Но тази система ще изроди една година практика. Компаниите ще разменят студенти като мръсни чорапи след една година.

ostrovský

Проблемът е, че работодателите твърдят, че студентите в университетите имат преувеличени изисквания за заплата. Имаме официална преквалификация и в същото време свръхзаетост на студенти. Само защото сте студент, работодателят ви не може да ви предложи по-висока заплата, ако блокирате покупки в касата, където е достатъчно основно образование. Така гимназистите се изтласкват от студенти. И, разбира се, компанията по-скоро би наела университетски студент на по-ниска позиция, сякаш трябваше да наеме човек без диплома за средно образование.

Но за хората с университетско образование долната позиция е просто трансферна станция. Той има по-високи изисквания не само по отношение на заплатата, но и по отношение на личността и по този начин съществува риск от по-големи колебания.

Прав си за това. Той не само има по-високи изисквания за заплата, но е и по-нестабилен. Но работодателите всъщност се държат по различен начин. Понякога се опитвайте да попитате касиера в магазина дали има диплома.

Казват ми, че са студенти и работят на непълно работно време. По-лошото обаче е, че завършилите никога няма да преследват своята област. Следователно какъв дял от служителите официално страда от прекомерно образование?

Министър Юрай Дракслер наскоро представи резултатите. 46 процента от завършилите никога не са работили в университетска степен, а 20 процента от работещите завършили дори не се нуждаят от диплома. Това бяха резултатите от проучване на Центъра за научна и техническа информация, което е част от националния проект на университета като двигатели на развитието на обществото на знанието, което се фокусира върху пригодността за заетост на висшисти на пазара на труда. Те съпоставиха министерските бази данни и базата данни на Агенцията за социално осигуряване, което им даде интересни цифри.

В началото на годината в чешката Hospodářské noviny беше публикувано интервю с ректора на университета Masaryk Микулаш Бек, който твърди точно обратното на вас. В интервю той каза, че в университета влизат деца, които дори не знаят какво точно искат в живота, докато в миналото са били възрастни с планове. Той твърди, че училищата трябва да се адаптират към удължаването на младостта си и че е необходимо „бакалавърската степен да не е фиксирана само в една област, така че все пак да позволява различни алтернативи за кариера“. Той потърси вдъхновение в американския модел.

Познавам г-н Бек, той е музикален учен и е ориентиран съответно, така че не съм изненадан от неговите изявления. Не е напълно вярно, че в американските училища младите хора удължават младостта си и след това започват да се ориентират в тази област. Просто е встрани. В словашките условия през последните десет години наблюдаваме в анализите на ARRA, че все повече студенти започват да се фокусират върху технически, научни и медицински дисциплини с намаляваща кохорта от студенти. Което е много позитивно явление.

Ако обаче се върна на въпроса ти за зрелостта на децата. Дори децата в началното училище мислят, че ще стигнат до университета като нищо и в крайна сметка ще получат диплома. Те дори не вземат предвид дипломирането и след това са разочаровани. Трябва да преработим образованието и да възпитаме у децата определена йерархия на ценностите и значението на отделните образователни нива и да бъдем самокритични за тяхната работа.

Това не е ролята на родителите, а училищната система?

Да, също. В миналото сме наранили компании. Децата се възпитават от родители, които вече са белязани от някаква безкритичност към себе си. Пример са дипломите за средно образование, които бяха критикувани по този начин тази година. Дипломирането обаче не е нещо разбираемо. Разпределението на интелекта в кривата на Гаус е все същото - както в миналото, така и сега. Децата трябва да са наясно с ролята си в обществото.

Ако погледнете статистическите данни, в старите страни-членки, дори без диплома за средно образование, хората имат същата възможност да се издигнат социално като студентите от университета. Коефициентът на заетост в старите държави-членки е дори по-висок за хората с основно образование, отколкото за хората с висше образование. В Холандия или Германия те имат висши професионални училища и в рамките на училищата предлагат възможности и за хора с по-нисък интелект. Те не ги подценяват и не ги тласкат назад. Не ги правят безработни като нас. Това е вината както на образованието, така и на пазара на труда, които трябва да поемат адекватно подготвените висшисти. На практика това не е така.

