Препоръчайте документи

поколение

ИЗМЕНЯВА ЛИ ПСИХИАТРИЧНАТА МЕДИЦИЯ РИСКА ОТ ТУМОРАЛНИ БОЛЕСТИ? ИЗМЕНЯВА ЛИ ПСИХИАТРИЧНАТА МЕДИЦИЯ РИСКИЯ РИСК? Ян Новотни, Luboš Petruželka Отделение по онкология, Обща болница и Първи медицински факултет, Карлов университет, Прага

РЕЗЮМЕ Лекарствата, използвани в психиатрията, причиняват редица неврологични, хормонални и соматични странични ефекти. Като се има предвид дългосрочната преживяемост на пациенти с психични заболявания и необходимостта от повтарящи се и/или хронични медикаменти, има нужда от критична оценка на канцерогенния потенциал на отделните класове психиатрични лекарства. Необходимо е да се вземе предвид не само оценката на прекия ефект на лекарствата върху риска от рак, но и възможните непреки косвени ефекти на лекарствата чрез модификация на друго тяло, напр. хормонална регулация. Към днешна дата не е доказано убедително, че някои психиатрични лекарства увеличават риска от рак, но трябва да се отбележи, че този въпрос не е достатъчно проучен. Ключови думи: антидепресанти, антипсихотици, рак, рак на гърдата

РЕЗЮМЕ Психиатричните лекарства са придружени от много неврологични, хормонални и соматични странични ефекти. Дългосрочната преживяемост на психиатрични пациенти и хроничното или многократно приложение на лекарства подчертават необходимостта от оценка на канцерогенния потенциал на всеки клас психиатрични лекарства. Трябва да се изследват не само директният риск от рак на лекарства, но също така трябва да се проучат непреки ефекти, медиирани от модификацията на соматичните регулации, като хормонални дисбаланси. Досега няма достатъчно доказано, че психиатричните лекарства увеличават риска от рак. Ключови думи: антидепресанти, антипсихотици, рак, рак на гърдата

Novotný J, Petruželka L. Психиатричните медикаменти променят ли риска от рак? Психиатрия 2004; 8 (Suppl.2): 16–19.

Антидепресантите като рисков фактор за рак Предклиничните проучвания на ефекта на ксенобиотиците върху инициирането и насърчаването на рак се извършват чрез in vitro методи (като се използват напр. Тъканни култури) или in vivo (при използване на животински модели). Експериментите, базирани на няколко методологични подхода (Таблица 1), предоставят знания за различните ефекти на антидепресантите върху развитието на рак. Докато медиираните от хидразин инхибитори на моноаминооксидазата могат да бъдат потенциално канцерогенни (Tutton and Barkla, 1975), кломипрамин, имипрамин и циталопрам са показали, че усилват антитуморните ефекти на химиотерапевтиците и забавят растежа на тумора (Sternbach, 2003). Данни за конфликти са получени с флуоксетин (повишена честота на експериментален фибросарком, меланом, феохромоцитом и рак на плъхове и белите дробове при плъхове спрямо намалена честота на аденомите на хипофизата) (Brandes et al., 1992; Bendele et al., 1992).

Антидепресанти и тумори на яйчниците В четири проучвания се търси връзка между консумацията на антидепресанти и тумори на яйчниците. При най-малкия от тях е установен повишен риск от рак на яйчниците (коефициент на вероятност (OR) 2,1, 95% CI, 0,9–4,8 за антидепресанти 1–6 месеца преди диагнозата злокачествено заболяване и OR 3,5, 95% KI 1,3–9,2 за употреба на антидепресанти преди 50-годишна възраст) (Harlow and Cramer, 1995). Последващо проучване от същите автори (Harlow and Cramer, 1998) не показва повишен риск от инвазивен рак на яйчниците със SSRI; напротив, употребата на инхибитори на обратното поемане на допамин/норадреналин антидепресанти повишава риска от OR до 2,9 × (95% CI, 1,3–6,4). Други проучвания бяха с малък обхват, статистически неубедителни и поради това не се нуждаеха от разглеждане.

