Тазгодишният Ораваман е добре вписан в паметта на всеки участник. Ораваман винаги е предизвикателно предизвикателство, но тази година времето беше добавено към това, което умножи трудността на пистите на Орава. Зима и дъжд придружаваха състезателите по цялата писта. Дори пистите трябваше да бъдат сменени, изкачването до Rákoň и курсът по открития хребет бяха отменени поради силен вятър, но организаторите компенсираха това, когато бяхме изгорели от долината към Брестова. Вместо падока до около една трета от пистата, ние се затичахме до последния седалков лифт и след това отново се спуснахме до кантарната брига, която в крайна сметка беше по-голяма надморска височина, отколкото ако бяхме до Rákoň.
Според прогнозите и опита от предишни години знаех какво ни очаква и знаех как да се подготвя добре за това. Правилното облекло и хранене са важни при такива екстремни условия. Дрехите може би бяха най-изкривени преди състезанието. Но знаех много добре, че не трябва да съм прекалено облечена. Когато съм готов да се състезавам за постигане на максимална производителност, знам, че тялото ми генерира толкова много топлинна енергия, че може да се затопли и да остане топло дори при дъжд и при температури под 10 градуса. Под класическото лятно триатлонско трико също сложих тънък компресионен термо, тънки ръкавици на ръцете си и имах тънък дъждобран в резерва, който използвах само на бягане. И беше идеално за мен. Въпреки че в края на вилата на Чатляк започнах да си замразявам ръцете, но за щастие организаторите разчитаха на това, те имаха готова кофа с гореща вода, където аз потопих ръцете си за няколко секунди и тогава вече не беше проблем да носете маратонки, за да бягате и облечете дъждобран.
Също така знаех, че състезанието ще продължи повече от 5 часа и решението ще бъде взето особено през последните километри на мотора и след това на бягане. Ще покаже кой все още има колко сила и колко енергия е спестил. Ден преди два преди състезанието увеличих приема на въглехидрати, както и режима си на пиене. За да поддържам запасите си от гликоген пълни и бях идеално хидратиран. Сутринта преди състезанието обаче вече избягвах въглехидратите, за да може тялото ми да поеме колкото се може повече мазнини поне през първата половина на състезанието и да запази гликогена за по-късно. Знаех, че уравнението е вярно: липса на енергия (гладка) = зима => намалена мощност + страдание.
Протеинова мазнина raнайки те ми се отразиха много добре и едва след третото пътуване до топилницата изпих първото си хранене, една доза Sport Premium Energy. Дотогава не чувствах нито глад, нито липса на енергия. Долу в Зуберец преди пътуването до Татличка, което имах K4 захранващи капсули, където добавих още един Термофит освен това и точно преди Зверовка взех първия гел. Не исках да свърша като преди две години, когато останах без енергия през последните два километра на колелото си и едва се качих. Знам какво означават последните 4 километра там и никога не бива да ги подценявам, въпреки че все пак се справях много добре. Именно на тези места винаги решавах победата, когато спечелих два пъти Ораваман.
Бях много доволен от представянето и подготовката за състезанието, без техническите проблеми можех да се боря за второ място. Победителят Замора яхна собствената си надпревара и избяга 7 минути пред мен. Това беше петият ми ораваман (от шестте, които се проведоха) и очевидно бяха най-трудните условия. Възхищението принадлежи на всеки състезател, който е дошъл на финалната линия, а също и на всеки член на организаторския екип, който се е погрижил перфектно за цялото осигуряване на състезанието дори в толкова лошо време.