Не съм психолог. Не е философ. Аз съм нормален потребител на живота.
Когато се замисля по подразбиране, като се вземат предвид всички моменти, ситуации, взаимоотношения и т.н., които са изживяни до момента и т.н. известни съдби на близки и далечни хора. прочетени, чути, изготвени цветни или черно-бели мисли резонират в мен хиляда въпросителни. Веднъж плитки, понякога много интензивни.
Живеем време, което много се грижи за грижата за човешкото тяло - такава диета, такива упражнения, такъв вид, такава козметика, такива скулптури, такова укрепване, такива продукти за отслабване. те се изливат върху нас от ежедневните медии - видимо, звуково, осезаемо. Понякога уморително.
В здраво тяло, здрав дух. Всичко е необходимо. В умерени количества, разбира се. Естествено, човешки, упорито и здравословно.
А какво да кажем за укрепване на душата? Какво ще кажете за характеризиране? Няма нужда? Зле се продава, знам. Свободният начин на живот е по-удобно решение.
Аз съм разумен човек, поне латинско име от моя род го казва, така че ще се преструвам, че го вярвам. защото кой обаче не се смята за праведен? Така. ако съм упорит, би било добре да демонтирам това качество, за да мога да оформя интериора си така, че да минава през непробиваемата стена на ничието мнение. Поне за сравнение.
Самоусъвършенстване. Усилни усилия.
Разделяне на собствения характер, суетно его, мързел, комфорт, гняв, обида, суета, господство. Култивиране на търпение, готовност, услужливост, постоянство.
Човечеството и миризмата на човека. Самоконтрол, самодисциплина, смирение, внимание и толерантност.
Изтъркани консервативни фрази? Нека им вдъхнем живот. Поне за миг.
Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на другия. Ръка за ръка, длан в длан. за да не нараняваме.