Смъртта на куче и как да се примирим с него
Правила на форума
Правила за раздел Други:
1. Не бъркайте този раздел със свободна дискусия. Другият раздел служи като ориентир за вашите проблеми. Не добавяйте публикации като „Какви имена на кучета харесвате?“ Това принадлежи към безплатната дискусия.
2. Създайте тук теми, които вече не знаете къде да добавите, така че ги поставяте тук и ако те се поберат на друго място, модераторите ще ги прехвърлят.
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от грива »Вторник, 29 ноември 2011 г. 10:05 ч
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от Домча »Сряда 30.11.2011 13:25
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от грива »Сряда, 30.11.2011 г. 16:33
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от PeterMi »Чет 26 януари 2012 г. 8:07 ч
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от mairi »Четвъртък, 26 януари 2012 г. 8:50 ч
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от Забчоке »Чет 26 януари 2012 19:24
След това ветеринарът ми се обади две седмици по-късно, че е злокачествен. рак на дебелото черво. от това, което ми каза, разбрах, че дори и да е бил повдигнат след операцията, той просто би страдал и страдал. Знам, че е по-добър по този начин, но много ми липсва.
Настрои приятел, нещо се случи, нещо се счупи в него. Заради него се държах и се опитвах да бъда силен. Само защото видях как го взе, се опитах да продължа да живея за него. но по-малко от месец след смъртта на кучето той скъса с мен. Дори не знаеше защо.
Засега не можем да говорим за Купър, така че и двамата да не плачем като малки деца, той ходи на гроба си почти всяка седмица, все още се притеснява. той дори не иска да чуе за друго куче
Имам кученце за една седмица. Кучка, също йоркшир. Останах верен на традицията за имена на коли и малкият се казва Мерцедес, но го наричам само Мерси. приятел, всъщност бивш, когато му се обадих, нека дойде. очите му не бяха блестели толкова дълго, колкото бяха виждали малката. Харесва му, обожава я, очарован е от нея
Не бих повярвал колко много го обича приятелят му и какво ще ни причини смъртта му. разбира се, знаехме, че няма да е завинаги с нас, но и двамата си мислехме, че ако го погребем, децата ни ще плачат с нас, а не че двамата ще се разкъсваме като деца
Купър ще остане най-удивителното куче в света за нас. най-добрият и най-красивият. Благодарение на Мерси тя върна смисъла в живота ми, но знам, че никога няма да замени Купър. но все пак светът изведнъж е по-пъстър, откакто го получих
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от Казира »Петък 27.01.2012 12:58
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от Кала Кайча »Вторник 31.01.2012 17:41
5.2´12 кучето ми умря и не знам какво да правя, моля помогнете:(
от patka_1 »Сряда 08.02.2012 23:13
Re: 5.2´12 кучето ми умря и не знам какво да правя, моля помогнете:(
от Моника и Парсънки »Сряда, 08 февруари 2012 г. 23:26
"В мен се сбиха двама души: единият беше готов да направи всичко, за да се спаси, а другият беше готов да се откаже по всяко време."
Дежо Урсини.
"Ставате вечно отговорни за това, което сте привързали към себе си." Антоан Де Сент Екзюпери
Re: 5.2´12 кучето ми умря и не знам какво да правя, моля помогнете:(
от мери »Сряда, 08 февруари 2012 г. 23:33
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от Линдхен »Чет 09.02.2012 10:09
Re: 5.2´12 кучето ми умря и не знам какво да правя, моля помогнете:(
от patka_1 »Чет 09.02.2012 13:58
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от Казира »Чет 09.02.2012 19:36
Re: смъртта на куче и как да се примирим с него
от PeterMi »Вторник, 14 февруари 2012 г. 16:13
Нашето нещастие е като копирна машина, вижте какво написах тук на 26.1. Нашият йоркширски териер Джонко щеше да има 3 години през април и преди три седмици нищо не ни накара да спим завинаги. Първото ни куче, очаквахме да бъдем тук години и години.
Всичките ви чувства, които сте изразили тук, са като моите. Това беше огромен шок, плаках първите дни, не можех да бъда сам, хукнах при жена си да работя, не ядох, страхувах се да легна на любимото си място, където винаги с Джон лежеше. Тогава вече не можех да плача. И със страх започнах да разглеждам офертите, но сега не ми се отглеждаше кученце. И дойде телефонно обаждане от познат на жена ми, който чу какво се е случило с нас - и ни предложи безплатен йоркширски териер, който да се роди в края на април. Успокои ме, ще изчакам до средата на май и предполагам, че ще имам енергия. Колкото по-късно, след като скъпата си отиде, толкова по-малко угризения ще имам за Джон - защото и аз ги имам.
Така че след три седмици вече не плача, но си мисля за Йонка от време на време, веднъж на няколко дни отивам до вилата, където го спасихме и пускам сълза там. Но това не може да бъде променено, опитвам се да се справя с него.
Стискам палци да се справиш с това!