В Attitude (и далеч оттук) много по-добре обосновани хора пишат по теми като наука и вяра или философия и аз не искам да се занимавам с тях, защото далеч не съм толкова много чел, не толкова увещание и вероятно не толкова жив. За честното богословие е по-добре да се обърнем към документите на папа Бенедикт Емерит, философията на Тома Аквински или курсове в рамките на SLH. Просто искам да докажа лично свидетелство, което ми позволява да се движа в мисленето си, или може би да се движа в чужди изследвания. Вярвам, че независимо дали се случва първото или второто, това ще доведе до откриването на Бог, а не обратното:).
Конфликт 1 - Наука, вяра и материален свят
Преди няколко месеца присъствах на лекция на младия философ Яро Вархол и бях очарован от това колко изчерпателни могат да се видят резултатите от науката. Често много от нас със сигурност са се сблъсквали с факта, че вярата надхвърля науката и т.н. Виждам обаче голямо несъвършенство в намаляването на знанията само за това, което научните изследвания разкриват. Науката може да ни каже от какво е направена таблица (атоми:)), но в същото време не може да каже кога клъстерът от атоми е маса и кога не. За да интерпретираме науката, трябва да мислим и да знаем контекста, а също и по-дълбокия смисъл. Да, аргументът, че науката все още няма отговори на всичко, също е верен, въпреки че е типичен аргумент "Бог на пропуските". Но защо да не го използваме, когато виждаме, че наистина много от днешните теории на топ учени са ненаучни (например теорията за паралелните светове).
В същото време можем да видим, че това, което науката открива, може да се впише добре в това, което вярата ни казва за Бог. В края на краищата цялата вселена е (поне доколкото знаем досега) огромно пространство, от гледна точка на което Земята е само миниатюрна капка в океана. Независимо от това, нищо толкова подредено като напр. Фанта, лежаща на масата за хранене до мен, все още не сме намерили в космоса. И дори не изглежда, че ще го намерим толкова скоро. Съвременната наука ни предлага прекрасна представа за функционирането на Божието творение. Дава ни отговори на въпроси за това как работят нещата. Интуитивно обаче мнозина чувстват, че има нещо отвъд него - интелигентен дизайн, водач на нещата, Бог Създател. Нещо, което подреди тези материални неща, за да могат да работят толкова полезно, колкото и те. От моя гледна точка науката и вярата се допълват перфектно.
Конфликт 2 - Sense Vs. глупости, човешко желание за Бог или просто илюзия
Много пъти се сблъскваме с факта, че трябва да уловим с нашата психика или психология защо нещата ни се случват и как искаме да реагираме на тях. Много принципи (например при лечението на зависимости) често работят, като признават, че нямаме нещо в ръцете си, че нещо е извън нас. Питаме причината за нашето съществуване, или се опитваме да отговорим има ли смисъл изобщо да живеем („да бъдеш или да не бъдеш?“:)). В същото време търсим нещо по-дълбоко - ценности или морал. Конфликтът, който ни се представя тук, често е свързан с това дали просто придаваме смисъл на нещата (т.е. създаваме го) или, напротив, откриваме го. Тоест дали желанието ни за Бог, за отвъдното, за морал или за откриване на смисъла на живота е само плод на илюзията на нашата психика, или ни е дадено с някаква конкретна цел.
Интересното е, че еволюцията ни е дала тези свойства. Благодарение на тях успяхме да се развием до такава напреднала цивилизация, каквато сме сега. Повечето неща, които еволюцията ни е дала, имат практическо приложение - ръце за манипулиране на предмети, крака за ходене, страх за спасяване на животи, влюбване и желание за възпроизвеждане на противоположния пол. Искането на смисъл и търсенето на нещо „повече“ ще бъде напълно безполезно в този контекст, ако няма отговор на това търсене. Защо еволюцията би ни дала такова свойство? Може би за да ни помогне да открием Бог.
