Просото, заедно с пшеницата и ечемика, е една от най-старите зърнени култури, използвани от човека. През Средновековието това е основната култура на славяните.
Въпреки че просото не е придобило голямо икономическо значение в сравнение с ечемика или пшеницата, ние му придаваме голямо значение от диетична гледна точка. Обеленото просо не съдържа глутен и поради това се използва като хранителна добавка за целиакия. Той принадлежи към храните на здравословния начин на живот, но се използва и във фуражите за животни.
Настоящата тенденция
Един от най-големите гиганти в производството е Китай, откъдето идва просото. Други сили в отглеждането му са Индия, Нигерия, но също и Русия. В Словакия площите за обработка не се засяват, моля. В момента го отглеждаме на площ от 1560 хектара със среден добив от 0,8 до 1,5 тона от хектар. Хранителните стойности са подобни на пшеницата. Тъй като не съдържа глутен, той е подходяща добавка към безглутенова диета. Съдържа голямо количество минерали като желязо, калций, калий, магнезий, натрий или флуор. Съдържанието на каротеноиди и витамини В1 и В2 също е ценно. Пшеничното брашно се препоръчва за хора и деца с психически и физически стрес. В храненето на животните се използва като добавка към фуражната дажба при домашни птици, птици и свине.
Сеем го там, където няма птици
За да постигнем добра реколта, трябва да знаем изискванията на просото към растящата среда. Просото е краткотрайно термофилно растение с кратък вегетационен цикъл. Това е едногодишна трева, чиято дръжка може да нарасне на височина до два метра. Той идва при температура 10-12 градуса и е много чувствителен към студ. Младите растения спират да растат, когато температурата спадне до 5 градуса, при -2 до -3 градуса те загиват.
Голямото предимство е неговата устойчивост на суша. Особено в момента, когато посевите страдат от липса на влага по време на вегетация. Изискванията за просото върху влагата са най-малките от всички зърнени култури. Най-подходящи за отглеждане са отопляеми, аерирани и без плевели почви. Просото трябва да се засява на почви с леко алкална или неутрална почва с почвена реакция. Не се справя много добре на кисели почви. От гледна точка на отглеждането на качествено просо и в достатъчни количества, голям акцент се поставя и върху избора на местообитание. Просото е голямо съкровище и примамка за безброй птици. Засяването му на земя или полета в близост до човешки жилища, овощни градини или гори носи със себе си риска птиците да го приберат вместо нас.
Класификация в процеса на сеитба
Постигаме добри резултати, ако отглеждаме просо върху кореноплодни култури, маслодайни семена, пателинови треви или бобови растения. Състоянието обаче остава необременена земя. Зърнените култури се считат за неподходяща група култури. Ако включим просото в процеса на сеитба след царевица или сорго, то често бива атакувано от същите вредители. Времето за сеитба зависи от това как сме го включили в сеитбооборота. Ако просото се отглежда като основна култура, датата на сеитба обикновено е около края на април до началото на май. Можем обаче да го отглеждаме и като междинна култура, когато датата на сеитба зависи от събирането на фуражната култура. Подобно на зърнените култури, ние сеем просо на разстояние 120-150 мм, но можем да използваме и сеитба в широки редове от 250-450 мм или двойни редове от 150-300 мм. Тъй като семената на просото са малки, ние ги засяваме плитко, само на дълбочина 20-30 мм.
Прибиране на реколтата
Просото узрява неравномерно. Правим колекцията на етапа, когато дръжката е още зелена, но зърната са една трета узрели и сортово оцветени. Зърната са кръгли до продълговати, бели, жълти, кафяви или сиви. Ако за ускоряване на узряването се използват сушители, сламата не е подходяща за каменни цели. По време на обработката след прибиране на реколтата се уверяваме, че няма механични повреди по зърното, защото след това то започва да пожълтява поради по-високото съдържание на мазнини.
Автор на статията: Кристина ЉMEHЭLOVB
Източник: Седмичен фермер, брой 5/2009