Идеолозите за равенство между половете се опитват да ни убедят, че няма значение дали сме мъж или жена, че бавно единствената разлика между двата пола се крие в това, което имаме между краката си. В същото време те не правят разлика между две различни неща - положението на мъжете и жените в обществото, от една страна, и живеещите в съответствие с тяхната мъжка или женска сила, от друга. Резултатът е общество, пълно с объркани индивиди, откъснати от собствената си природа, които не могат да бъдат пълноправни партньори, родители и в крайна сметка граждани.
Когато говорим за кризата на мъжката и женската власт, тя няма нищо общо с разделението на труда на „мъжка“ и „женска“. Това не означава, че всички жени сега трябва да забравят за кариерата си и да станат домакини, нито че всички мъже трябва да бъдат само прехранители и да не помагат в домакинската работа.
Всички предишни култури са признали съществуването на два противоположни и едновременно допълващи се принципа, които са в основата на цялото творение и също се проявяват под формата на два пола в човешкия свят. Може би най-известната е даоистката концепция от древен Китай, основана на принципите на ин и ян. Пасивният, възприемчив, мек и студен ин е едновременно женска сила, а активният, разширяващ се, твърд и горещ ян е мъжка сила. Заедно те образуват перфектното единство на Дао.
В първоначалните местни племена женският принцип се свързва с майката Земя, тъмнината и луната. Мъжкият принцип е отново при Небесния Отец, светлината и слънцето. Хората се възприемаха като деца на тези две основни божества, живеещи върху тялото на майка си, вдъхновени и водени отгоре от баща си. Човешките жени са били по-свързани с богинята, особено по време на менструация и бременност. Мъжете от своя страна бяха по-свързани с Бог. Когато момичето получи първата си менструация, тя беше приета в женския кръг. На определена възраст момчето трябваше да премине тест за смелост и ритуала за преход в света на мъжете.
Дохристиянските култури наблягаха повече на женския аспект, майката все още беше по-близка от тяхна гледна точка и най-вече тя беше хляб, източник на храна. Християнството (като юдаизма и исляма) извади на преден план мъжкия принцип под формата на Бог - Отец и богинята престана да се говори за нея. Въпреки това женският принцип не беше отречен, той се прояви под формата на Мария (Божията майка). Или някои християнски мистици говореха за душата като за жена, която влиза в връзка с Бог.
Мъжки и женски идеал
В християнските църкви първоначално се наблюдава разделението на женска и мъжка част - жените седят отляво, мъжете отдясно, за да не смесват енергиите си. Дори в човешкото тяло древните мистици възприемали лявата половина (в която е разположено сърцето) като женската, а дясната половина (в която се намира предимно по-умелата ръка) като мъжката. Емоциите и взаимоотношенията са свързани със сърцето, с работата и действията с ръката. Но всеки от нас има и двете. По същия начин, ако си спомняте известната китайска монада, символът на ин и ян, забележете, че в средата на черния ин има бял кръг, а в средата на белия ян черен кръг.
По този начин мъжът не е чист носител на мъжка сила, но я е усъвършенствал с по-голямо или по-малко количество женска сила. Ако той има напълно потисната жена в себе си, той се превръща в агресивен тиранин, диктатор, мъж, който винаги иска да се утвърди за сметка на другите и дори вижда в жените само сексуални обекти. Напротив, ако женската власт надделява над мъжката в него, той става пасивен подчинен индивид, който си позволява да бъде контролиран от другите и отказва да поеме отговорност за живота си. Никоя жена не може да уважава такъв партньор.
В идеалния случай на наистина зряла и изтънчена мъжественост, индивидът носи в себе си качествата на майстор на бойните изкуства или средновековен рицар. Той има вътрешна сила, здравословен мир и равновесие, чувство за справедливост и готовност да се бори за правилното нещо. В същото време той е внимателен и внимателен към жените, децата и по-слабите хора. Ако е необходимо, той е готов да ги защити. Той има чувство за красота, може да се вълнува от гледането на залеза или гледането на произведение на изкуството. Древните келти твърдели, че воин, който не може да състави стихотворение или песен, не е истински воин.
Жена, която е напълно потиснала мъжката сила, има проблеми, напр. в ролята на майка - децата буквално се катерят по главата й и я контролират. Не може да се утвърди нито на работа, нито в партньорство, има нулево самочувствие. От друга страна, ако мъжката власт надделя над женската, тя се превръща в кариеристка, обсебена от представянето или доминираща жена, желаеща да контролира съпруга си - и тъй като не може да уважава мъжа, който й се подчинява, или ще го остави, или ще си намери любов .
