Мукополизахаридоза III. тип, който иначе се нарича и синдром на Санфилипов, е генетично обусловено метаболитно заболяване. Ние ги класифицираме като съхраняващи лизозомни заболявания. Страда от 1 дете от около 65-100 000 здрави раждания.
Симптоми
Диагноза
Наследяване
Унаследяването на това заболяване е автозомно-рецесивно. Увреденият ген е в клетките на тялото и трябва да присъства и при двамата родители, които и двамата трябва да го предадат на детето, за да избухне болестта. Ако децата получат 1 засегнат ген, т.е. само от майката или от бащата те стават носители на тази болест и могат да я предадат.
Характеристики на заболяването
Синдромът на Sanfilipp включва нарушения на ензимите, които участват в метаболизма и разграждането на хепаран сулфат. Това е мукополизахарид, част от междуклетъчната маса. Излишните молекули хепаран сулфат се отстраняват в лизозомите, които представляват клетъчни органели, които разцепват ензимите. При липса на ензими, които разцепват хепаран сулфат, неразградените молекули се натрупват. Има увеличение на лизозомите, които запълват цялата клетка и тя умира.
Отделение на синдрома на Санфилип
Съществуват 4 форми според различни биохимични и молекулярни характеристики, т.е. липсват различни ензими, разцепващи хепаран сулфат, като по този начин се образуват различни междинни съединения.
MSP IIIA - хепаран N-сулфатаза
MSP IIIB - α-N-ацетилглюкозаминидаза
MSP IIIC - ацетил-КоА: а-глюкозаминид ацетилтрансфераза
MSP IIID - N-ацетил глюкозамин 6-сулфатаза
Симптоми
Симптомите не са еднородни, те могат да варират при пациентите. В някои случаи ензимът напълно липсва, в други функцията може да бъде частично запазена.
Класически има прогресивно нарушение на централната нервна система, двигателното дете не трябва да изостава дълго време. Първите трудности могат да се проявят между 2.-6. година на детето.
Първата фаза
- Промени в поведението, хиперактивност и разстройство с дефицит на внимание, тези трудности могат да се отдадат на ADHD
- Нарушения на съня
- Безсъние
- Агресия към околната среда и срещу себе си
Втората фаза
- Развиваща се загуба на умствени способности поради отлагане в лизозомите в централната нервна система. За някои деца те остават на ниво макс. двегодишно дете
- Загуба на вече усвоени умения, регресия в развитието, напр. бебето започва да пикае отново и е необходимо да се използват памперси
- Повтарящ се отит на средното ухо, който води до загуба на слуха
- Загуба на речеви умения
Третата фаза
Тя може да бъде свързана с влошаване на състоянието, но също и с подобрение. Следва обаче рязко влошаване.
Последният стадий на заболяването е свързан с по-нататъшно обостряне на заболяването. Налице са както фино, така и грубо двигателно увреждане, а психичните функции продължават да намаляват. Детето зависи от пълната грижа на семейството и инвалидна количка. Може да се появят гърчове. Това се дължи на тежка атрофия на мозъка (дегенерация).
Диагностика
- Изследване на урина - в урината се откриват по-високи концентрации на мукополизахариди, хепаран сулфат и неговите метаболити.
- Кръвните проби определят функцията на ензимите в белите кръвни клетки.
- Генетично тестване
Терапия
Няма причинно-следствено лечение. По-скоро се извършва експериментална терапия, напр. трансплантация на стволови клетки или генетична терапия. Лечението също се прилага на практика, където липсващите ензими се заместват или вредните метаболити се отстраняват. В противен случай лечението е симптоматично, т.е. поддържаща, която съчетава неврологични, ортопедични, УНГ грижи и др.
Прогноза
Пациенти с MSP IIIA живеят 10-20 години, пациенти с MSP IIIB 30-40 години, MSP IIIC 30 години. MSP IIID е много рядко.
Мукополизахаридоза
Мукополизахаридозите са наследствени метаболитни заболявания, които имат обща патогенеза, т.е. тя се развива на същия принцип. Активността е намалена или някои ензими, които разграждат определени вещества, мукополизахариди, напълно липсват. След това те и техните междинни продукти се натрупват в клетъчни органели, които са лизозоми. Лизозомите се пълнят постепенно с неразградими вещества, докато запълнят цялата клетка и клетката се разруши.
Поява и предистория
Мукополизахаридозите са редки. В популацията честотата е приблизително 1: 50 000 за някои видове до 1: 500 000.
Тези заболявания са автозомно-рецесивни, т.е. увреденият ген за ензима е върху соматичната клетка, а за болестта на детето и двамата родители трябва да носят увредения ген. Детето трябва да получи увредения ген и от двамата родители. Ако получи гена само от един родител, той става носител на болестта.
Патогенеза, произходът на болестта
При пациентите функцията на някои жизненоважни ензими е намалена или ензимите напълно липсват. Това се дължи на увреждане на гена на ензима. Няма пълно разграждане и разграждане на някои полизахариди в организма. Основното съединение и неговите продукти на разцепване, които не са пълни, се натрупват в клетъчните органели, в лизозомите. Това често са клетки на нервната система и други важни органи, т.е. сърце, далак, черен дроб и др. Засегнатите тъкани постепенно губят своята функция. При много синдроми растежът и структурата на черепа на детето са нарушени, но при всички има постепенно умствено и физическо изоставане и ранна смърт, в някои форми, напр. Пациентите с MPS III могат да живеят до 30 години.
Разделяне на мукополизахаридози
Има много видове и подвидове мукополизахаридози в зависимост от това кой ензим липсва или функцията му е намалена.
MPS I - синдром на Pfaundler-Hurler + синдром на Scheia
MPS II - Синдром на Хънтър
MPS III - синдром на Sanfilippov
MPS IV - синдром на Morquio
MPS VI - синдром на Maroteaux Lamy
MPS VII - Хитър синдром
Диагноза
- Клиничен преглед, т.е. според симптомите, постепенно влошаващо се състояние на пациента, загуба на вече научени способности и умения
- Определяне на ензимната активност в клетките
- Биопсия на засегнатата тъкан, под микроскоп има видими признаци на увеличаване на лизозомите
- Генетично тестване
Лечение
Засега няма лечение за болестта. Възможно е само да се облекчат симптомите. Разработват се обаче лечения, които биха могли да бъдат приложени на практика. Това е напр. върху заместването на липсващия ензим, т.е. доставянето му в тялото, трансплантация на стволови клетки, генетично лечение (заместване на увреден ген с функционален).