Знанията и поведението се разпространяват сред групи от малки деца и шимпанзета на „най-правилната“ основа. Но при орангутаните това не е така.

поведението

Това обявиха Даниел Хаун, Ивон Рекерс и Майкъл Томасело от Макс-Планк-Институт за еволюционна антропология в Лайпциг (Германия). Социалният трансфер на знания и умения от поколение на поколение, ученето, е една от основните характеристики на човечеството. Най-често сме склонни да копираме поведението на много други хора. Това обаче не е уникална човешка черта. Социалното предаване на традиционно поведение и „култура“ между поколенията чрез учене се наблюдава и от учени в шимпанзета и орангутани, наши близки маймунски роднини. Въпросът обаче остана до каква степен приличаше на човек.

Сега учените са първите, които сравняват поведението на двегодишни деца, шимпанзета и орангутани в този контекст. Оказа се, че децата копират както броя на другите, които се държат по този начин, така и честотата на повтаряне на съответното поведение при копиране на поведението.

Шимпанзетата копираха поведението на голям брой индивиди по-вероятно от често повтарящото се поведение. Е, при орангутаните нито един от двамата не играе съществена роля. Първоначалният експеримент беше, че двегодишните деца, обучаващите се шимпанзета (Pan troglodytus) и борнейските орангутани (Pongo pygmaeus) могат да бъдат възнаградени от апарат, който има три различни цветни части. Достатъчно беше, ако хвърлят топката в съответната дупка. Първо обаче четирима други лица им показаха това: Единият хвърли топката три пъти в същата част на апарата, а другите хвърлиха топките си в друга част един по един.

След това изследователите помолили всеки участник да хвърли топката в една от трите части на апарата. Всички 16 деца и повечето от 15-те шимпанзета избраха частите, където повечето от изпълнителите хвърлиха топката си, докато всички 12 орангутани гласуваха на случаен принцип. При втория опит изпълнителите бяха само две - две деца, съответно две шимпанзета и два орангутана. Един от тях винаги хвърляше три топки в една част от апарата и получаваше награда за всяка топка. Другият хвърли една топка в различно оцветена част и получи една награда.

Изглежда, че шимпанзетата и орангутаните са избрали това на случаен принцип. Повечето деца обаче избраха онази част от апарата, в която се хвърляха повече топки. Така децата и шимпанзетата копираха поведението на мнозинството. Фактът, че орангутаните не са направили това, може да се обясни с факта, че те живеят само в свободни групови структури, въпреки че далеч не са толкова самотни, както се смяташе доскоро. Следователно социалното обучение, което надхвърля връзката майка-дете, не е толкова важно в техния случай, колкото при хората и шимпанзетата. Даниел Хаун, Ивон Рикърс и Майкъл Томасело публикуват тези констатации онлайн предварително в Интернет в Current Biology.