Кризата на образованието също не е свързана с педагогическото образование на учителите в университетите?

Поради влиянието на педагогическите факултети надделя, че в рамките на обучението на учителите методологичната страна ще доминира над съдържанието. Това означава, че учителят трябва да знае как да преподава, но няма значение какво преподава, какво не е имал предвид.

Спадът в качеството на нашите училища не е ли свързан с дегенерацията на стойността на образованието? Университетът се приема за даденост и той също е безплатен.

Страдаме ужасно от егалитаризъм. Държавата отдавна е решила да третира еднакво всички университети, като се посочва, че на стартиращите училища трябва да се даде същият шанс като училищата, които работят тук дълго време. Това обаче не може да работи. Така нареченият ефект от четвърто поколение е известен в академичните среди, което означава, че трябва да култивирате поне четири поколения, т.е. от 80 до 100 години, в съответната област в университета. Само тогава можете да изисквате резултати на нивото на настоящите знания от хора, които работят в четвъртото поколение.

Университетът Коменски (Великобритания) е на 95 години и е единственият в Словакия, който отговаря на ефекта. Следва Словашкият технологичен университет (STU) и това се вижда от резултатите. В допълнение към CU и STU, в Словакия има три, може би четири университета с качество. Останалите училища не трябва да бъдат прокълнати или премахнати, може би с малки изключения, но именно тези училища трябва да се съсредоточат върху образованието на студенти от първо ниво.

Нуждаем се от интелектуалния потенциал, за да се съсредоточим само върху няколко институции. Когато бях в САЩ преди няколко години, разбрах, че ситуацията не е толкова различна от нас. Има повече от три хиляди университета, но само 300 от тях предоставят докторантура и само 30 от тях са изследователски университети. Това е абсолютна концентрация на интелект и следователно ресурсите се преразпределят според този модел. Всички обаче искаме да бъдем равни с нас. Статистически не е възможно да направите 36 университета на върха. Ако искате да имате топ университет, имате нужда от изследвания и пари.

Така че намесата им няма смисъл?

Няма смисъл да правим това чрез административно насилие. Трябва да се вземе предвид къде се намират завършилите училище и как изглежда качеството на училището и какви са резултатите от акредитацията. На тази основа трябва да се определи дали програмата трябва да бъде отворена за цели три години. Просто почистете програмите в училищата, но не навлизайте във факта, че ще анулираме училищата или факултетите.

В бъдеще хората трябва да бъдат по-добре ориентирани в своите професии и да избират професия, която се търси от работодателите. Два национални проекта, чиято цел е да се изгради Национална система на професиите, са да допринесат за това. Правителството започна това с работодатели и обещава по-добро привеждане в съответствие на образованието с нуждите на пазара на труда, както и намаляване на безработицата в Словакия. За проекта са предвидени четири милиона евро. Това не са просто загубени пари?

Ако това помага, нека бъде така, нас ни учат на такива административни подходи. Безполезно е да се дефинират 1400 професии, които са валидни днес, тъй като те няма да бъдат валидни няколко години. Но казвам, че ако помага на родителите, децата или компаниите да вземат решение днес, това е добре.

Много по-важно обаче ще бъде Националната квалификационна рамка, с която закъсняваме поне 10 години. По този начин хората са разделени според образователните категории и това описва какво трябва да контролират. Пример за това как се прави демонстрираха шотландците, които поканиха всички в проекта - от банкери до политици и тайните служби. Резултатът е терминологичен речник, така че всеки да използва един и същ речник за квалификации. Резултатът е взаимно признаване на квалификациите в рамките на ЕС.

Представете си, че сте се обучавали за сервитьор, но след училище сте започнали работа като оператор на машини за обработка на суровини и производство на огнеупорни материали. След десет години решавате, че искате да работите в друга компания, но тя ще ви отхвърли за „незадоволително образование“. В момента е трудно да се получи признание за неговата квалификация, тъй като той няма „хартия“ в ръката си, за да докаже, че контролира определени дейности. За това може да помогне Националната квалификационна рамка, която поставя на преден план реални знания, способности и умения, независимо дали са ги придобили в училище, на семинари, курсове или на практика. Поне такъв е планът.