курск

Казаха, че е непотопяема. Не само руснаците, но и страните от Северноатлантическия алианс знаеха, че ядрената подводница K-141 Kursk е гордостта на руския флот. Той също така е бил в състояние да потопи самолетоносач, докато е проектиран да издържа на директно попадение от торпеда. Катастрофата, която се случи на борда в средата на август 2000 г., така че в началото никой не искаше да повярва.

Малко преди обяд по московско време, на 12 август 2000 г., руска атомна подводница К-141 Курск звучи първата експлозия. Още две минути по-късно следва силата на слабо земетресение. Гордостта на руския флот потъва на дълбочина 108 метра, където потъва в морското дъно. Нищо обаче не се случва, никой не идва на помощ, никой дори не предполага, че ударите, уловени от устройствата, могат да означават катастрофа на борда на непотопяемата руска подводница. Две дузини моряци живеят последните часове от живота си в тъмнината на дъното на Северния ледовит океан.

Гордост на флота

Само името на подводницата K-141 Kursk свидетелства за всичко, което руският флот е имал предвид. Той е кръстен на ключовата битка от Втората световна война при Курската арка. В най-голямата танкова битка в историята по това време Съветският съюз решително разбива германските позиции на своята територия и започва да тласка Източния фронт към Берлин. Битката на Куршската коса е прославена глава от съветската история, едноименната подводница с черното петно ​​на руския.

Построена е в продължение на две години, изстреляна през 1994 г. Дължината на 154 метра атомна подводница е била на четири етажа и двоен корпус, което я прави непотопяема. Тя също трябваше да издържи директен удар с торпедо. Въоръжен с повече от 9 метра дължина и 450 кг тегло от торпеда тип 65, той също предизвика респект в очите на Северноатлантическия алианс. Едно торпедо успя да потопи целия самолетоносач.

Снимка: Profimedia

По време на своята ера K-141 Kursk пое само една мисия. Въпреки че е бил прикрепен към Северния флот на руския флот, действащ в Арктика, през 1999 г. той е действал в Средиземно море. В продължение на шест месеца, като шпионска подводница, тя успешно наблюдаваше операциите на САЩ в Косово. Капитан Генадий Петрович Лячин стана национален герой в Русия след успешно и ненаблюдавано преминаване през Гибралтарския проток.

През август следващата година в арктическия регион се проведе учение на руските военноморски сили, най-голямото след разпадането на Съветския съюз. То трябва да покаже силата на руския флот, да покаже, че Съветският съюз е паднал, но Русия не. Точно обратното се е случило.

Експлозия със силата на слабо земетресение

Разбира се, подводницата K-141 Kursk също участва във военното учение. Нейната мисия беше да изстреля две слепи торпеда. Според официалната версия в събота, 12 август, в 11:28 часа московско време, торпедо избухна поради изтичане на водороден прекис, който служи за задвижване на торпедото. Смята се, че 7 моряци са загубили живота си при първата експлозия, други 30 са останали дезориентирани след експлозията.

Подводна лодка Курск, Снимка: архив на SITA

135 секунди по-късно се случва втори взрив, този път в пъти по-силен. Той е регистриран като удар от 3,5-4,4 градуса по отворената скала на Рихтер, а експлозията е регистрирана от сеизмични станции в цяла Северна Европа. Подводницата започна да потъва след експлозиите и потъна в морското дъно на дълбочина 108 метра. За щастие не е имало ядрена катастрофа. Ядрените реактори не бяха повредени дори от две експлозии, за което Русия спечели признанието на няколко световни експерти.

Само 23 от 118 моряци са оцелели при експлозиите във вътрешността на подводницата "Курск", събрали се в деветото отделение, където е бил разположен един от двата тунела за евакуация. И до днес не е сигурно дали тунелът може да бъде отворен отвътре на такава дълбочина. Дори и да го направят, моряците ще трябва да плават един по един и да преминат повече от 100 метра в ледена арктическа вода до повърхността на Северния ледовит океан. Затова те решиха да изчакат помощ, която не планираше да дойде.

Извличане на подводни отломки, Снимка: SITA

На тъмно на морското дъно

Капитан Дмитрий Романович Колесников пое инициативата и записа тези, които останаха в девето отделение. Моряците трябваше да изключат ядрените реактори при извънредна ситуация и по-късно аварийното захранване престана да функционира. Оцелелите трагедии останаха в абсолютен мрак.

„Твърде тъмно е за писане, но ще опитам. Изглежда, че няма шанс, 10-20 процента. Да се ​​надяваме, че поне някой ще прочете това. Ето списък на хората от втория раздел, които сега са в деветия и ще се опитат да се махнат оттук. Поздрави на всички, няма нужда да се отчайваме “, написа Колесников. Нито един от 23-те моряци не е оцелял. Помощта не дойде, последните звуци се чуваха от подводницата на 14 август в 11.08 сутринта, т.е. почти 48 часа от катастрофата.

Трепетите, причинени от експлозиите, бяха засечени и от други руски кораби, участващи в учението. Записите обаче се считаха за признак на изстрелване на тестови торпеда. Адмирал Вячеслав Алексеевич Попов издаде заповед за операция по издирване 9 часа след като подводницата Курск не докладва. Три часа по-късно Попов уведоми Кремъл. По това време официалната помощ при търсенето и спасяването на моряци вече беше подпомагана от членове на НАТО, но Москва отказа. Владимир Путин, който е бил на почивка по това време, не е научил за потъването на подводницата чак в неделя сутринта.

Русия не поиска помощ едва четири дни след трагедията. Норвежкият спасителен кораб пристигна на мястото на инцидента на 19 август, а британският спасителен кораб ден по-късно. Всички оцелели от експлозиите бяха дълго след смъртта по това време. Останките от подводницата „Курск“ бяха извадени от морското дъно през 2001 г. и бракувани след разследването.

Спасителна минисубмарина, Снимка: Архив SITA

Стара технология

Курск беше гордостта на руския флот, непотопяемо плашило на НАТО, но в крайна сметка плати за остарелите технологии. Руснаците все още използваха торпеда, задвижвани от водороден прекис в подводниците, което предизвика експлозията да избяга. Армиите на НАТО не използват такава технология от 1955 г. след подобна катастрофа на британска подводница, при която загинаха 13 души. Към днешна дата се появиха няколко конспиративни и непотвърдени теории за потъването на подводницата Курск, включително самоубийствен атентат в подкрепа на Чечения и противоминна дейност от Втората световна война.