Антидепресанти и тумори на гърдата Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване при жените в развитите страни. Предклинични проучвания са публикувани в началото на 90-те години, които подчертават възможността за насърчаване на растежа на рака на гърдата, като се използват както трициклични, така и SSRI антидепресанти. Причината за тези наблюдения се счита за обвързването и на двете

Антидепресанти и други видове рак В едно проучване не е установено значително увеличение на риска от рак на хранопровода при пациенти или здрави контроли, които са получавали антидепресанти (Vaughan et al., 1998). В друго проучване, основано на популация (Dalton et al., 2000), включващо 39 807 субекта, не е имало повишаване на риска от развитие на злокачествени заболявания при пациенти, приемащи SSRI, но средното проследяване не е било достатъчно, за да покаже каквато и да е SSRI канцерогенност. Същата група установи повишена честота на неходжкинови лимфоми при пациенти, лекувани дълго време с трициклични антидепресанти.

Антипсихотиците като рисков фактор за рак Антипсихотиците могат потенциално да действат и като рисков фактор за рак

директно като канцерогени или индиректно чрез въздействие върху други регулаторни процеси в организма, напр. липиден метаболизъм или хормонални агенти. За разлика от редица предклинични проучвания, насочени към изучаване на канцерогенния ефект на антидепресантите, литературата за възможния пряк протуморен ефект на антипсихотиците в базите данни MEDLINE, EMBASE, COCHRANE и PROQUEST не може да се търси. Следователно оценката на антипсихотиците като рисков фактор за развитието на рак е необходима, за да се продължи директно от ретроспективни епидемиологични проучвания на случаи и контроли.

Антипсихотици и маточен карцином В единственото публикувано до момента проучване (Yamazawa et al., 2003) авторите описват 41 пациенти с рак на ендометриума и 123 контролират RR 5.4 за развитието на този тумор при пациенти, приемащи антипсихотици. Поради факта, че това заключение е направено в кохорта от само 8 души, приемащи антипсихотици, изследването трябва да се счита за статистически подценено и неговите заключения не могат да бъдат основание за твърденията на авторите.

Антипсихотици и колоректален рак Честотата на колоректалния рак също се наблюдава в цитираното по-горе проучване на Wang, но не се наблюдава статистически значима промяна в риска от развитие на това злокачествено заболяване (HR 1,0; 95% CI; 0,86–1,17).

Косвен ефект на антипсихотиците върху развитието на рак Хиперпролактинемия като рисков фактор за рак на гърдата

Хиперпролактинемията е често срещан страничен ефект на антипсихотичното лечение. За атипични антипсихотици този страничен ефект е описан (Таблица 2) с рисперидон и амисулприд, по-рядко с клозапин, оланзапин и кветиапин. За разлика от тях, хиперлипидемията или затлъстяването са по-чести при клозапин и оланзапин. И двата фактора могат да помогнат за промяна на риска от рак на гърдата или други видове рак. Хиперпролактинемията е описана като рисков фактор за експериментален рак на гърдата при животински модели (Welsch и Nagasawa, 1977).

Затлъстяването като рисков фактор за рак на гърдата Затлъстяването е свързано с повишен риск от рак на гърдата, особено при жени в постменопауза, които не получават хормонозаместителна терапия. В голямо проучване на WHI теглото на затлъстяването се определя като рисков фактор за рак на гърдата 2,85 (95% CI; 1,81–4,49) за жени с тегло над 82,2 kg в сравнение с жени с тегло под 58,7 kg. Следователно от гледна точка на онколога е необходимо да се обърне внимание на затлъстяването, което може да бъде предизвикано напр. антипсихотици, поне същото, но по-скоро повече внимание, тъй като относителният риск от този рисков фактор е по-висок от относителния риск от хиперпролактинемия. От гледна точка на изследването е подходящо да се изясни делът на затлъстелите жени и дела на жените с хиперпролактинемия в кохорта от жени, лекувани с антипсихотици.

Понастоящем няма доказателства за достатъчна сила, за да се установи ясно връзка между психиатричните лекарства и повишения риск от злокачествени заболявания. Тази връзка обаче трябва да бъде предмет на по-нататъшни изследвания в добре проектирани проспективни проучвания, тъй като липсата на доказателства не означава доказателство за липса (на изследваното явление). Въпреки това, предвид многофакторната етиология на рака, такива доказателства е малко вероятно да бъдат предоставени, тъй като е практически невъзможно да се предложи проучване, при което единствената разлика между случая и контролната популация ще бъде консумацията или липсата на психиатрични лекарства. Следователно практиката на предписване на психиатрични лекарства трябва да се основава на правилната индикация по отношение на психиатричната диагноза и не трябва да се влияе от опасения относно възможните късни канцерогенни ефекти.

MUDr. Д-р Ян Новотни Отделение по онкология, Обща болница и Първи медицински факултет, Карлов университет U nemocnice 2 128 08 Прага 2 e-mail: [имейл защитен]