от добре »Събота 06.12.2008 10:14
Кучето е, било е и ще бъде най-верният приятел на човека
„Мъртвият е мирен. Лесно.
Животът е по-труден. "
Re: Утратение:(
от Таша »Нед 07.12.2008 11:12
Чоко пише: хм ... само когато ги хванат, изглежда доста опасно да се хвърля между две кучета, страхувам се, че някое от тях би могло да ме ухапе, дори и неволно. по-малкият ни уважава като майстор (НЕ е), но е доста груб с по-възрастния. когато са заедно и никой не е между тях, всичко е наред.не щом изляза млад, веднага отивам при по-големия да мери силите си, той веднага започва да гравира. но щом ги оставя, той дори няма да го забележи. имаше и наказания, всичко, което можеше да помогне, но нищо. същото важи и при поглаждане на по-старите, видът веднага засия. отглежда се както трябва да бъде куче, но в този аз той не уважава господаря . с други кучета познава добре, той се страхува от всичко.
но няма да говоря за друг тук. засега благодаря на всички за съвета!
Offtopic: искаш да кажеш, че се страхуваш от собствените си кучета? На първо място, може би сте забелязали, че те никога няма да проникнат в кръвта им. винаги е просто така. тоест не трябва да имате сериозно нараняване. Кучето ми никога не ме е хапало през живота ми. дори по време на битката с питбула. и това беше битка в кръвта. и трябваше да стисна корема на кучето си, за да го освободя. моите се обърнаха към мен, но щом разбра, че това съм аз, той дори не ме докосна и беше спокоен. В двора ни е достатъчно да се свържа с кучетата и да спра да се ровя един в друг. Но това е, което описваш. младите изобщо не ви уважават. и бих се справила с това, а не с разходи. Дори не се чудя на дядо ми, когато тийнейджър там го тероризира и лидерът на скобата не е в състояние да направи нищо по въпроса. Сигурно е доста депресиращо за него.
Re: Утратение:(
от bobamima »Пет 16.01.2009 17:04
Re: Утратение:(
от twery »Събота 26.09.2009 22:30
Re: Утратение:(
от Сана »Неделя, 27 септември 2009 г. 8:43 ч
Re: Утратение:(
от Ulfheiðr »Неделя, 27 септември 2009 г. 18:27
Трудно е, приспивам две животни, а не кучета, но мисля, че няма значение. И двамата бяха стари, страдаха, в крайна сметка, както пишете, не можеха да се движат, не можеха да ядат, за да почистят нещо. Но те все още бяха живи. И си задавам въпроса, дали защото усещат присъствието на любим човек? Или това е просто силен животински инстинкт за живот? Но се случва животно, което вече не може наистина да се откаже. Този, какъвто е?
Засега не знам дали е било правилно да приспивам животното, което очевидно е изпаднало в неразположение и болка от гледна точка на здравето, но всичко, което направи, беше направено с пълна отдаденост, дори и най-малкото движение, което искаше/можеше да направи, много ревностно? Как е в действителност?
Имах мишка, най-малката, 5 см мишка, японски танцьор. Тя имаше огромен тумор в корема, приличаше на пинг-понг с крака, с времето загуби косата си. Но това ужасно усърдие. и накрая дойде. Беше ясно, че се отказва. 5-инчовото създание усети, че идва и все още искаше да бъде с нас. Редувахме се с приятелката й, не спахме цяла нощ. Щом я вкарахме в аквариума, тя се върна при нас с невероятно напрежение. Когато са минали 30 часа, казвам, че е време, отиваме на инжекция. Чакахме присъдите много дълго, аз го държах в ръка и умрях внезапно. И поклатих глава, защо не останах вкъщи.
Отдавна си мислехме да спим, но някак си не можехме да решим. И как тя умря ни даде ясен отговор. Трябваше да е така.
О, да, ако не беше толкова сложно.
Re: Утратение:(
от джанас »Понеделник, 28 септември 2009 г. 10:01 ч
Re: Утратение:(
от меридия »Понеделник 28.09.2009 14:32
Re: Утратение:(
от Offca »Понеделник, 28 септември 2009 г. 17:25
Re: Утратение:(
от Булмастиф »Вторник, 29 септември 2009 г. 8:31 ч
Re: Утратение:(
от Ева К. »Сряда 30.09.2009 13:35
Re: Утратение:(
от Меги »Сряда 30.09.2009 18:16
Евтаназия
от хляб »Сряда 07.10.2009 19:40
Re: евтаназия, моля, посъветвайте.
от меридия »Сряда 07.10.2009 19:54