На 12 юли се състоя последното сбогуване с г-жа проф. Михалкова, която се помни от много пациенти с диабет тип 1 като мил и енергичен човек, експерт, често строг, но винаги с цел детето с диабет да има възможно най-добри резултати.

диабетология

Проф. MUDr. Дагмар Михалкова, д-р. тя почина на 83-годишна възраст. Колеги и пациенти я познаваха като основател на Диабетологичния педиатричен център на Словашката република на l. детска клиника на Медицинския факултет на Карловия университет в Братислава. Още през 50-те години на миналия век тя започва работа в диабетологията. Учи медицина в Карловия университет в Прага. Тя имаше отличен професор там, който предизвика интереса й към проблемите на диабета и ендокринологията.

Проф. Михалкова дойде в Братислава, след като завърши училище и реши да се посвети на детската диабетология. В Словакия, за разлика от Чехия, това беше твърд орех. Нямаше дори специализация по детска ендокринология, камо ли по диабетология. Усилията й приличаха на битка с вятърни мелници, но в крайна сметка тя успя. През 1986 г., заедно с професор Ирена Якубцова, тя основава Центъра за детска диабетология в Словакия. Тя и колегите й започнаха да организират първите детски възстановителни лагери. В допълнение към споменатите дейности, тя се занимаваше и с изследователска дейност. Той се фокусира главно върху изследването на рисковите фактори и защо всъщност възниква диабетът. Тя присъства на редица лекции и командировки в чужбина и получи наградата Scientist 2001.

Тя посвети почти цялото си свободно време на педиатрични пациенти, докато все още беше активна. Най-важното за нея винаги е била човешката страна на медицината, т.е. комуникацията с пациентите и усилието да се съпреживеят с техния опит. Никога не е била скептично настроена към добра дума и не е било необходимо да чакаме дълго нейната помощ. Тя оценяваше най-много, ако пациентите следваха нейните съвети, защото тогава тя чувстваше, че нейната работа е важна. Никога не се е обаждала на свободното си време. Ако сте го намерили, тя е обичала да посяга към добра книга или е чувала произведения на Бетовен или Вагнер. Преди правеше много спортове, дори се състезаваше в ски. Спряна е от нараняване на крака и възраст. Веднъж самата тя призна, че никога не е имала време за правилен начин на живот и че е била палава по отношение на подслаждането на сладкишите. Тя мразеше завистници, не толерираше награди и за нейно щастие беше достатъчно добро вътрешно чувство. Тя непрекъснато избухваше от енергия и момичешка палава усмивка на лицето. Такава беше професор Михалкова. Невзрачен, скромен, но още по-рядък.