СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Уилям Стайрън3
2. Изборът на Софи4
2.1 Тема, тема, идея
2.2 Цел и език5
2.3 Процедури за съставяне
2.4 Характеристики на знаците7
2.5 Съдържание на произведението8
3. Анализ на примери9
4. Заключение
5. Списък на използваната литература
ВЪВЕДЕНИЕ
Американската литература след Втората световна война се свързва предимно с трима писатели: Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей и Джон Стайнбек. След смъртта им в местната литература възниква забележима пропаст, поне в смисъл, че не се появява писател, който може да „замести“ един от тях. Това, вярно, не означава, че те не знаят за талантите, които трябваше да заемат тяхното място на нивото на тримата. Днес един от тях беше водеща фигура в американската литература - Уилям Стайрън.
Най-важният и най-популярен роман на Уилям Стайрън, един от водещите писатели на американската литература от миналия век, е изборът на Софи. Този роман се занимава с основните проблеми на Втората световна война и живота след нея, дава истинска картина на живота в концлагерите, въпреки че е написан само 34 години след края си, през 1979 г. Романът представлява връщане към т.нар. Наречен. Еврейски въпрос.
За американците по това време врагът беше предимно японецът. Те не осъзнаха всички ужаси на Втората световна война и дълго време нямаха представа какво означава концентрационен лагер. Според автора темата за това европейско историческо събитие не е била далеч от Америка, но я е засегнала, така че Styron е доближил образа на света до американците. И най-важното е, че го направи чрез своя „южен“ опит, свързан с Южна и Северна Америка, тяхната борба и проблема с робството.
Друг роман на Styron - „Изповедите на Нат Търнър“, който видя бял свят през 1967 г., предизвика истински фурор в САЩ.
И няма какво да се изненадвате, защото това беше първата работа на американски бял човек, който искаше да пише от черна позиция
1. Уилям Стайрън
Уилям Стайрън е роден през 1925 г. в щата Вирджиния в Нюпорт Нюс, където са известни корабостроителниците и първоначално е бил предназначен да учи професията на баща си като корабостроителен инженер.
Ако обширни романи са типични за У. Стайрън, в случая с разказа „Дългият марш“ той пише необичайно свита формация, която сякаш се отклонява от останалата част от работата му. От друга страна, ако определен елемент от автобиографията е характерен за цялата работа на W. Styron, това важи двойно за това изменение. Това всъщност е ключът към разбирането на чувствата и мненията на поколението на писателя. Според съветския американец М. Менделсън Дългият марш е „писък на несъгласие от сърцето“.
След предишния роман, Styron спира за дълго, за да публикува друг роман, „Запали тази къща“ през 1960 г., най-обемната му творба досега, следваща първата му работа. Това е роман, който поставя кривото огледало на американското общество. Показва, че под мишурата т.нар. насилието и духовната празнота дебнат във великия свят.
2. Изборът на Софи
2.1 Тема, тема, идея
Темата на този много интересен за мен роман, който не съм срещал през живота си досега, е животът на млад поляк по време и след Втората световна война, който, въпреки че произхожда от антисемитско и германофилско семейство, получава в концентрационния лагер Аушвиц, където всичко е загубено, скъпа, която някога е имала през живота си.
За нея е много трудно да оцелее в този лагер на смъртта, където е била на около две години и е преминала през всичко, което може да се премине там, разбира се, с изключение на газовата камера. Тя трябва да върши различни работи и да я оставя да гладува, когато вече не е необходима. Въпреки че е млада и има твърде много заболявания, тя оцелява и стига до Америка, където иска да започне отново. Но тя не може сама да го направи след преживените трудности и случайно попада на шизофреника Натан Ландау, в когото София не само се влюбва, но и се придържа към него. София е сляпа поради неговата психопатия, така че продължава да страда.
В тази работа срещаме темата за фашизма и нацизма през Втората световна война и темата за расизма в други форми, вторичен от които е триъгълникът на омразата: американци от Север - американци от юг - чернокожи, бивши робовладелци.
Основната идея на творбата е изразена от самото заглавие на романа. По време на тридесетте си години София вече е трябвало да решава три пъти в много трудни житейски ситуации.
Първият й избор е дали да се присъедини към полската ера, където нейните съграждани в бомбардирана Варшава отдавна са си помислили - нейният любовник и сестра му, най-добрият й приятел. Напразно я убеждават, тя не иска да се включва заради безопасността на двете си деца. Но в крайна сметка той губи и двамата, както и любовника и приятелката си, които разкрива.
Вторият избор е, според мен, най-жесток, както и неговото описание. При пристигането в Аушвиц трябва да се реши кое дете да остане живо и кое да се изпрати в газовата камера. Всичко това само защото тя отговори на фашисткия лекар Джеманда фон Ниманд (както го разказва разказвачът Стинго) по време на селекцията. Той беше пиян и затова я беше избрал така. Самият асистент на лекаря се чудеше как може да направи такова нещо. София решава за сина си Ян и всичко това само защото дъщеря й Ева измърмори в лош момент. (Ето как е описано в творбата. Но мисля, че е така, защото докато чакаха във влака няколко дни, преди да пристигнат в лагера, Ева изтърпя всичко и особено глада по-зле, но Джон беше смел и не плачеше дори Ева утеши).
Жестоката ирония е третият избор. След всичко, което е оцеляла, София в края на романа, когато все още е имала шанс да подреди живота си, се самоубива с любимия си. Той избира смъртта с любов, а не живот без любов.
2.2 Цел и език
Намерението на автора е да отвори очите на американците, които са знаели за ужасите на Втората световна война само от вестници и новини и по този начин не са усетили истинската сериозност на ситуацията. Онези, които са прочели тази книга, имам предвид себе си, благодарят не на едната страна, че са просветлени в тази посока, но от друга, те биха предпочели да са в безсъзнание. Въпреки че Америка е засегната само косвено от тази война, тази работа дава възможност да се разберат някои неща, да се преразгледат някои нагласи или да се възроди праведният гняв срещу нечовешките хора.
Авторът успя да опише някои ситуации толкова ярко, че читателят успя да приеме ситуацията на всеки персонаж, но особено София. Когато София говори за своето нещастие, дори и най-коравия човек го побиват тръпки по гърба и в очите му се появяват сълзи.
В някои части, където София споменава, продължавах да чета, колкото повече ми се отваряше устата и трябваше да спра да чета за няколко минути, за да мога отново да обмисля всичко и да преценя дали е възможно такова.
Според мен авторът умишлено пише и сексуални и емоционални желания на Стинг толкова често, че цялата книга да не е толкова заплашително сериозна и да не прилича на истински документални произведения без история.
Интересното в тази книга е, че героите са „международни“. И въпреки че всички живеят в Бруклин, Ню Йорк, говорят писмено и без никакви акценти. Вярно, София е сгрешила някъде, но рядко се случва. По-често замества думи, които още не е научил, с френски или немски изрази.
Някои герои умишлено говорят по два неписани начина. Първият от тях е т.нар южна ретракция, или по-скоро жаргон истински южен. Stingo го използва главно за опаковане на скандинавски момичета, копнеещи за южните господа. Вторият метод е често срещан и днес, навсякъде сред младите хора - ругатни на чужд език. Стинго и Нейтън използват идиш за това. Следователно можем да разглеждаме тази книга като речник с петдесет думи.