Зряла жена, подобно на зрял мъж, е вътрешно силна, макар и по-скоро като "дивак" или "баба на подправка". Тя има здрава мъдрост в живота, свързана е с тялото си и с природата, може да бъде опора на съпруга си, децата и други близки. Тя е грижовна, дава безусловна любов и разбиране, може да утешава и да „духа рани“. Ако близките й, особено децата, са в опасност, в нея ще се събуди воин. Както ми каза един мой познат, стар турист, срещата със стара мечка не е много, но най-лошото е да срещнете ядосана мечка с млади.
Опити за коригиране
В съвремието тези идеали и принципи са забравени. Без тяхното знание дори феминисткото движение търсеше само повърхностно, външно равенство на жените. Това, че жените са спечелили правото да гласуват, да могат да учат в университети и да ходят на работа, а също и да заемат ръководни длъжности, е напълно добре. Проблемът обаче е, че те се опитаха да станат не само равни, но и същите като мъжете. Екипът всъщност потисна своята уникалност.
Вярно е, че женската власт е била потискана още преди средновековието, когато е била демонизирана и приписвана на дявола. Една от проявите на неговата жестока репресия беше прочутото изгаряне на „вещици“. Това беше последвано от период на материализъм и научно-техническа революция, развитие на рационалното мислене, в който мъжете като цяло са по-добри и жените отново се оказват в подчинена роля. Феминизмът обаче не беше най-щастливият начин да се справят с тяхното положение.
Много жени днес са разочаровани, защото, от една страна, те се опитват да се съчетаят с мъжете, а от друга губят своята женственост. Резултатът е раздразнителност, чувство на изтощение, депресия, общо недоволство от живота. Човек обаче трудно може да бъде щастлив, ако не е себе си.
Постмодерната епоха, която преоткрива старата мъдрост и духовност (макар и често в изкривена форма), също носи опити за поправяне. Особено в страните на запад от нас има все повече жени, в които жените се срещат, танцуват коремни танци, изпълняват различни съвместни ритуали, споделят проблемите си ... Тъй като това е само евтина форма на повърхностна езотерика и тъй като е истинска помощ в развитие на силата на жените, не знам. Като мъж, разбира се, не бях на такава среща.
В миналото участвах в две специални срещи за мъже в Чешката република. Първата беше среща през уикенда, пълна с интервюта и практически упражнения, организирани от Лигата на отворените мъже. Лигата е основана от група пражки психолози, беше интересно как присъстващите мъже се отвориха един към друг, те успяха да се доверят в проблемите си, но и да се справят помежду си. Това не е често срещано при мъжете. Вторият беше няколкодневен ритуал за преход от момче към мъж, организиран от чешките францисканци, отворен за хора без религия. Това преживяване ме порази по-дълбоко, беше интересно, че ритуалът комбинира християнски елементи с елементи на стара местна духовност (например барабани заедно). Показателно е, че християните, включително вярващите психолози, преобладават сред онези, които се справят с кризата на мъжката власт.
В днешно време много мъже се чувстват може би дори по-разочаровани от жените. Жените поеха част от пространството, което преди това беше запазено изключително за тях. Те вече не са толкова зависими от мъжете, колкото от изхранващите (не както в миналото), но очакват повече внимание от тях, отколкото от партньорите и повече участие в отглеждането на деца, отколкото от бащите. Освен това мъжката сила носи и качеството на боец и той няма толкова много възможности да се прояви в това удобно време на консумация - може би дори в правенето на пари и в спорта. Докато женската сила е като всеобхватен океан, който е достатъчно доволен, за да има какво да обхване, мъжката сила се нуждае от някаква цел, цел, която би се опитала да постигне. Той се нуждае от предизвикателства. Но ако ги замени с предизвикателства за самообслужване (напр. Печеля 1000 евро, целта ми ще бъде да спечеля 1500 евро), без по-висш смисъл, мъжката душа пак ще страда.
Дори в случая на мъжки дейности, не мога отговорно да преценя до каква степен те помагат за решаването на проблема. Споменатите две срещи със сигурност ме вдъхновиха в усилията ми да развия мъжката сила, но нямаше нужда да ходя редовно на тях. Във всеки случай мисля, че всякакви смислени съвместни дейности с изключение на противоположния пол имат нещо общо помежду си (под смислени дейности, разбира се, нямам предвид клюки на кафе или напиване в кръчма). При мъжете е много добре, ако подобна дейност е свързана с дискомфорт, физическо натоварване и има характер на приключение (например няколкодневно пътуване през планините, рафтинг по реката). Добра идея е и съвместна експедиция на бащи с деца. Дори в местните култури мъжете и жените са имали свои собствени срещи и ритуали. За хората на съвременната цивилизация те може би са загубили значението си и от нас зависи да започнем да създаваме свои собствени.
