стъпало

Задължителната практика на медицинска сестра в университет ме научи да управлявам критични ситуации и да се справям с екстремни случаи, за които дотогава бях чувала само истории. По принцип тя ме научи на повече, отколкото бих очаквал в началото на следването си.

На всеки две седмици сменяхме отделението, където практикувахме. Повечето бяха само целодневни служби, понякога практиката се провеждаше през нощта и през уикенда, всичко зависи само от това къде сме и колко спешно се нуждаят от нас.

Екстремният брой часове, прекарани в болница в разгара си, ме подготви за реалното изпълнение на професията ми. Когато видите много пациенти, които наистина се нуждаят от вашата помощ, нямате време да се чувствате зле, уморени или тъжни

По време на моя стаж в хирургичното отделение сестра ни се обажда от хирургичното извънболнично отделение, за да изпрати по-труден случай в отделението. Не получих допълнителна информация, така че не знаех за какво да се подготвя. Всичко бързо се разпадна и изведнъж бях в залата с лекаря и другите медицински сестри при новоприетия пациент. Млад тридесет и пет годишен мъж с тежко затлъстяване и диабетно стъпало в много лошо състояние. В отворените рани на крака мухите натоварвали яйца, от които се излюпвали ларвите. Само лекуващият хирург има право на тези операции, затова му помогнахме при премахването на ларвите и последващата дезинфекция и свързване на цялата рана. Цялата операция отне около час. Началникът на отделението разпореди хоспитализация, която в крайна сметка продължи 6 дни. По време на него три пъти на ден почиствахме и завързвахме раните и за пореден път беше необходимо да се берат прясно излюпени ларви от дълбоко снесени яйца.

След консултация с неговия хирург, който впоследствие ни предостави своя медицински доклад, стана ясно, че пациентът не спазва диабетната диета или необходимата хигиена, въпреки че посещава амбулаторията ежемесечно, за да проверява краката си. По време на последното посещение той дойде в линейката и каза, че там нещо се движи.

Последва обучение на пациентите. Много чувствително му обяснихме защо са му се случвали такива неща и как да ги предотвратим в бъдеще. Сътрудничеството му вече беше наистина добро, тъй като той осъзнаваше сериозността на ситуацията. След няколко дни на помощ ни се притече и диетична медицинска сестра от вътрешния отдел, която му определи нов диетичен план и го превъзпита с основните принципи на хранене с диабет.

След колежа работех в частно заведение за дългосрочно болни с фокус върху болестта на Алцхаймер и деменцията в Англия и едва тогава разбрах колко съм благодарен за всички трудни ситуации, на които са ме научили други медицински сестри и лекари дръжка.

Не видях пациента след освобождаването му, но колегите ми споменаха, че кракът му е заздравял прекрасно, главно поради спазването на заложената диета. Общото му здравословно състояние се подобри и дори теглото му намаля. Въпреки че беше по-труден случай, радвам се, че успяхме да помогнем за подобряване на здравето му поне малко.