N - Изборът на София

Темата на този много интересен за мен роман, който не съм срещал през живота си досега, е животът на млад поляк по време и след Втората световна война, който, въпреки че произхожда от антисемитско и германофилско семейство, получава в концентрационния лагер Аушвиц, където всичко е загубено, скъпа, която някога е имала през живота си.

За нея е много трудно да оцелее в този лагер на смъртта, където е била на около две години и е преминала през всичко, което може да се премине там, разбира се, с изключение на газовата камера. Тя трябва да върши различни работи и да я оставя да гладува, когато вече не е необходима. Въпреки че е млада и има твърде много заболявания, тя оцелява и стига до Америка, където иска да започне отново. Но тя не може сама да го направи след преживените трудности и случайно попада на шизофреника Натан Ландау, в когото София не само се влюбва, но и се придържа към него. София е сляпа поради неговата психопатия, така че продължава да страда.

В тази работа срещаме темата за фашизма и нацизма през Втората световна война и темата за расизма в други форми, вторичен от които е триъгълникът на омразата: американци от Север - американци от юг - чернокожи, бивши робовладелци.

Основната идея на творбата е изразена от самото заглавие на романа. По време на тридесетте си години София вече е трябвало да решава три пъти в много трудни житейски ситуации.

Първият й избор е дали да се присъедини към полската ера, където нейните съграждани в бомбардирана Варшава отдавна са си помислили - нейният любовник и сестра му, най-добрият й приятел. Напразно я убеждават, тя не иска да се включва заради безопасността на двете си деца. Но в крайна сметка той губи и двамата, както и любовника и приятелката си, които разкрива.
Вторият избор е, според мен, най-жесток, както и неговото описание. При пристигането в Аушвиц трябва да се реши кое дете да остане живо и кое да се изпрати в газовата камера. Всичко това само защото тя отговори на фашисткия лекар Джеманда фон Ниманд (както го разказва разказвачът Стинго) по време на селекцията. Той беше пиян и затова я беше избрал така. Самият асистент на лекаря се чудеше как може да направи такова нещо. София решава за сина си Ян и всичко това само защото дъщеря й Ева измърмори в лош момент. (Ето как е описано в творбата. Но мисля, че е така, защото докато чакаха във влака няколко дни, преди да пристигнат в лагера, Ева изтърпя всичко и особено глада по-зле, но Джон беше смел и не плачеше дори Ева утеши).

Жестоката ирония е третият избор. След всичко, което е оцеляла, София в края на романа, когато все още е имала шанс да подреди живота си, се самоубива с любимия си. Той избира смъртта с любов, а не живот без любов.

2.2 Цел и език

Намерението на автора е да отвори очите на американците, които са знаели за ужасите на Втората световна война само от вестници и новини и по този начин не са усетили истинската сериозност на ситуацията. Онези, които са прочели тази книга, имам предвид себе си, благодарят не на едната страна, че са просветлени в тази посока, но от друга, те биха предпочели да са в безсъзнание. Въпреки че Америка е засегната само косвено от тази война, тази работа дава възможност да се разберат някои неща, да се преразгледат някои нагласи или да се възроди праведният гняв срещу нечовешките хора.

Авторът успя да опише някои ситуации толкова ярко, че читателят успя да приеме ситуацията на всеки персонаж, но особено София. Когато София говори за своето нещастие, дори и най-коравия човек го побиват тръпки по гърба и в очите му се появяват сълзи.

В някои части, където София споменава, продължавах да чета, колкото повече ми се отваряше устата и трябваше да спра да чета за няколко минути, за да мога отново да обмисля всичко и да преценя дали е възможно такова.

Според мен авторът умишлено пише и сексуални и емоционални желания на Стинг толкова често, че цялата книга да не е толкова заплашително сериозна и да не прилича на истински документални произведения без история.