оссти, ости жени. r. бодлива груба вежда на някои растения;
бот. космат ал. подобен на четина растеж върху цветната обвивка от иглолистни дървета: бодливи кости;
прен. в душите на естуса (Звезда) страдание, болка
да бъде омагьосан, -uje, -ují, разреден. и да се сърдя, -а, -хе не може. израз (с кого, с какво) да се справя, да прави неудобства, досади с някого, с нещо: o. с (чужди) хора;
няма време да се мотае с теб (Ráz.-Mart.)
осем жени. r. нар. osť, prichliač: (Ker) е осеяна с по-остри уста от устата на трън. (Кук.)
друго пристигане м. остаряла. който остана някъде ал. след някой: у дома o-á линия (Кал.);
вдовица, останала след J8nov Skúpojy (Tim.) оцелял
на възраст (остаряла и на възраст, на възраст и възраст) съгл. м. възраст, възраст, възраст: жена на възраст (под.);
мъж вече на възраст, сив (Ал.);
старец (Кал.);
отлежало зеле (Al.);
лице преждевременно остаряло (Vaj.)
1. остарявам, постигам старост, доживявам до старини, остарявам, остарявам: Момичето е по-милостиво към родителите си, когато остареят, отколкото син. (Тим.) В тях (по предразсъдъци) сме се родили, в тях сме остарели. (Кук.) Децата винаги чакаха. Те също остаряха. (Тадж.)
2. остаряват, особено на външен вид (обикновено внезапно): преждевременно о.;
Струваше ми се, че тя е на десет години. (Jégé) Лицето му (бебето) е старо. (Броя);
неодк. грижа, -a, -ath
1. остаряваме, постигаме старост, доживяваме до старини, остаряваме, остаряваме: остаряваме, имаме нужда от топъл ъгъл на старите колене. (Тат.)
2. стареят, особено на външен вид (обикновено внезапно): на възраст пет години (под.);
Отвън, Ľuboreč не е остарял, те ще подмладят лъжата. (Шолт.);
прен. Майката искаше да докаже старата мъдрост (Грег.) Остаряла, опитна
1. (множествено число -Rky) нещо неразвито и преждевременно остаряло, нещо старо (дървета, животни и др.);
Само такива нишестета - хрускания все още стоят там. (Ръж.)
2. (множествено число -Rkovia, -rky) израз дете, което има вид на възрастен;
малък, преждевременно остарял мъж: Момчето беше мъничко, но мъдро, дори не е невръстен старец. (Тадж.) Той беше нисък тип, толкова възрастен човек. (Тат.)
ošť astnít i ošťěstť, -í, -ia, rozk. ošťastni и ošťasti dok. остаряла. (кого, какво) да направи щастлив, да направи щастлив: прави ли знанието човек щастлив? (Вадж.);
сърце, което ще може да бъде щастливо (Кук.);
Целият свят не може да те изплаши! (Скулт.)
престой, престой, престой престой, rozk. останете док.
1. да останеш, да останеш на някое място, да не се отдалечиш от място, да останеш някъде, да се събудиш: о. у дома, в стая, отвън, на улицата;
относно. лежа в леглото;
относно. нощувайте някъде;
останете неподвижни, останете с нас, не си тръгвайте, въздържайте се;
Kanátka остана да чисти след пиене. (Отбор.);
прен. Бащата на Алекс остава във въстанието (Сев.).
● обадете се. относно. на сухо не претърпете вреда, щети;
относно. настрани, настрани да не участваш в нещо, да не участваш в нещо;
относно. (някой) на врата да бъде обременен;
2. упорстват, издържат, остават в определено състояние: o. без обяснение, o. без влияние, без последствия, o. в тайна;
относно. верен;
относно. глух, прен. умишлено не реагира на нещо, като е безразличен, невнимателен;
относно. (до смърт) старо момиче, девица, която не се жени;
относно. да не се жени за стари ергени;
относно. за hlade;
нещо остана в паметта ми, спомням си;
останаха приятели до смъртта (Ráz.-Mart.);
Хвиездослав остана голям поет. (Pub.);
относно. лежи в безсъзнание;
относно. да стои неподвижно, да стои неподвижно на същото място: Асурбанипал падна, а Вавилон, градът на боговете, остана да стои. (Фиг.)
● шега. относно. да не ходи на оцет;
шега. относно. да семе стар ерген, да не се жени;
на камъка няма да остане камък, всичко ще бъде унищожено;
всичко ще остане непроменено след старото, ще остане както беше;
относно. по този начин израз с широко значение за нещо неизпълнено, неразрешено, неизпълнено и т.н .;
относно. в неговия случай да не променя решението си, да настоява за позицията си;
неос. няма да остане в речта, думите ще бъдат последвани от думи;
относно. не завършвайте нещо наполовина;
относно. да не се извършва на хартия;
телефонно обаждане. арх. останете здрави, сбогом останете поздрави, когато си тръгнете;
3. да стане някакво, нещо, да влезе в определено състояние (изразява внезапна смяна на състоянието): о. сам;
относно. зашеметен, тъжен, зашеметен, о. в pomykov, o. сирак, вдовец, о. просяк;
относно. без сила, o. безпомощен;
относно. без грош, без пари;
ние мълчахме;
неос. (изведнъж) остана тишина;
относно. без дума да мълчи;
Изведнъж ми стана жал за него. (Бедн.);
телефонно обаждане. относно. стойте да спрете;
Той изтичва към вратата и продължава да мълчи. (Тадж.)
