него.

3. Страстната решимост на Бог да започне диалог със своите деца

Фактът, че Господ отново ще ни предложи такова подходящо време за нашето обръщане, не трябва да се приема за даденост. Тази нова възможност е да събуди в нас чувство на благодарност и да разклати инерцията ни. Въпреки често драматичното присъствие на злото в живота ни - а също и в Църквата и в света - този период от време, който ни предлага възможността да променим посоката на живот, изразява постоянната воля на Бог да не прекъсва диалога за спасение с нас . В разпнатия Исус, когото Бог "Той направи грях за нас" (2 Кор 5, 21), тази воля е стигнала толкова далеч, че Бог е обвинил всичките ни грехове върху Своя Син, докато „настъпи обръщението на Бог срещу себе си“, както пише папа Бенедикт XVI. (енциклично Deus caritas est, 12). Защото Бог обича и своите врагове (вж. Mt 5, 43 - 48).

Диалогът, който Бог иска да установи с всеки човек чрез пасхалната тайна на неговия Син, не е диалог, приписван на хората от Атина, за които се казва, че са „Нямат толкова време за нищо, колкото да говорят или слушат нещо ново“ (Sk 17, 21). Този вид клюки, продиктувани от празно и повърхностно любопитство, характеризират светския дух на всяка епоха и в наше време също могат да бъдат резултат от неподходящо използване на средства за комуникация.

4. Богатство, което човек споделя, а не натрупва за себе си

Поставянето на великденската мистерия в центъра на живота означава да имаме състрадание към раните на Христос, които днес откриваме при много невинни жертви на войната, произволни действия срещу живота - от неродени деца до възрастни хора - при жертви на различни форми на насилие, природни бедствия, несправедливо разпределение с хората във всичките му форми и необуздана жажда за печалба, която е форма на идолопоклонство.

Дори днес е важно да напомним на мъжете и жените за добра воля да споделят имуществото си с по-бедните. Такава милостиня е форма на лично участие в изграждането на по-справедлив свят. Споделянето с любов прави човека по-човечен; когато трупаме богатство, рискуваме да станем безчувствени и да се затворим в егоизма си. Въпреки това можем и трябва да стигнем още по-далеч, що се отнася до структурните въпроси на икономиката. Ето защо, през Великия пост, призовах Асизи от 26 до 28 март 2020 г. млади икономисти, предприемачи и промяна-makerov, да помогне за проектирането на по-справедлива и по-приобщаваща икономика от днешната. Както се повтаря няколко пъти в църковното учение, политиката е важна форма на братска любов (срв. Пий XI., Обръщение към Италианската федерация на студентите от католическия университет - FUCI, 18 декември 1927 г.). Същото може да се каже и за икономиката, ако въведем в нея духа на Евангелието, тоест духа на блаженствата.

По отношение на настъпващия пост, моля застъпничеството на Пресвета Богородица да приеме призива да се помирим с Бог, да съсредоточим сърцата си върху Пасхалната мистерия и да се обърнем към открит и честен диалог с Бог. Ето как можем да станем това, което Христос каза за своите апостоли: солта на земята и светлината на света (вж. Mt 5, 13 - 14).

В Рим на св. Йоан Латерански на 7 октомври 2019 г., в памет на Дева Мария от Розария