великобритания

Много словашки майки бяха изплашени от медийния шум около принудителните осиновявания във Великобритания. А какво да кажем за нас, които живеем тук в епицентъра на случващото се с децата. „Ако останете там и рискувате социалният работник да вземе детето ви, тогава вие понасяте последствията“, пише една майка в дискусията. Не е толкова просто. Така нареченото правосъдие за непълнолетни се разпространява в цяла Европа. От януари същия закон като в Обединеното кралство се прилага и в Чешката република. Преувеличен ли е страхът или реален?

Англичаните също се страхуват

Важно е да добавите няколко неща от словашките медии. Не е така, че само чужденци вземат деца. Много английски семейства също имат проблеми. Обратно. Чужденците имат малко предимство. Има възможност посолството да се застъпи за тях, страната да поиска обратно детето или семейството да избяга в родината си. Но англичанинът няма такава позиция. Тази година обаче е малко по-различна. Родителите започват да мобилизират повече. В Лондон се провеждат петиции и протести. И дори английската социална мрежа, където родителите обменят опит и съвети как да се бият. Те са формулирали искане от парламента, което искат да имат за обсъждане до 2014 г. Те изискват например:

  1. Връщането на деца, които са взети директно от родилния дом и по този начин им е отказано правото да кърмят и естествената връзка с майка им е прекъсната.
  2. Завръщане на всички деца, които са осиновени поради „възможна емоционална вреда в бъдеще“

Просто т.нар „Бъдеща емоционална вреда“, преведено в свободен превод като „възможна емоционална вреда в бъдеще“ е една от най-абсурдните причини. Никой не знае какво точно означава всичко. Преценява се от социални работници, психолози и съдии. Причината може да е депресия на майката или бащата в миналото. В дискусионните форуми на английски майки ще намерите много теми, при които бебетата се доверяват, че изпитват следродилна депресия и се страхуват да отидат на лекар. Той се страхува, че би ги дал на социален работник заради това. Други имат само безпокойство и дори не се доверяват на познати от страх.

Ювенилното правосъдие плаши

За първи път стигнах до строгите закони на Карловия университет, когато Словакия обсъждаше случая с Ивана Боорова и децата Чонк. Непрекъснато си повтарях, че без билет дори бриз няма да се движи и нещо в тези случаи трябва да е странно. При мен не се получи и потърсих други. Не разбрах защо медиите не поемат ежедневно подобно нещо. Това вече го знам. Защото семействата се призовават пред така наречените тайни съдилища. Законът ги премълчава. Разкриването на случая пред обществеността може да им струва затвора. От време на време в медиите се появява случай. След това отново настъпва тишина.

Най-лошото е, че подозрението е достатъчно. И може да дойде от анонимен човек или параноичен учител или лекар. Който живее във Великобритания, може да знае за какво говоря. За сексуалното насилие над деца се говори навсякъде и всички се страхуват от него. Търсят го дори там, където го няма. Друг проблем са културните различия. Това, което е нормално за словаците в образованието, може да не е за англичаните и може да има проблем. Ако някой иска да го реши като проблем, той може да стане такъв, просто неразбираем социален работник.

Което е интересно и в чуждестранните медии, обаче има случаи като добре познатото „Бебе П“ или напоследък полско момче. Така случаите на деца, които са били малтретирани от родителите и социалния работник, не са направили нищо. Въпреки факта, че уж ходи редовно там. По това време се застъпва стриктната процедура и специалният аргумент за вземане на деца „за бъдеща превенция“. Случаите на насилие в приемни семейства обаче вече не са размити. Наскоро случаят с приемна майка принуди 14-годишно дете да отиде на изкуствено осеменяване, за да може да получи друго дете и парите от държавата се появиха съвсем неочаквано.