● o. (как) да действаш безразсъдно без безразсъдство;
относно. как да се измери (соления) стълб (например от заледяване, от страх);
относно. като трева, позеленяла в лицето;
относно. като попарен, о. да бъдете съкрушени, уплашени;
относно. да се срамувам от срам;
относно. да се подигравам на подигравките;
относно. без хляб за загуба на печалба;
телефонно обаждане.: относно. обикновен без пари;
относно. като пръст, като колело в ограда сам, сам;
4. да вдигна от нещо, да запазя, да остана: нищо не е останало;
Остана само ром! (Вадж.);
тортата, останала от обяда (Zúb.);
Така че ще те ударя в стената, така че само палачинката да стои извън теб. (Ал.)
● няма следа (няма дъх, няма слух) от всяка следа;
не е останало нищо (друго) освен (само, от). нямаше друг изход;
5. изоставайте, останете назад: не трябва да оставам назад. (Бедн.) Момчетата, които го последваха, избягаха много зад него. (Зуб.)
● o. на опашката (а) да бъде в самия край;
б) изоставане (напр. в конкуренцията, в развитието);
неделя да остане, -и, -хей
ošť нека, -í, -ia, rozk. ощи док. нисък. телефонно обаждане. (какво, кого) да отделя урина върху нещо, върху някого
|| отлепете урината върху себе си
останките, човекът. r. помн. телесни останки след смъртта: Там те отнасят останките на гробището. (Jes.);
(могила), която покрива свещените останки (Вадж.);
цирк. относно. на свети мощи
останалата част. накрая, накрая, в края на краищата: В края на краищата, нека каже какво иска. (Кук.) В крайна сметка кой е виновен, когато се е родил? (Тадж.) В крайна сметка естеството на двамата владетели беше съвсем различно. (Зуб.)
1. (само в множествено число) всички (всички) с изключение на някой, нещо (едно или повече), други: Той би направил това, което правят всички останали в селото. (Ondr.) Не безпокойте другите! (Хор.) Всички други права са запазени. (Стод.)
2-ро последно по ред, в края: Последният път, когато тя танцува. (Джес.) Мина и другият вагон. (Кук.) Не мислете, че сте първият и другият. (Кук.)
● o-á час (мащаб) последен час, H. смърт;
o-á път (Jégé) погребение, последно c .;
да се каже думата да се каже последният с., да се вземе решение за нещо;
телефонно обаждане. отърси се от някой за. грош, о-е пари, за да примами всички пари от него;
по време, на моменти (на моменти) най-скоро, за последно;
да е вече в о (Тим.) в края на живота;
3. разреден нарастващи, останали, последни: сили на опън (Hor.);
В това чистилище тя трябва да прекара другия си живот, откъсната от света. (Jégé)
4-ти често през 3-ти век най-ниско класиран, последен в скалата за оценка: Такива услуги, които дори и най-разпространеният субект не е задължен да прави на своето господство. (Jégé) И тя избута него и робота, защото той получи „другия“, както в началото всеки помощник (Тадж.) Най-лошото
1. (обикновено с 2. стр.) Увеличаване на частта, останалото: Тя разля останалата част от супата. (Jes.);
отстранете остатъците от вечерята от масата (Тим.);
Разделиха останалото помежду си. (О. Кинг) Те преминаха мълчаливо по останалата част от пътя. (Хор.)
2. (обикновено във връзка с предл.) Край, последна част: придържайте се към о-у, останете някъде в о-у;
изчакайте същото o.;
Зад него Maťo и Jerguš в останалата част. (Ondr.) Fujak разкъсва покрива на останалите (фиг.) Напълно, напълно. Той знае началото, нека знае и останалото. (Кук.)
3. разреден във функцията на частица, в края на краищата, в края на краищата: Останалата, графинята, ще разбере, когато й кажете. (Jégé)
да спра, -í, -ия док. (руски.) kniž. остаряла. (кого, какво) да напусна, да напусна, да напусна: Оставете ме на мира. (Вадж.) Ще оставят нещо красиво след себе си. (Шолт.) „С какво ще ме оставите?“, Вика страстно Зуза. (Отбор.)
да чакам, -á, -ají dok. разреден. (кой, какво) на някого, да лае на нещо, да напада с лай: да го лае куче (Hruš.);
прен. израз Той, бивш господар, когото дори куче не лае (Urb.) Никой не забеляза
бот. растеж на дървесен трън върху растението;
прен. книги. душевна мъка, болка, болка, дистрес, страдание: o. болка, болка, горчивина, гняв, разочарование и др .;
тя усети тръна в сърцето си (Тим.) почувства горчивина, боли я;
(Пощальон) Той вкара херпес зостер право в сърцето на Кволо (Карв.) И му причини горчивина. Смърт, имаш своя жесток трън! (Хоров) Жесток си
1-ви щат. зидани облицовки при отвори на врати ал. прозорци;
2 век. вертикалната част на дървената рамка на гаранцията на вратата, страничните части на гаранцията между прага и перваза
подплатен аксесоар м. притежаващи, съдържащи кости, ноздри: о-е люспи;
o-á тор (звезда)
остеобласт, -у, мн. не. навик. в остеобластите, -ов човек. r. физиол. клетки, образуващи костна тъкан, кост;