Стикерите на Анжелика така и не се отърваха. Актрисата Мишел Мерсие отпразнува красива годишнина.

ХУБАВО 2 януари - Име Мишел Мерсие завинаги ще бъде свързана с историята на красивата Анжелика. Актрисата, първоначално на име Джоселин Ивон Рене Мерсие, е родена на 1 януари 1939 г. в Ница, Франция. Баща й беше французин, майка й идваше от Италия. Именно тези две страни са станали фатални за легендарната актриса.

Мишел беше много упорито дете, но и любимото на баща си. Благодарение на това тя успя да осъществи мечтата си и започна да ходи в балетно училище. Нейната огромна упоритост и усилия й донесоха първите плодове много скоро. Тя стана „дребен плъх“ (малка мишка) в Операта в Ница. По случайност обаче танцьорът стана актриса. Когато легендарният Морис Шевалие снима филм, наречен J’avais 7 filles (имах седем дъщери, 1954 г.) в Ница, един от танцьорите беше, за съжаление, болен. Именно това събитие отвори вратата към света на филма за младата Мишел.

Звездата блестеше

Две години по-късно, през 1956 г., на 17-годишна възраст, тя заминава за Париж, където започва да танцува с балетите на Айфел. Животът обаче не минава през розовата градина, която е преживяла самата бъдеща звезда. В Лондон, където пътува, тя остава на улицата и след неуспех е принудена да се върне в Ница. Именно завръщането в родния му град беше повратна точка за Мишел. Запознава се с режисьора Денис де Ла Пателиер, който я поставя в ролята на камериерка Жана във филма й „Retour de manivelle“ (Отмъщението на гроба, 1957). През този период актрисата смени името си. Джоселин стана Мишел Мерсие.

Независимо дали е име или не, сигурно е, че за младата актриса започва истински филмов живот. В края на 50-те и 60-те години Мишел Мерсие се превръща в една от най-натоварените и търсени френски актриси. Тя обаче прекарва много време и в Италия. Тя не можеше да се оплаче от малката работа, докато правеше един филм след друг. По това време популярната актриса играе ролите на съдбоносни жени и вдовици. Трябваше да изчака задача, която да я превърне в звезда.

Съдбата Анжелика

През 1963 г. беше решено популярната книга за приключенията на Анжелика, маркизът на ангелите, да получи своята филмова форма. Кой би помислил, че за тази роля е избрана Мишел Мерсие, греши. Продуцентът на филма избра Брижит Бардо, която отхвърли офертата. Друга беше Анет Стройберг, която не беше добре известна с филма. Третата потенциална Анжелика беше Катрин Деньов, но според съобщенията тя отново беше твърде бледа, Джейн Фонда имаше ужасен акцент, а Вирна Лизи нямаше време. Договорът за подписване най-накрая беше даден на Марина Влади, която отказа в последния момент за поредния филм.

Накрая дойде ред на Мишел Мерсие, която преждевременно напусна прослушването поради несъгласия с режисьора. След инцидента тя беше убедена, че няма да получи ролята, въпреки че се идентифицира много с главния герой. Съдбата обаче искаше по различен начин и актрисата получи своята житейска роля. Пет години донесоха пет истории за Анжелика.

1964 г. - Анжелика, маркиз Ангелски

Година 1965 - Прекрасна Анжелика

1966 г. - Анжелика и кралят

Година 1967 - Неопитомена Анжелика

1968 г. - Анжелика и султанът

празнува
Снимка: Facebook/Michèle Mercier

Мишел Мерсие спечели своята житейска роля, благодарение на която стана звезда и беше обичана от всички. Всичко обаче има своите плюсове и минуси. По същия начин филмовата роля на Анжелика беше един вид „златна клетка“ за актрисата. Тя не можеше да се отърве от стикера и беше просто красива тента за хората. За съжаление случаят не беше само за публиката, но и за режисьорите, които отказаха да я вземат във филмите си по ролята на Анжелика. Актрисата обаче не искаше да се откаже от работата си, затова напусна Франция за Холивуд, където не успя да направи дупка. След завръщането си у дома тя заснема още няколко филма и мълчи дълги 14 години. За последно тя бе напомнена на хората през 2002 г., когато публикува последната си биография, уместно озаглавена „Je ne suis pas Angelique“ (аз не съм Анжелика!)