аматьорски бокс

Боксът, един от най-старите олимпийски спортове, е един от бойните спортове. Има професионален бокс и бокс в олимпийски стил (аматьорски бокс). Олимпийски стил на бокса: Това е спорт, в който двама бойци (понастоящем също жени) се „бият“ един срещу друг в ограничено пространство (ринг) и в ограничение във времето (четири рунда за две минути с почивки от една минута).

Резултатът може да бъде решен от самия боец ​​преди края на времевия лимит, когато той успее да удари противника по разрешен начин, така че той вече да не е в състояние да продължи битката. Тогава мачът ще завърши с присъдата на съдийския пръстен k.o. или r.s.c. (съдийско спиране на състезанието). Ако и двамата бойци издържат до края на срока (т.е. всичките четири рунда), победителят ще бъде решен от точковите съдии, седнали около ринга. Тенденцията в днешно време е електронното точкуване с помощта на бутони, свързани към компютър. Реферът натиска бутона (син или червен - в зависимост от цвета на ъгъла на боеца, на когото иска да присъди точка), когато забележи редовен удар. Точка се присъжда на боксьор само ако той е натиснат от поне трима от петимата съдии за една секунда. Ако боксьорът получи публично порицание от ринг рефера (за фаул, притежание и т.н.), на неговия противник ще бъдат присъдени две точки. Той е дисквалифициран след три публични забележки.

В момента екипировката на боксьора все повече се подобрява, за да направи този спорт възможно най-безопасен. Оборудването на боксьора се състои от каска, която предпазва главата на места, където удар е забранен. Освен това, протектор за зъби, потник, шорти, боксови обувки, превръзки за ръце, тирант и, разбира се, боксови ръкавици. Боксьорите се състезават помежду си в теглови категории. Категориите тегло са до 48 кг, 51, 54, 57, 60, 64, 69, 75, 81, 91 и над 91 кг.

Разлика между стила на олимпийския бокс (аматьорски) и професионалния бокс:

За широката общественост професионалната кутия е по-известна, което е много по-популяризирано в търговските медии. Той е много популярен не само в САЩ. За много лаици името „професионална кутия“ представлява по-високо качество от аматьорския бокс. Често обаче е точно обратното. Ето защо името е по-подходящо за аматьорски бокс: олимпийски стил на бокса. По-голямата част от добрите професионални боксьори в началото бяха много успешни на аматьорския ринг. Имена като Мохамед Али, Ленъкс Луис, Виталий Кличко и Хенри Маске за първи път влязоха в историята на Олимпийските игри като свои победители. Може би единственото изключение от правилото е Майк Тайсън, който не се боксира много на аматьорския ринг, но все пак първо стана шампион на американската армия. Много професионални боксьори обикновено са само слаба отвара от аматьорски бокс, в която не биха могли да надделеят. По-добрите са най-вече "зашеметени" от успехите на аматьорския ринг и те влязоха в "професионалната ложа" главно заради финансовата страна на нещата. „Profi box“ е много повече бизнес, отколкото спорт.

Това е много добре организирана въртележка, завъртяна от различни организатори, като известния Дон Кинг. Много боксьори просто се карат другите да си направят име. „Професионалните боксьори“ биха могли да бъдат разделени на три групи.

Група 1 - звезди, които вече са имали успешна аматьорска кариера и техните боксови умения са гарантирани. Например Рой Джоунс Джуниър, Ленъкс Луис, Зслот Ердей, в миналото Али или Форман.

Група 2 - боксьорите, които също имат своето качество, се "отглеждат", за да направят добър баланс на мачовете и след това те могат да се състезават срещу звезда.

Аматьорският бокс е нещо съвсем различно. Името аматьор е неточно просто защото всеки топ боксьор всъщност е професионалист и боксът е негова работа. В противен случай този предизвикателен спорт не може да се прави на най-високо ниво. Акцентът в аматьорския бокс е Олимпийските игри. Състезанието е изключително силно и само класирането е успех.

Разликата между олимпийския стил на бокса и „професионалния бокс“ също е в правилата. За професионалистите обикновено има 12 кръга, но това зависи от споразумението. Продължителността на един кръг е 3 минути. Боецът няма шлем или потник. Най-голямата, но неофициална разлика е в чистотата на битката. За професионалистите съдиите са много по-толерантни към мръсните удари. Аматьори се боксират за 4 х 2 минути, те имат каска и потник. Разликата в продължителността на мача между „аматьори“ и „професионалисти“ със сигурност изглежда твърде голяма за мнозина. Когато мачът на професионален ринг трае 12 х 3 минути, това са 36 минути бокс. За аматьори само 8 минути (без преброяване на почивките). В аматьорския ринг боксът е много по-интензивен и не се пести енергия, поне не на най-високо ниво. Броят на чистите удари в аматьорския ринг за 8 минути е почти същият като при професионалистите за 36 минути. Особено, когато погледнем тежките тежести в „професионалния ринг“, които 90% от мача просто се придържат един към друг. Това не може да става и в аматьорския ринг. Боксьор, който постоянно се придържа към опонента си и го държи, е дисквалифициран на аматьорския ринг след три публични забележки. Разбира се, има и професионални боксьори, които се боксират с висока интензивност, да речем 10 обиколки. Такива бойци обикновено са с по-ниско тегло, но има много малко такива мачове.

Най-голямата ирония на бокса е, че телевизията често излъчва „професионална кутия“, което е нечисто, а благодарение на съдиите и по-опасно за здравето. Често мачове, които нямат нищо общо с бокса, попадат по телевизията, например когато боксьор от 3-та група боксира с боксьор от 2-ра група. Те се придържат един към друг, и двамата не управляват и техниката им е по-лоша от тази на тийнейджърите. Хората, които не се интересуват от този спорт, ще формират собствено мнение въз основа на това, което виждат. Тогава не е изненадващо, че за мнозина този спорт е проклет.

Доскоро всички очакваха с нетърпение мача Луис - Тайсън. Това беше огромна реклама. Много хора смятаха тези момчета за най-добрите производители в света. Разбира се, те бяха добри боксьори, но и двамата бяха на възраст над 35 години и всеки, който знае в бокса, знае, че на тази възраст боецът вече не може да бъде толкова добър, колкото когато беше, да речем, на 28. Дори и така, беше добре от страна на силата на Ленъкс Луис. Тайсън винаги се е възползвал в миналото от невероятна динамика и бързи преходи в атака, което беше безпрецедентно в супер тежка категория. На 35-годишна възраст това логично е проблем.

В заключение, само заявяването, че боксът не е като бокса. Аматьорският бокс е по-близо до спорта, професионалният - до бизнеса. Усилената работа в тренировъчния процес обаче принадлежи и на двамата ...