Конфликт 3 - Карикатури на Бог, човешки ограничения и чувство за страдание
Ако признаем в контекста на първите два конфликта, че предполагам, че може да има Бог, тогава чест спор е как е възможно, ако Бог е, да е направил толкова много лоши неща. Защо Бог не унищожава престъпниците или защо има болести. Така че, когато Бог е създал всичко, възможно е толкова много неща да не работят. Чувствам, че често се опитваме да опростим прекалено много Бога за нашия образ, за представата ни за Него. Бог трябва да направи това, или hentoto. Всъщност човешкият разум и нашите възможности са първични, за да знаем кой е Бог и какъв е Бог. Нашите Писания често ни разказват за този факт в своите текстове. Християните (както и евреите) не вярват в Бог, който не допуска страдание, който царува безстрашно от облака, контролира света от позицията на владетел и удря с мълния всеки, който се съпротивлява. Това са чести карикатури на Бог, които носим от детството си и които са ни дадени, за да ни улеснят всичко (със сигурност знаем фразата: „не го прави, защото Бог ще те накаже“).
Всъщност Библията много постепенно разкрива много мистерии за Бог, но не ни дава само един ясен отговор кой е Той. Той казва, че той е Алфата и омегата, началото и краят, създателят на Вселената, праведният съдия, бащата на всички, безкрайният владетел или че „Бог е любов“. Понякога той говори за Бог като фигура, след това като дух. Но всичко, което наистина знаем за Него от Библията, е, че никой никога не е виждал Бог, а само Единородният Син дойде да го провъзгласи. Това, за което Писанията говорят повече от формата на Бог, е нашето правилно отношение към Него.
Чест аргумент защо някой не вярва в Бог е, че не може, защото в Сирия или Йемен има война, малки деца и млади хора умират по света или невинните страдат. Но това е много небиблейски аргумент, защото старозаветната книга на Йов вече казва, че страданието не е наказание за греховете. В същото време знаем, че Бог е дал на човека свободната воля да избира добро или зло и последиците от тези решения водят до различните неща, споменати по-горе. Но опитът на човека казва, че когато бягаме при Бог, Той може да превърне злото в зло. Там, където страданието изобилства, благодатта и любовта също се умножават. Там, където на пръв поглед има по-малко Бог, в крайна сметка има най-много. Това е мистерия, която не можем да разберем, защото не сме Бог. Ние имаме нашето ограничено разбиране, живеем в материален свят и не виждаме отвъд нашия хоризонт. Ние обаче не сме призвани (поне според Библията) да поемем ролята на Бог или да съдим Бога. Ние сме тук, за да търсим лицето Му във всяка ситуация.
Конфликт 4 - Библия, пълна с противоречия
В последния абзац използвах Библията като основа за моите аргументи. Подобен аргумент обаче е трън в очите на мнозина, защото Писанията са пълни с противоречия. От една страна, той показва Бог като ревнив и насилствен, а след това напротив като милостив и прощаващ. Той първо възхвалява жестоките дела на евреите в Стария Завет и накрая прославя любовта на своите врагове. И какво всъщност можем да получим от книгата, която съдържа текст, в който се казва, че Вселената е създадена за 7 дни?
На първо място, Библията (за разлика от Корана или много други религиозни книги) не е неразделна творба на един автор или група автори. Нито е естествена история или историческа публикация. Библията е съставен архив от текстове за човешкото търсене на Бог в юдео-християнската традиция. Всяка книга в Библията (съставена от над 60 различни книги) има различно предназначение и различна литературна форма и в повечето случаи различен автор. Всеки тълкува нещата по свой начин, въпреки че всеки казва едно и също. Чрез това многообразие можем чрез честно четене на Библията да разгадаем различни ситуации и образи на Бог и да стигнем до корена на нещата още.
