Благодарение на огромните му усилия, спомените и свидетелските показания са запазени непосредствено след трагедията. Британската страна остро разкритикува участието на американците в случая. Британските всекидневници не дължаха нищо на сенатор Смит. Той нямаше опит с флота, така че въпросите му изглеждаха хумористични и неопитни на места. В отрицателен смисъл той се отличи в темата за водоустойчивите камери. Въпросът му беше дали пътниците на дъното на океана могат да оцелеят в тях. Това беше, разбира се, нереалистична идея. Освен булеварда, Смит е критикуван и от самата компания Международен Mercantnile Marine притежание Бяла звездна линия а Титаник. Именно тя трябваше да осигури настаняване на 216-те членове на екипажа, които са разследвани. За няколко дни Смит събра група от 29 важни хора. Останалите можеха да се върнат у дома.
Той стана първият разпитан свидетел Брус Исмай. В САЩ той е държан против волята си, тъй като вече е помолил Карпатия да се върне бързо у дома. Той отправя същата молба лично още няколко пъти. Исмая беше подкрепен от капитан Карпати Артър Ронстрьом. Според него капитанът е отговорен за цялото пътуване и затова Исмай не може да й повлияе. Напротив, едно от пилетата потвърди увеличаването на скоростта на кораба в последните часове на пътуването.
Най-големите грешки
Свидетели бяха изслушвани в присъствието на обществеността всеки ден. Исмая трябваше да бъде придружен от охрана. Според общественото мнение той е най-големият виновник за бедствието. Същия ден телеграфистите се явяват пред комисията Булка Харолд на Титаник и Харолд Котъм от Карпатия. Булката знаеше за една телеграма, предупреждаваща за наличието на ледници във фаталния ден. Това беше и доказателство за лошото взаимодействие на Боре и сътрудничеството с по-възрастния му колега Джак Филипс. Седем бяха предупредени заедно. Поне последните три изобщо не стигнаха до капитанския мост.
Обществеността постепенно можеше да чуе свидетелствата на всички спасени служители. Най-високо класиран, втори офицер Чарлз Лайтолер, със своето изявление той защити всички решения на щаба на кораба. По-малкото познание на сенатор Смит със сигурност допринесе за неговото умело изказване. Пети офицер Харолд Лоу описа подробности за евакуацията. Хората наистина не се качваха в лодките. Моряците, от друга страна, се страхуваха да освободят лодките напълно натоварени. Обаче някой друг освен офицера потвърди шокиращата истина. Наблюдател от мачтата Фредерик Флит той каза, че по време на пътуването не са разполагали с бинокли. Ако ги имаха, щяха да видят ледника по-рано. Друга потвърдена грешка е маневрирането на кораба непосредствено преди удара. По заповед на първи офицер Уилям Мърдок „Титаник“ бързо се обърна наляво и след това надясно. Целта беше да се премине изцяло ледника. В този случай той трябваше да се справи с пряко въздействие, което би причинило незначителни щети.
Обществеността става все по-изнервена от американското разследване. Освен това във Великобритания беше получена неточна информация, тъй като изпращането на една дума струваше десет цента. Сенатор Смит трябваше да побърза да разпита. За една вечер ги направи 24. Въпреки че не беше експерт в работата си, не му липсваше точност. Той не се поколеба да върне важни членове на екипажа, които се връщаха у дома от заминаващия кораб. Пътувал е и лично до пътници от трета класа. Той беше загрижен за показанията, в които се говори за голяма група пътници, излезли от трюма няколко секунди преди корабът да потъне. Никой от интервюираните трима пътници от трета класа не говори за ограничения. Хората просто се страхуваха от евакуация. В разследването не липсва информация за изгаряне на въглища. Въглищата тлеят в захранващите котли от началото на пътуването. В крайна сметка той успя да го потуши.
Американското разследване продължи 37 дни и бяха изслушани 82 свидетели. Сенатор Смит свали шест килограма. Окончателният доклад представи няколко известни факта. Екипажът не беше достатъчно подготвен за критично събитие. Отмяната на учебната евакуация по време на пътуването по решение на капитана със сигурност допринесе за това Едуард Дж. Смит. Американците обвиниха британското министерство на търговията в недостатъчно регулиране. Според тях Титаник трябва да има поне 16 спасителни лодки. Американските правила говориха за 42 парчета. Други грешки бяха лошата маневра на "Титаник" по заповед на първи офицер Мърдок, дезорганизацията непосредствено след катастрофата, липсата на обща аларма, лошата информация за третокласните пътници, лошото оборудване на спасителните лодки и недостатъчната им заетост.
