За трета поредна година Клиентският център на профсъюзите помага на хора, които имат проблеми в работата, с които не могат да се справят сами. Клиентският център съветва по трудово право, безопасност и здраве при работа, работна среда и много други области, с които се сблъскват служителите. Редовно ви представяме няколко случая, в които Клиентският център на профсъюзите е съветвал своите клиенти.

homeoffice

Въпрос:

Поръчано ми е да работя от вкъщи (домашен офис) на пълен работен ден 7,5 часа на ден. Въпреки това не получих гастрономически билет от работодателя през този период, тъй като според неговото тълкуване трябва да дойда от вкъщи (от работа от вкъщи) на работа, за да обядвам.

Работодателят осигурява храна на работното място (внос на топла храна от чуждестранна кухня до трапезарията на работното място) и я раздава на своите служители. Бих искал да попитам дали в такъв случай имам право на ваучери за храна и следователно ли трябва да поискам от моя работодател тези билети? Правилната интерпретация на работодателя е, че той ни е осигурил храна на работното място и аз трябва да дойда на работното място „за храна“?

Отговорът:

Съгласно § 152 ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда работодателят осигурява приоритетно хранене на работните места или в близост до тях, по-специално като осигурява едно топло основно хранене, включително подходяща напитка в собственото си заведение за хранене или в заведението за хранене на друг работодател, при условие, разбира се, че служителят има работил повече от четири часа на работното място. Ако това не е възможно, работодателят осигурява храна за своите служители чрез юридическо или физическо лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги, което ги посредничи с юридическо или физическо лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги. Това е т.нар осигуряване на храна чрез ваучери за храна.

Последната възможност на работодателя е да предостави финансова вноска, но само ако задължението на работодателя да осигури храна за служителите

  1. изключи условията на труд на работното място или ако работодателят не може да осигури храна нито в собственото си заведение за хранене, нито в заведението за хранене на друг работодател, или предоставянето на ваучери за хранене би било без значение, тъй като няма място наблизо за закупуване на храна (напр. това е често срещана ситуация в някои горски или селскостопански работи), или
  2. ако въз основа на медицинско свидетелство (от гастроентеролог) служителят не е в състояние да използва някоя от диетите, предоставени от работодателя, или
  3. това е извършването на домашна работа или работа от разстояние от служителя и работодателят не е в състояние да осигури храна чрез собственото си заведение за хранене или възлагане на кетъринг на друг работодател, или чрез билети за хранене, или ако той е бил в състояние да направи това, но горното храненията са в противоречие с домакинската работа или работата на разстояние от работа (например служител работи от къща в Нитра, а заведението за хранене е в Братислава).

Дали наистина става въпрос за извършване на домашна работа според Кодекса на труда, т.е. дали § 152 ал. 7 от Кодекса на труда, за който питате, зависи дали вашата работа наистина е домашна работа, т.е. оригинален домашен офис. Такъв е само този, който е изрично уговорен писмено в трудовия договор, т.е. работникът и работодателят се договарят в трудовия договор за извършване на работа от дома.

Това, което в момента се прилага за повечето служители и техните работодатели поради пандемията Covid-19, не е домашен офис (т.е. оригинална домашна работа) по § 52, ал. 1 от Кодекса на труда, но процедурата на работодателя съгласно § 52 ал. 5 от Кодекса на труда и от 4 април 2020 г., когато беше одобрено изменението на Кодекса на труда, процедурата съгласно § 52, ал. 5 с отклонения съгласно § 250б, ал. 3 от Кодекса на труда.

Това означава, че § 152 ал. 7 от Кодекса на труда се отнася за вас само ако става въпрос за домашна работа (т.нар. Оригинален домашен офис), която е уговорена в трудовия договор. В този случай работодателят ще бъде длъжен да ви предостави или ваучери за храна, или финансова вноска, защото ако работодателят настоява да ядете в неговото съоръжение и да отидете на храна, според нас това би било в пряк конфликт с характер на домашната работа.

Ако това беше извършването на работа съгласно § 52, ал. 5 от Кодекса на труда или съгласно § 250б от Кодекса на труда, вие сте длъжни да се храните в неговото съоръжение, ако заведението за обществено хранене се намира в близост до мястото, от което извършвате работа от вкъщи.

Ако извършването на работа от вкъщи, което в момента е вашето работно място, се намира на съвсем различно място (отдалечено място) от мястото, където работодателят осигурява храна, така че би било неикономично, неразумно или дори абсурдно да изисквате от вас да пътувате за храна по време на работа часа повече от 30 минути (което е диапазонът от време за почивка на работа, която е предназначена за почивка и хранене), ние сме на правно мнение, че такова изпълнение на задължения от работодателя по отношение на осигуряването на храна може да бъде осигурено по § 13 ал. 3 от Кодекса на труда да се квалифицира като изпълнение на задължения, противоречащи на добрите нрави и злоупотреба с тези задължения в ущърб на другата страна в трудовото правоотношение (т.е. работника). Убедени сме, че ако мястото за хранене е необосновано отдалечено от мястото на работа от дома, работодателят е длъжен да ви предостави билети за хранене съгласно § 152 ал. 2 от Кодекса на труда или е длъжен да ви осигури финансова вноска за храна съгласно § 152 ал. 6 от Кодекса на труда, тъй като според нас задължението на работодателя да осигури на служителите храна в неговото заведение изключва настоящите условия за изпълнение на вашата работа, която се извършва от дома.