Реклама
Освен това научаваме как еврейският народ тълкува някои исторически събития (често като Божие дело). В същото време обаче виждаме, че Бог нанася много разрушения на евреите, ако те не спазват Неговите наредби. В целия Стар Завет се повтаря схемата за еврейско подчинение (тогава идва благословението) и неподчинението (тогава идва страданието). Това обаче е тълкуването на еврейските автори, което, както научаваме в Новия Завет, все още е имало „старо мислене“. Личността на Исус има смисъл за цялото Писание. Библията не е нищо повече от задълбочено картографиране на човешкото търсене на Бог за идването, живота, смъртта и възкресението на Спасителя. Понякога го прави символично (Битие, Йов), понякога исторически (Изход, Книги на царете), понякога с текстовете на пророците (Исая, Езекиил). Затова е важно да не четем неща, извадени от контекста, а от гледната точка, която Исус ни е дал върху писанията. Тъй като това е единственият начин да намерим значението на Библията и в светлината на Новия Завет текстовете й наистина дават такова значение, че да можем да ги използваме в този момент от живота си.
Конфликт 5 - Много религии и една истина
Споменах Корана по-горе и така възниква друг аргумент - ако нашият Бог е правилният, защо има толкова много религии. Парадоксално, но този въпрос ме тревожеше много дълго, докато разбрах, че тя е тази, която може да потвърди вярата ми най-много. Тя се основава на идеята, че религията = Бог. Това обаче дори не беше заявено от Исус Христос. Бог е Бог и религията е просто човешко усилие да го разберем. И така, има интересен феномен, че в много краища на света хората се опитват да се доближат до Бог по много подобен начин - те правят различни жертви (подобна схема в индианските племена, африканските религии и юдаизма), те търсят вътрешна хармония (будизъм), спасение (индуизъм, будизъм)., морални принципи (юдаизъм, ислям и всъщност почти всички други), молете се/медитирайте (всички религии). Има много връзки, които работят между религиите, въпреки че те са се появили напълно отделно. Това може също да означава, че универсалният Бог е наистина разпознаваем за хората и ние винаги го хващаме в неговото несъвършенство, както го познаваме.
По този начин всяка религия носи и много истина (за официалното учение на католическата църква вижте документа Nostra aetate). Ние като християни обаче вярваме, че в един момент от човешката история Бог е станал човек, за да завърши работата си. Тези събития са се случвали независимо дали съвременниците са вярвали в тях или не. Бог ни се яви в пълнота и ни призова хората да свидетелстваме за това. В същото време обаче Той не ни остави сами в това, ние имаме Светия Дух и мъдростта да свидетелстваме за Него. И така се случи, че християнството започна да побеждава в битката на идеите и религиите - първо в Римската империя, след това сред езическите култури и сега се разпространява широко в Африка и Азия. Християнството обаче не е просто религия, то е учение за връзката с Бог - защото Исус не дойде да ни даде религия, а ни разкри Отец. И така в тази светлина дори католическата църква не притежава истината, тя само я знае и предава най-добре, защото е опознала Исус Христос. Истината обаче е само една и тя съществува независимо от хората. В противен случай не би могло да бъде Истината.
Конфликт 6 - Фундаментализъм, последици от действия, обещания и знаци на времето
Много от гореизброените ни съблазняват да поемем ролята на пророци, които знаят как трябва да бъде всичко. В действителност обаче разбирам, че това е задънена улица. Напр. случва се човек да открие красотата на Писанието и как то работи перфектно върху живота му и да заключи, че Библията е вярна дори в научен контекст. Но това е много жалък аргумент, тъй като Писанията не се стремят да бъдат заместител на научната литература и затова е подобно на това как бихме искали средство за главоболие да коригира изкривения гръбначен стълб. Трябва да бъдем много внимателни и към морала, защото ако признаем, че Бог ни е създал с определена цел, важно е да се стремим да следваме Неговите правила, но не можем да влезем в ролята на инквизитори и да „затворим“ вратата към небесното царство на други (както правеха например фарисеите, срещу които Исус говори много). За мен обаче функционирането на някои морални принципи също остава голямо доказателство за вярата. Напр. когато човек се държи несправедливо, той често се обръща срещу него. Или можем да видим, че който много заблуждава, скоро измамата ще му нарасне над главата и той ще бъде хванат.
