Въз основа на собствения си опит, специалният педагог Зузана Хронова съветва как да се работи най-ефективно с жертви и агресори в случай на тормоз.
В интервюто, което прочетохте:
- което вече трябва да се счита за тормоз,
- защо децата се страхуват от тормоз, за да говорят,
- според която агресорите избират жертвите,
- коя е най-добрата стратегия на жертвата спрямо агресора,
- които трябва да си сътрудничат в борбата с тормоза,
- дали дете от здравословна семейна среда също може да стане агресор,
- как трябва да изглежда системното решение за тормоза в училищата.
Кавги, битки, клевети, изключване от колектива. Всеки счита тормоза за нещо различно. Кога да бъдете уведомени?
Трябва да се отбележи, че ако тези прояви са от дневен ред, те влияят на климата в класната стая, учениците не се концентрират, ползите от тях са по-лоши. Трябва да се отбележи дали ученикът не прекарва време в коридора, дали трябва да ходи с него "по двойки" на пътувания и училищни събития, дали е сам, не говори пред класа, изчервява се, ако някой пита го нещо, избягва, излиза сам от училище ...
Важно е да се уловят началните етапи на тормоза - остракизмът, който често се решава чрез прости намеси.
Някои деца се страхуват да говорят за тормоз, скривайки го от родителите и учителите си. Защо?
Учениците не говорят от страх от наказание - това се счита за съдебен иск. В същото време той се страхува от това
може да влоши ситуацията.
Родителите и учителите понякога твърдят, че това са "просто" обикновени детски спорове. Що се отнася до тормоза?
Тормозът е повтарящи се разногласия, обиди, за да се навреди на ученик и да се изключи от това, което се случва
групи. Често се реализира в пресиле.
Ние възрастните, за да задържим учениците, ни показаха пътя за разрешаване на разногласията.
Необходимо е да се работи с жертви и агресори. Трябва да се обърне внимание на всички известни разногласия. Банализирането е опасно - учениците могат да го поемат и няма да могат да различават често срещаните препятствия от опасното поведение.
Има обаче и такива, които понякога преувеличават.
Има група от особено свръхчувствителни родители, които незабавно се свързват с други институции, без да общуват с училището и да проверяват правилно ситуацията. Те реагират хиперпротективно и не помагат на ситуацията.
И двете крайности са неподходящи и трябва да се комуникират с участващите възрастни и ученици. И търсете общо решение, а не се обвинявайте.
Какво да направите първо, когато има съмнение за тормоз?
Учениците трябва да бъдат инструктирани какво да правят и да ги насочват към т.нар помагащ човек, който може да заеме правилната позиция и да даде съвет.
Важно е да се погрижите за безопасността на жертвата, да му обясните как да се държи. Никога не разкриваме източника, от който знаем за тормоза. Разбираме информация, възможни доказателства. Слушаме жертвата и свидетелите, учим ги на поведение.
И накрая, чуваме агресорите, които внимателно прикриват източника, което е изключително важно. Идеално е, ако успеем да получим признание от агресора.
Агресори Vs. жертви
Ако сте агресор, респ. агресорите избират жертви?
Агресорите почти единодушно казват, че провокират жертвата по някакъв начин, провокира. Не мисля, че го избират по някакъв начин, по-скоро имат проблем със собственото си самочувствие. Те го подсилват с насилствено поведение и обиди към другите.