La Fille имаше гарде от Фредерик Астън в продължение на петдесет и пет години от премиерата си в Кралския балет в Лондон, той не е загубил нищо от своята фина красота и радостен празник на танца. Демигероите на главните герои, комикът от ситуацията, перфектната преработка на гегите, чистата хармония на хореографската природа и звуково-живописната красота на партитурата, редактирана от Джон Ланчбери, все още могат да предизвикат подходящи летни идеи, тържество на реколтата и празник на „простата“ човешка любов.
Лиза, както е установено името на главния герой Астън, е специален балетен тип. Тя не е екстравагантен и остроумен екстраверт на Swanilda, нито е невинна и вътрешна Жизел. Тя е първият любовен, женствен, богат характер, копнеещ за Колас, брак и деца. Уникалността на израза на героя се подкрепя не само от лексиката на движенията на Астън и широката гама от малки скокове, завъртания и bria, но особено от важна вариация в Акт 2, където Лиза изпитва вътрешен монолог, изразен жестомо толкова важен за героя. Тя се чуди колко деца би искала и премества прима балерина от чудесата на пиедестала в равнината на човечеството.
Целият състав, който може да бъде описан първо, беше отлично съставен типологично, технически, емоционално. Той обаче отнема дланта на победата и Оскар Роман Лазик, за първи път солист, който се свежда до ролята на характерната вдовица Симона. В този феномен може да се види важен аспект от характера на художника. Не се страхува да слезе от принцовете до ролята на актьорско майсторство, не се страхува да се „разглези“ и остава верен на задълбочената подготовка като артист и професионалист. Тези аспекти са преплетени с предиката, перфектната сценична интерпретация. Това не е пародия, не е карикатура, не е подигравка, това е професионално душевно представяне и съживяване на характера.
Във фигурата на Лиза тя доминира Людмила Коновалова което сърдечно разиграва семейните връзки. Коновалова е една от малкото прима балерини в света, която не само притежава развиваща се техника, която не показва граници на зрителя, но е и отлична актриса и артистична личност с чувство за сцена и стил. Коновалова се радва на брио пасажи, както и на лирични моменти. Кулминацията на нейното техническо умение е известният па де дьо във втория образ на първото действие. Короната е известно място, когато самодива стои в центъра на атитуда, държейки панделки в ръката си, които са увити около приятелите й в другия край, които се въртят по посока на часовниковата стрелка и по този начин завъртат балерината в поза. Коновалова стои като известен фар по-късно и е обърната два пъти. Триумфът на техниката и яркостта, изтънчеността, чувството за поезия и градация.
Останалите членове на ансамбъла също са добре подбрани, подходящи за задачите, не непременно на първо място, но подходящо в стила на творбата, за характера и особено за значението. Готин човек Робърт Габдулин като Колас, пластмаса за движение Масаю Кимото като Ален или великият танц "млад петел" - "млад" Мариан Фурница с красиви крака и брилянтна техника. С нарастващите години на лидерство на Легрис, балетният корпус е празник на младостта, жизнеността, танца, енергията. Не се допускат колебания, млади фермери, приятели, приятелки танцуват с отдаденост и ентусиазъм млади връстници.
Оркестърът, воден от опитен балетен диригент, е отличен партньор за артистите на сцената Пол Конъли. Със своето вътрешно напрежение и правене на музика, той вече играе прелюдия, пълна със звуково живописно чуруликане и чуруликане на буден летен пейзаж. Красива постановка, която е доказателство за гениалността на Фредерик Астън и почит към чистия стил на балета. Още нещо освен споменатите е важно. В настоящото проучване има изненадващо абсолютно съвпадение. В смисъл, че сцената често е доминирана от усещане за репетиция, подготовка и по-късно някакъв вид механично заплитане. Някои заглавия се движат като добре смазана машина, други като преса за вестници, трети скърцане и т.н. Във Виена имах радостното усещане на зрителя, че нито аз, нито художниците знаем какво ще се случи в следващата минута на историята, че историята тече и те, както и зрителите, разкриват нейната посока. И от това откритие сме във вълнуващо настроение и искаме да знаем как ще се получи и как всичко ще се разнищи.
Астън не беше гад, имаше късмет, че се е срещал с велики личности от поколения насам и използва тези срещи, за да наруши традицията по подходящ начин. Първият му учител по балет е Леонид Масин, който по-късно е заменен от Мария Рамбер. Започва интерпретаторската си кариера в ансамбъла на известната Ида Рубинщайн. Танцува и с известните балерини от епохата на Дагилев - Тамара Карсавина или Лидия Лопокова, за която също започва хореография. Среща с руски художници, които бяха добре запознати с традицията, му донесе житейски опит, с който по-късно той умело работи. Именно Карсавина добре си спомни версията от Санкт Петербург, в която танцува и запозна младата танцьорка с нея. Именно тя довери на Астън известната пантомимна сцена, мечтата на Лиза за брак и майчинско щастие, което впечатли публиката с известната Фани Елслер.
Артистичната среда на възникващия и развиващ се английски балет, дори на руините на света на Дагилев, даде възможност за създаването и израстването на хореограф, чието име завинаги ще остане свързано с балетни легенди от 20-ти век като Алисия Маркова или Марго Фонтиен, която Астън открива като негова муза и го направи завладяваща легенда и блестяща звезда. Астън се обграждал или като хореограф, или като режисьор, с необикновени личности, които му носили творческа полза. Историкът Ивор Гост, който намери оригиналната музика на версията на Даубервал, а също така и прочутия Pas de deux на музиката от „Напитката от любов“ на Доницети, има голяма заслуга за създаването на неговата суетна предпазливост. Личните предпоставки на хореографа, чувството му за романтика, чувство за хумор, чар и стил кулминират именно с напразна предпазливост, която не присвоява традицията, но е и много лична.