От гледна точка на нашата вяра можем да интерпретираме и историята - напр. еврейската нация е получила много обещания, които всъщност никога не са били премахнати (въпреки многото си трудности, те все още са благословени тук в много отношения и от наша гледна точка все още са поканени да приемат истината). Въпреки това върху тях се изпълниха много пророчества относно неприемането на Месията (те бяха разпръснати по света, обърнати към идоли - пари, нямат собствен храм и въпреки че след голямата трагедия на Втората световна война получиха своята държава обратно, те трябва да го споделят с арабите). Но това наистина е много чувствителна тема и не искам да предизвиквам антисемитизъм. Трябва да осъзная, че не сме призвани да съдим никого, а напротив, да бъдем братя и съседи за всички.
По думите на Исус и ние, християните, сме претърпели всички преследвания - независимо дали в Римската империя, по време на Френската революция или при комунизма. Но в същото време, когато се чувствахме благочестиви, падахме жестоко (схизми и разделения, антинаучни нагласи, морални престъпления). Като християни, ние със сигурност можем да прочетем знаменията на времето и може да ни бъде от полза. Виждам голяма сила в изпълнението на много пророчества. Важно е обаче също да не останем в нашето въображение, защото може да ни се случи, подобно на еврейската нация, да не знаем часа на посещението си - напр. ще очакваме помпозното второ пришествие на Христос и той ще дойде напълно незабележимо.
Конфликт 7 - Исторически аргументи за Христос и вяра в Неговото възкресение
Много е интересно как личността на Исус Христос стана известна в целия му регион веднага след събитията на смъртта му. Хората в цялата Римска империя започнали масово да се обръщат към християнството и Неговите ученици и много от ранните християни положили живота си за вярата си. Много римски историци вече пишат за личността на Исус Христос и го споменават като важна фигура от онези времена. В същото време виждаме, че еврейският народ наистина се е обърнал значително към неговата личност. Напр. св. Павел беше един от ревностните фарисеи и гонители на християните до неговото обръщане. Вярата във възкресението на Исус буквално разтърси цялата Римска империя и се разпространи много бързо. Поведението на апостолите също е много забележително - ако те измислиха всичко, нямаше да са готови да умрат за това (почти в едно). И първите вестители на възкресението на Исус Христос бяха жените - в тогавашното общество (за съжаление) напълно неразпознати хора, които нямаха дума. Хиляди хора многократно са откривали своя Спасител в лицето на Исус в продължение на векове, дори казвайки, че имат личен опит с него.
Може би всичко ни изглежда малко вероятно, защо да се доверяваме на легендата отпреди две хилядолетия. Ако обаче това беше просто легенда, не вярвам, че ще има такова въздействие върху обществото. Особено след като Исус и учениците му не бяха нито монарси, нито завоеватели, те бяха по-скоро рибари и прости пастири. Св. Въпреки че Павел беше образован евреин, все пак е прекрасно, че някой в такава позиция и с такава кариера се отказа от всичко и в крайна сметка умря за Христос. Да не говорим за всички мъченици от онези времена. Дори и да не вярваме, че Христос е Спасителят, забележително е колко голямо въздействие Той е оказал върху обществото като цяло. Не само чрез неговите учения, но главно чрез вярата в неговото Божество и възкресението. За мен е много по-вероятно да мисля, че цялото това нещо не е измислица, което тогава е наистина добра новина.
Основният аргумент или какво да правя с него?
Основният ми аргумент за вярата ми, освен личния ми опит, не са аргументите по-горе, а нейната същност и това е любовта. Струва ми се, че любовта наистина е единственото нещо, което може да победи смъртта. В същото време, заедно с надеждата и вярата, те дават на живота по-дълбокото божествено измерение. Въз основа на любовта в междуличностните отношения се случват чудеса, можем да прекратим войни и раздори и да си простим. Любовта носи планината. Мисля, че докато интелектуалното познание и философстването може да са добри за нещо, то далеч не е равносилно на любовния акт. Томаш Халик казва, че който няма опит с дълбока любов, не знае какво е Бог. Виждам го по същия начин.