Четири части от мъжката душа
Бих искал да разгледам специално мъжката криза. Не само защото аз самият съм мъж. Но и защото въпреки всички феминистки и равнопоставени усилия, по-голямата част от ключовите ръководни позиции в политиката и бизнеса все още се заемат от мъже. В крайна сметка да си лидер е проява на мъжка, а не на женска сила. Трагедията обаче е, ако видим мъже с незряла психика на отговорни длъжности, така да се каже, момчета в мъжки тела. Момчета, които позволяват на техните желания за власт, богатство и физическо удовлетворение да ги контролират. Истинският мъж не бива да позволява на никого или нищо да го контролира.
Психолози и духовници, които се занимават повече с мъжката психика, говорят за четирите архетипа на мъжката душа. Всеки от тях има своята балансирана полезна форма и две сенчести форми (в зависимост от това дали е твърде силна или твърде слаба). Архетипът е тясно свързан с лидерската роля Кралят. Въпреки че не всички мъже се оказват на ръководна позиция, повечето от тях откриват какви царе са, когато станат бащи. В балансирана форма Царят е справедлив и се стреми към благосъстоянието на хората, за които е поел отговорност. Независимо дали е баща на семейството или „бащата на нацията“. Той е отговорен, той се застъпва за думата (някога беше казано, че кралската дума е валидна, но също така, че думата прави човек). В силна сенчеста форма той става тиранин, в слаба послушна марионетка. Чести са и преходите между сенчести форми - напр. министър-председателят на малка държава се държи тиранично към своите министри, но слабо към лидера на великата сила. Просто казано, неуравновесеният крал се осмелява по-слабият, но се страхува от по-силния.
Архетипът също е важен войн. В уравновесена форма той защитава по-слабия, бори се срещу несправедливостта в обкръжението си, опитва се да постигне успех в живота, не само заради себе си или амбициите си, но и така, че работата му да даде плод за други хора. Той е смел, не се страхува да приеме предизвикателствата на живота и да рискува, но освен това е и разумен и не се хвърля в битка, загубена предварително. В силна сенчеста форма той е агресор, което може да бъде и безмилостен бизнес, който забогатява за сметка на други хора. В слаба форма отново алибист, който забива глава в пясъка пред проблеми и несправедливост.
Тогава го имаме Магьосникът, което представлява житейски опит, мъдрост, умения. Опитвайки се да бъдеш добър в нещо и да се подобриш дали е занаят, спорт, наука или изкуство. Балансираният магьосник е майстор на своя занаят, но не е замислен, но обича да споделя своята мъдрост и опит с другите. В силна сенчеста форма той е от типа на горчивия перфекционист, който няма да позволи на никого да прави нищо, в духа на девиза: Всеки е некомпетентен, аз трябва да го направя сам. В слабата си форма това е „Бръмбарният бръмбар“, който само изглежда мъдър и учи всички, но не е придобил истинска мъдрост.
Последният архетип е Любовник, което представлява женската част в мъжа. Той има чувство за красота в балансирана форма, може да изразява емоциите си, може да се радва на живота, нежен е към партньора си. В силна сенчеста форма тя може да бъде свръхчувствителна, непрактична, прекалено приятна или тип Казанова, постоянно търсеща силно вълнение. В слабата сянка, това е самотен самотник, който живее само за задължения и си отказва удоволствието.
Самото осъзнаване къде стоите до всеки архетип може да помогне на мъжа да започне да се променя към по-добро. И постепенно се превърнете в силен индивид, който ще допринесе за положителна промяна в заобикалящата го среда.
Декларация: Възгледите на автора не отразяват непременно възгледите на Sofian, s.r.o. Единствената отговорност за съдържанието на тази статия носи авторът. Vydavateľstvo Sofian, s.r.o. не носи отговорност за неточна или невярна информация в тази статия. Софиян, с.р.о. се съгласява да споделя нашите оригинални статии на други нетърговски уебсайтове, стига текстът и заглавието им да не бъдат променени. За споделена статия източникът и авторът трябва да бъдат публикувани. Ако искате да публикувате статии от нашия уебсайт в пресата или под други форми, включително търговски уебсайтове, свържете се с редакцията на адрес [имейл защитен] .
АБОНАМЕНТ СТРАНА И ВЪЗРАСТ 2021
Нашето списание иска да се освободи от често срещаните стереотипи не само със своето съдържание и обработка, но и като не публикува реклами и реклами. Въпреки че не предлагаме отстъпки за абонаменти в хипермаркети и козметични студия, нашата най-искрена благодарност за вашата подкрепа е разширяването на вашето списание. Оставаме свободни от реклама, така че не е нужно да се признаваме пред спонсори, рекламодатели или политически партии. Това е единственият и реален критерий за независимост, благодарение на който можем да служим само на вас, читателя. Поради тази причина ние зависим единствено от продажбите и абонаментите. Благодаря ви много за вашата подкрепа.