Кратък речник на словашкия език
1. к зло, оп. добро: z. играе, спи, чува, действа;
от. да усещаш;
от. говори за някого;
искам някой от., z. да лекува някого;
от. посъветвайте някого;
от. Свърши се;
от. Не те харесвам
2-ро изречение vys. неблагоприятно състояние на организма, неблагоприятна ситуация и др. гадене;
от. той е с него а) не се чувства добре б) има опасност да бъде неблагоприятен;
е от. за хляб нужда
3. vys. оценка на историята от гледна точка на възможност, трудна: вие сте от. ставай сутрин
● (не) имайте нещо за някого. (не) поливане;
израз z.-лош много лош;
да бъде от. записан в някой, който не вярва;
от. не му хареса: z. това го кара да има неблагоприятен ефект
1. зло, оп. добро: разпознаване от. от добро;
да се предпази от злото;
скъса в лоша сделка
2-ро обаждане. зло същество, оп. добро: z. пресече ми пътя
● Господ Бог да бъде с нас и z. далеч
скърбя -ie -ejú dok. стани мързелив: момче някак си z-l
лепенец -нка м. залепване: z. коса;
геол. седиментни скали, циментирани от водолази. компоненти, конгломерат
прен. pejor. несвързан от. думи злато
1. чрез залепване за съединяване: z. скъсано покритие, z. счупен врат
2. чрез залепване да се създаде: z. моделирате самолет
// залепваме заедно лепило се съединява: глината се изсипва на бучки;
-
Правила на словашкия правопис
лепило dokí ‑ia dok.; не се делим
Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1
мързелувайте, разреждайте. и да го направи по-лошо, -í, -ia dok. да загуби желанието си да работи, да стане перверзен, да стане мързелив: В онази злощастна война той стана мързелив. (Urbk.) Какво ще бъдеш? В края на краищата ще бъдете мързеливи. (Urbk.)
1. изразява отрицателна оценка на историята на ал. състояние, по незадоволителен начин, неправилно, несъвършено, неправилно, неправилно, лошо;
грешно: z. да работи, от. за да се учим от. играе;
от. чувам, виждам, от. обратно;
от. да стопанисва, да стопанисва;
от. пришита рокля, z. поддържан път;
от. облечен, облечен мъж;
вратата е от. близо;
от. да обясня нещо, от. да разбереш нещо, от. образован човек;2. по начин, който противоречи на изискванията на социалните норми (особено по отношение на морала, етиката и др.);
нечестно, неморално, безбожно;
от. да действа;
Живях ли зле? Цял живот съм живял в робота, спасил съм наследството си (Мин.) Той беше наясно, че това, което прави, го прави зле. (Letz);
от. да навреди на някого;
мисля за. за някой лоши неща;3. недружелюбен, безмилостен, враждебен, враждебен;
груб: z. да търси някой от. говори за някого;
Очите й греят зле. (Граф) И просто лошо и лошо за мен. (Лаз.);
да бъде от. настроени да имат лошо, недобро настроение;4. така че да нарани някого, да е безполезен, да създава неудобства: да се направи на някого от., Да се иска, да се пожелае на някой от.;
от. да съветва някого;
Случи ни се лошо, заспахме и двата коня ни избягаха. (Тадж.)5. неблагоприятен, незадоволителен;
нещастно;
твърд, напрегнат: z. да ходиш, от. да се придвижвам (с нещо) да има нещо да се проваля, нещастие;
от. се ръководи;
(не) да има от. (не) страдащи от дефицит;
нещо от. оказа се, z. приключи неуспешно;
Веднъж в живота му смелостта трябваше да направи нещо завинаги;
пак гореше толкова зле. (Ráz.) Нещата ни се объркват и единият неуспех преследва другия (Vaj.) Не успява. Той видя, че протестантизмът греши (Jégé) е в неблагоприятна ситуация. Когато момчетата забелязаха, че е лошо, те се спукаха (Зуб.), Че беше лоша ситуация. Лошо е, помислиха войниците. (Urb.) Лошо е, лошо е с нас. Бедност, глад. (О. Кинг) Никога не е било толкова зле, че не може да бъде и по-лошо. съгл. Лошо е да се поправи, когато е твърде късно. (Кук.)● (не) вземете, (не) имайте някой за нещо. (не) изливане на нещо върху някого: Никой не го обвини, че е отменил думата си. (Тадж.)
6. неприятен, неприятен;
досадно: Всички знаеха, че погледът му ще му отива много. (Urb.) Когато беше само по ризата си, на човек му беше трудно да го погледне. (Швант.);
счупени парчета от стари, неприятно миришещи саксии (Вадж.);7. така че здравето, животът, телесното гадене, нездравословното състояние, болестта са застрашени: z. да усещаш;
О, тя е много зле, много зле (Вадж.) Тя е тежко болна;
(от стомаха)● обадете се. лош-лош много лош: лош-лош нанася на някого много зло;
Той грабна лошо и лошо и му извика (Mňač.) Много грубо, враждебно;
има лоша-лоша критика, гняв (твърде много);
Ако ни хванат, ще бъде лошо-лошо (Jégé), ще получим битка. Старият цар видя, че е лошо-лошо (Карв.), Че е лошо, неблагоприятно положение. Беше лошо-лошо с това. Той вече е на другия свят (Jégé) беше тежко болен.зло (национално и зло), -ého средна.
1. зло, дискомфорт, мизерия;
жалко: Жената спасява мъжа от много зло. (Тим.) Докато кръвта им се източваше, те твърдяха, че „злото“ на болестта (Тадж.) Изчезва;
опитайте добро и лошо;
да различавате доброто от злото;2-ро обаждане. зло същество, зло същество;
какво идва от злото същество (оп. добро): Кой си ти? Ако си добър, кажи, а ако си лош, няма да ходиш добре! (Кук.) Злото избледнява, чудовището се измъчва от роене. (Звезда.) Бог да бъде с нас и злото далеч! реч на суеверни и вярващи хора с идеята за нечисти сили (дявол)мързелив, -ие, -ей док. станете мързеливи: психически z.;
Тя беше толкова мързелива, че дори не се огледа, когато разговаряте с нея. (Тадж.) Летните жеги бяха непоносими, всичко стана мързеливо, припадна. (Скал.)1. геол. фрагментарна скала, циментирана от различни компоненти (гранит, гнайс, порфир, базалт и др.), конгломерат;
2. pejor. нещо нехомогенно, комбинирано в едно цяло, залепване;
златар: Работниците ядяха кърпи. Имаше обаче и такива, които дори нямаха тази конгломерация от пепел, картофи, зеле и овесени ядки. (О. Кинг) произведения на пуста фантазия и спонтанност, повече или по-малко случайни конгломерати от реквизит и костюми (Fel.);1. нещо залепено, свързано;
залепено място: z. от малки камъчета;2. pejor. нещо нехомогенно, комбинирано в едно цяло, нещо повърхностно, непрофесионално сглобено, златар: произведението е с различни мотиви;
Тя измърмори нещо за похвала на мъжа;
един вид изкривено залепване на думи. (Броя)