маслини

Средиземноморска диета

През 1954 г. са публикувани революционни научни изследвания (Keys, Adnerson, Grande), сравняващи броя на сърдечно-съдовите смъртни случаи в Средиземно море и останалата част на Европа, с акцент върху сравнението на често ядените храни, особено мазнините в отделни страни. Резултатът от тези проучвания е хипотезата, че значително по-ниската смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Средиземно море е свързана главно със значително различния състав на мазнините в средиземноморската диета. Във връзка с тази хипотеза започва да се използва терминът „средиземноморска диета“, който се характеризира с високо съдържание на зърнени храни, зеленчуци, бобови и плодове, риба със зехтин като основен източник на мазнини. Оттогава се появиха голям брой проучвания за задълбочаване на концепцията за средиземноморската диета и нейното благотворно въздействие върху човешкото тяло.

Състав на зехтин

97% от маслото се състои от триглицериди и свободни мастни киселини (т.нар. Киселинност). От това 60-83% се състои от мононенаситени мастни киселини (олеинова киселина), 5-22% полиненаситени и 13-20% наситени мастни киселини. По този начин зехтинът е най-богатият естествен източник на мононенаситени киселини.

Останалите 3% се състоят от широк спектър от вещества, отговорни за антиоксидантните и органолептичните, особено качествата на ароматните масла. Те включват витамин Е, чиято нужда обикновено се консумира от зехтин, полифеноли и бета-каротини, всички те имат много силна антиоксидантна способност (полифенолите имат и противовъзпалителен ефект). Важно е да се осъзнае, че по време на процеса на рафиниране, който превръща необработеното масло в необработено масло, повечето от веществата, отговорни не само за аромата и вкуса, но и за неговите антиоксидантни ефекти се разграждат. Следователно благоприятното въздействие върху човешкото тяло се отнася до повечето необработени масла, освен ако олеиновата киселина, която остава непокътната в процеса на рафиниране, е ключовото вещество. Съотношението на антиоксидантите към общия обем масло също намалява в зависимост от зрялостта на маслините. Следователно може да се каже, че от здравна гледна точка необработените маслинови масла, получени от ранните реколти, са по-полезни (например VIDUEÑA ENVERO, LECHÍN, ARBEQUINA).

Препоръчителният прием на мазнини не трябва да надвишава 35%. Възрастният трябва да има енергиен прием от около 2500 kcal, от които 875 kcal мазнини. От които 15 - 20% мононенаситени мазнини, t. j. около 55 g (4 - 5 супени лъжици) зехтин на ден.

Атеросклероза

Диетата е един от факторите, влияещи върху втвърдяването на артериите. Високият дял на мононенаситените мастни киселини помага да се намали нивото на "лошия" LDL холестерол, намалява артериалната хипертония, напротив, повишава нивото на "добрия" HDL холестерол в кръвната плазма и намалява риска от тромбоза.

Артериална хипертония

Рискови фактори за високо кръвно налягане са по-специално прекомерният прием на натрий, алкохол, наситени мазнини и дефицит на калций. Напротив, увеличеният прием на полиненаситени киселини, които присъстват в зехтина в по-малка степен, но не повече от животинските мазнини, допринася за намаляване на налягането. Идеалната комбинация в този случай е консумацията на синя риба, която е богата на полиненаситени мазнини.

Болести на храносмилателния тракт

Зехтинът има положителни ефекти върху стомашната, панкреатичната и жлъчната секреция, главно поради стимулиращия ефект на олеиновата киселина и по-специално подобрява разграждането на мазнините. Епидемиологичните проучвания допълнително показват, че честотата на камъни в жлъчката също е по-ниска в страните с по-висока консумация на зехтин. Освен това редовната диета с преобладаващо количество мононенаситени мазнини намалява киселинността в стомаха. Последната полза от зехтина във връзка с стомашно-чревни разстройства е противовъзпалителният ефект на девствения зехтин, за който се съобщава в научни изследвания с пациенти с възпалителни заболявания на червата.

Диабет

Епидемиологичните проучвания показват, че средиземноморската диета намалява риска от диабет тип 2 и намалява риска от вторични усложнения при пациенти с това заболяване. Рисковият фактор за диабет е особено затлъстяването, което въз основа на статистиката най-често се свързва с прекомерен прием на наситени мазнини. Препоръчва се да се увеличи делът на мононенаситените мастни киселини в общия дял на мазнините, чийто най-богат естествен източник е зехтинът.

Оксидативен стрес и свободни радикали

Свободните радикали са атоми или групи атоми с несдвоен брой електрони. Те възникват, от една страна, естествено като част от нормалните метаболитни процеси, а, от друга страна, от външни въздействия (радиация, пушене, химикали, замърсяване на въздуха и др.). Свободните радикали са силно реактивни поради електронен дисбаланс и, ако не се регулират от антиоксиданти, увреждат липидите, протеините и ДНК и причиняват различни заболявания.

Оксидативният стрес се причинява от дисбаланс между свободните радикали и антиоксидантите в организма. Ниското съдържание на антиоксиданти не позволява регулирането на свободните радикали и по този начин не предотвратява отрицателния им ефект върху човешкото тяло. Оксидативният стрес участва в сериозни заболявания (болест на Паркинсон, сърдечна недостатъчност, инфаркт, болест на Алцхаймер, синдром на хронична умора и др.).

Антиоксидантите са молекули, които са достатъчно стабилни, за да прехвърлят липсващия радикал в свободен радикал, като по този начин го неутрализират. Някои антиоксиданти са продукт на метаболизма, други се поглъщат с диетата. За разлика от рафинираните масла, необработеният зехтин е богат източник на силни антиоксиданти. Сред най-важните антиоксиданти в зехтина са витамините Е, С, полифенолите и бета-каротинът.

Рак

Положителният ефект на зехтина върху намаляването на риска от рак досега е по-малко проучен от ефектите върху тези заболявания. Изследванията се фокусират върху ниската честота на рак на гърдата в Испания, която е с около 40% по-ниска от тази в САЩ и страните от Северна Европа и се обяснява главно със състава на мазнините в средиземноморската диета. Налични са подобни данни за сравняване на честотата на рак на яйчниците, което предполага ефекта от средиземноморската диета върху намаляването на риска от заболяването, но все още липсва обяснение за конкретния механизъм.

Продължителност на живота

Голямо проучване в 7 европейски държави, включващо 13 000 души за връзката между диетата и сърдечно-съдовите заболявания, идентифицира връзка между дългосрочния увеличен прием на мононенаситени мастни киселини и продължителността на живота.