27.11. 2020 18:00 Докато други министър-председатели "просто" поляризират обществото, И. Матович отива по-далеч
Политиката разделя обществото най-вече на онези, които подкрепят настоящото правителство, и онези, които му се противопоставят. Това е класическа разделителна линия в демокрацията, която се подсилва след изборите от феномен, наречен когнитивен дисонанс в психологията. В продължение на много години компанията е разделена на поддръжници и противници на Владимир Мечиар, Микулаш Дзуринда и Робърт Фицо. И двете групи имаха приблизително еднаква сила, която от време на време се отклоняваше на една страна. И беше толкова добре, защото само диктаторите могат да получат всеки.
Правителството на Игор Матович обаче наруши това правило. Днес два равностойни лагера не застават един срещу друг. Във време, когато въпреки забраната за митинги, за 17 ноември беше планирана голяма антиправителствена демонстрация, само част от опозицията и част от обществото провокираха участие. Премиерът И. Матович е може би първият министър-председател, който не поляризира компанията, а я фрагментира. Такива фрагменти могат да бъдат намерени сред избирателите на парламентарната и извънпарламентарната опозиция, но дори и сред избирателите на коалиционни партии. И. Матович може да разчита на най-трудното си ядро, но дори това е просто още един фрагмент от разделено общество.
Имахме нужда от лидер, имахме плачещ премиер, който дори не искаше да бъде министър-председател
Докато в поляризираното общество рано или късно ще има преобладаващо мнозинство от населението, което ще поеме властта чрез своите избирателни представители, в раздробеното общество е по-трудно. Отделните фрагменти се мразят толкова, колкото мразят министър-председателя. Резултатът е, че ако парламентарните избори бяха следващия уикенд, И. Матович вероятно щеше да формира правителството с настоящите предпочитания, макар и с по-малки промени в сравнение с днешните.
Тази ситуация трябва да отговаря на настоящия министър-председател. Въпреки че популярността му рязко спада, може да продължи да се възползва от фрагментацията. Това обаче не трябва да трае вечно. Питър Пелегрини расте в опозиция, чийто "Smer2" изглежда по-жизнеспособен проект от "Smer1" след чистката. Въпрос на време е да започне да яде преференциално по-старите си братя и сестри.
Ако поляризираното общество е по-добър вариант, в което не съм напълно сигурен, тогава П. Пелегрини в момента е най-вероятният начин да го върне. Той има най-голям потенциал, че едната половина от страната ще го мрази, а другата половина ще го обича. Той обаче трябва да спечели изборите, които ще изчакаме известно време.