Британско разследване
Обединеното кралство започна собствено разследване на бедствието няколко дни по-късно. Докато американците разпитваха свидетели в продължение на три седмици, британците стигнаха до тях едва в началото на май 1912 г. Изслушването беше проведено от Лорд Мърси, имаше общо 37 от тях и бяха изслушани 97 свидетели - нито пътник от втора или трета класа. Британците се фокусираха повече върху детайлите на пътуването и тяхното разследване беше по-професионално от американското. За съжаление дори в този случай тя спечели престиж. Лорд Мърси не искаше да навреди на собственото си Министерство на търговията. Според неговите заключения никой не е отговорен за трагедията. През тази нощ имаше безпрецедентно взаимодействие на обстоятелства, които костваха живота на повече от 1500 пътници.
Ползата от двете разследвания беше така наречените закони на Смит и препоръките на лорд Мерси. Целта им беше да повишат безопасността на корабоплаването в морето. През следващите десетилетия те постигнаха целта си.
Епилог
Кораб Макей Бенет извади 306 човешки тела от водата по време на мрачната й мисия. Други кораби само 22. Общо 116 тела бяха погребани в Атлантическия океан за лошо състояние. Телата плавали по океанската повърхност още няколко седмици. Капитаните нарекоха района плаващо гробище.
Сред намерените и надлежно погребани тела също бяха Луис Хофман с псевдоним Мишел Навратил на Серед, най-богатият човек на борда Джон Яков Астор, трима членове на оркестъра, единственото дете на 11-членното починало семейство Семейство градински чай, двегодишно момче, милионер, което все още не може да се идентифицира Изидор Страус (тялото на преданата съпруга не е намерено), пазителят на кораба Хю Макълрой, рисувам Франсис Милет стюард Джеймс Макгрейди - тялото му е изтеглено за последен път от кораби до 12 юни 1912 г.
Уверен втори офицер Чарлз Лайтолер стана герой на Втората световна война. На 20-метрова платноходка той е превозвал бягащи войници от Европа до Англия преди това Адолф Хитлер.
Четвърти офицер Джоспех Боксхол той пожела да разпръсне пепел над мястото на смъртта на Титаник след смъртта му. Семейството му се съобрази. Определението му за местоположението на останките обаче е опровергано след откриването му през 1985 г.
Фредерик Флит, който пръв наблюдава ледника, продължава да се посвещава на флота. По-късно той е колекционер. Той се самоуби след смъртта на жена си.
Капитан на Калифорния Стенли Лорд той дори защити живота си. В продължение на няколко години той беше успешен капитан в друга корабна компания.
Капитан Карпати Артър Рострон получи няколко награди. Често получаваше предложения за брак.
Брус Исмай подаде оставка от всички позиции и се оттегли на заден план. Никой не можеше да спомене Титаник в негово присъствие.
Собственикът на Титаник J.P. Морган оцелял е на кораба си за по-малко от година. Собственик на корабостроителница Лорд Пири умира през 1924г.
Последният свидетел на най-голямата корабоплавателна трагедия Милвина Дийн тя почина на 97-годишна възраст през 2009 г. На два месеца тя беше най-младият пътник на Титаник. Той беше най-дълго живелият човек Мишел Марсел Навратил със словашки корени. Умира през 2001г.
През 1985 г. екипът открива лекар Робърт Балард развалина на Титаник. Не се опита да го вземе. От 1914 г. те искат да използват балони с хелий или тенис топки за тази цел. За разлика от следващите експедиции, Балард не извади нито един обект на повърхността.
Титаник потъна на 15 април в 02:20 (06:20 наше време).
Екипаж на Титаник. Горен ред отляво: капитан на кораба Хърбърт Макълрой (оцелял), втори офицер Чарлз Лайттолер (Сървайвър), Трети офицер Хърбърт Питман (Сървайвър), Четвърти офицер Джоузеф Боксхол (Сървайвър) и Пети офицер Харолд Лоу (Сървайвър). Първи ред отляво: шести офицер Джеймс Муди (не е оцелял), главен офицер Хенри Уайлд (не е оцелял), капитан Едуард Смит (не е оцелял) и първи офицер Уилям Мърдок (не е оцелял).