В общи линии
В края на миналия век започнаха значителни промени в хирургията. Започна ерата на мини-инвазивната хирургия. Първите мини-инвазивни - лапароскопски операции са операции на апендикса и след това на жлъчния мехур. Първата лапароскопска апендектомия е извършена от Semm през 1982 г., последвана от относително дълъг вакуум и от 1989 г. започва развитието на лапароскопията в света. Първите на практика лапароскопски операции започват в Европа. Те постепенно се разпространяват в цяла Европа и в Северна Америка първоначално изостават в тази тенденция. Сега обаче мини-инвазивната хирургия е широко разпространена в целия свят.
Лапароскопски операции
Марк
В края на миналия век започнаха значителни промени в хирургията. Започна ерата на мини-инвазивната хирургия. Първите мини-инвазивни - лапароскопски операции са операции на апендикса и след това на жлъчния мехур. Първата лапароскопска апендектомия е извършена от Semm през 1982 г., последвана от относително дълъг вакуум и от 1989 г. започва развитието на лапароскопията в света. Лапароскопската холецистектомия се превърна в основен крайъгълен камък в историята на хирургията и ясно промени хирургичната техника в края на 20-ти век, проправяйки пътя за развитието на най-прогресивната и бързо развиваща се област на хирургията, а именно мини-инвазивната хирургия.
Първата лапароскопска холецистектомия е извършена през 1987 г. от Филип Муре, френски хирург от Лион, който никога не я е публикувал. Първата публикация за лапароскопската хирургия е публикувана през 1989 г. и идва от Dubois et al., Париж, и веднага последвана от Perissat et al. от Бордо. В Съединените щати Редик и Олсен публикуваха първия си опит през същата година. Лапароскопската хирургия, след първоначалното недоверие към част от хирургическата общност, бързо придоби голяма популярност в световен мащаб след публикуването на първите проучвания за ползите от методологията.
От 1991-1992 г. започва бързо развитие на лапароскопската хирургия, която по-късно става известна като мини-инвазивна хирургия, тъй като думата лапароскопия се използва при мини-инвазивни операции в коремната кухина. Торакоскопията се споменава при минимално инвазивни операции в гърдите, а освен това минимално инвазивните операции се използват и в други области, където те също имат своите специфични имена - напр. артроскопия (съвместни операции), SEPS (специални операции при язви на предмишницата при венозна недостатъчност), MIVAT (минимално инвазивни видео-асистирани операции за щитовидната жлеза или паращитовидните жлези) и др.
Минимално инвазивната хирургия се е разпространила по целия свят в почти всички области на хирургичното поле. Почти всички операции могат да се извършват по минимално инвазивен начин. Дали можете да извършите такава операция в Словакия зависи и от конкретното работно място и конкретния оператор.
За минимално инвазивни операции се използват относително обширно техническо оборудване и специални хирургически инструменти. Основната разлика между класическата и "лапароскопската" хирургия са хирургичните рани. При класическата хирургия хирургичната рана е в пъти по-голяма - при мини-инвазивната хирургия се използват няколко малки (обикновено 0,5-1 см големи) рани.
Предимствата на минимално инвазивните операции могат да бъдат обобщени, както следва:
- леки хирургични рани - козметичен ефект
- долна следоперативна болка
- по-ранно начало на перисталтиката след операцията
- по-кратък престой в болница - от 1 ден
- по-кратко възстановяване - по-кратък период на PN - от 7 дни
- по-нисък риск от следоперативни усложнения на рани (главно по отношение на инфекции, хернии, ...)
Процедура за мини-инвазивна "лапароскопска" коремна хирургия:
Пациентът винаги се оперира под обща анестезия, за операцията се използва специална лапароскопска техника, която дава възможност за визуализация на коремната кухина. Използват се специални инструменти, които се вкарват през метални или еднократни отвори в коремната кухина. Операцията използва пневмоперитонеум, който позволява коремната стена да бъде отделена от други органи и по този начин позволява визуализация в коремната кухина.
Понастоящем е възможно да се извършват следните мини-инвазивни - "лапароскопски" операции:
- лапароскопска холецистектомия - отстраняване на жлъчния мехур
- лапароскопска апендектомия - отстраняване на апендикса
- лапароскопска херниопластика - лапароскопска хирургия в слабинната лента
- лапароскопска хиатопластика и фундопликация - при гастроезофагеален рефлукс респ. при хиатална херния (киселини в стомаха)
- лапароскопска кардиомиотомия - прекратяване на спастичен удебелен долен езофагеален сфинктер (повтаряща се херния).
- лапароскопска адреналектомия - отстраняване на засегнатата надбъбречна жлеза (операцията е показана от ендокринолог)
- лапароскопска спленектомия - отстраняване на засегнатата далака (операцията е показана от хематолог)
- лапароскопски резекции на дебелото черво - при злокачествени, както и при злокачествени тумори на дебелото черво
- лапароскопски стомашни резекции - частични резекции на стомаха при определени посочени заболявания
- лапароскопска стомашна лента - в случай на болестно затлъстяване (пациентът е посочен от обезитолог след завършване на необходимите изследвания)
- някои торакоскопски операции
Общи показания за лапароскопски операции:
Всеки пациент, който е щателно изследван и чието заболяване отговаря на критериите за операция, може да се консултира със своя лекар, респ. u при хирурга относно възможността за лапароскопски метод за извършване на хирургическа интервенция за неговото заболяване. Извършваме всички горепосочени лапароскопски операции. За метода на операцията - класически или лапароскопски, хирургът решава според много критерии - степента и прогресията на заболяването, неговия опит, опитът на работното място, хабитусът на пациента, предишни операции и т.н.
Общи противопоказания за лапароскопска хирургия:
Относително противопоказание е старостта на пациента и предишната операция в коремната кухина.
Противопоказание може да бъде лоша сърдечна или дихателна находка при пациента - при такива пациенти кардиологичен или белодробен преглед, ECHOKg на сърцето, спирометрия, респ. други изследвания, които кардиолог или белодробен лекар ще изискват, за да коментират текущото състояние на пациента и годността за лапароскопска хирургия.
Изборът на хирург е много важен - не всеки хирург може да извършва всички видове лапароскопски операции. Необходимо е да се създадат центрове, където такива операции ще бъдат съсредоточени.