Ганглионът е доброкачествена киста, изпълнена с вискозно съдържание, която се причинява от извиването на ставната капсула, с която в повечето случаи също се свързва. Съдържанието му е ставно масло. Може да възникне и от обвивките на сухожилията. Galngliómm се издига постепенно в продължение на няколко месеца или внезапно. По-често се среща при жени на възраст между 20 и 40 години. В повечето случаи той се намира на гърба на китката, но не е необичайно да го локализирате отпред на китката и на пръстите. Обикновено е добре видим и тактилен като еластична подвижна устойчивост, понякога болезнена на допир. Може да причини болка и слабост на ръката при определени движения. По време на растежа те често се разкъсват и пресъздават. Лечението на галиоми е хирургично. Въпреки професионалното лечение на ганглия, неговото повторение може да настъпи с течение на времето.
Ганглионна хирургия
Описание на мощността:
Ганглионът е доброкачествен тумор на меките части, който произхожда най-вече от сухожилните обвивки или ставната капсула. Клинично това е подкожно подуване, което в повечето случаи има еластична консистенция, здраво фиксирана към основата, съдържаща желеобразна, бистра и вискозна течност. Понякога обаче ганглионът може да бъде твърд, създавайки впечатление за растеж на костите. Най-често се появява от гръбната страна на китката, в областта на проксималната фаланга или дисталната интерфалангеална става. Ганглиите могат да бъдат болезнени (особено при първото им появяване), те могат да променят размера и формата си, понякога дори могат да изчезнат напълно. В зависимост от техния размер и местоположение, те могат да ограничат движението на ръката или пръстите. Все още не е доказана конкретната причина за образуването на ганглии. Ганглионът може да възникне, inter alia, във връзка с травматичен механизъм, дегенеративно заболяване на тъканите около ставата или сухожилната обвивка (например ревматоиден артрит и др.).
Предоперативна подготовка:
Операцията не изисква специална подготовка. Поради възможността от повишено кървене, пациентите се съветват да не приемат лекарства, съдържащи ацетилсалицилова киселина (напр. Ацилпирин, аспирин, анопирин) в продължение на 3 седмици преди операцията.
Операция:
Операцията се извършва най-често под местна или съблазнителна упойка. Анестезията се инжектира директно в мястото на операцията или по-специално в нервите на китката или подмишницата (съблазнителна анестезия). За да се предотврати кървене по време на операция, тази операция се извършва, когато горният крайник е свит с маншет. Този маншет може да причини болка при продължителна операция, така че е необходимо да го освободите преди края на операцията. По време на самата операция различно проведените кожни разрези над апарата се отстраняват хирургически - ганглият се екстирпира едновременно с честа ставна капсула, респ. сухожилната обвивка, от която расте ганглият.
Следоперативни грижи:
Аналгетици за болка. Следоперативно се изисква повдигнато положение (кота) на оперирания крайник, което облекчава болката и намалява отока. Ръката трябва да се позиционира в шината 21 дни след операцията, в зависимост от местоположението и размера на ганглия.
Усложнения на операцията:
Като цяло вероятността от усложнения е пряко пропорционална на наличието на рискови фактори (напр. Напреднала възраст, захарен диабет, атеросклероза, сърдечни и белодробни заболявания, лош начин на живот, затлъстяване, тютюнопушене, повече операции).
Общите усложнения, които могат да възникнат при всяка операция, включват кървене по време и след операция, инфекция, разкъсване на хирургичната рана, продължително заздравяване на рани, образуване на хипертрофични до келоидни белези, алергична реакция към дезинфекция, използвани лекарства или конци и превръзки. При тежки усложнения може да се наложи повторна операция.
Сред специфичните усложнения на ганглионната екстирпация можем да включим напр. увреждане на кожните нерви, което е предимно обратимо. Последицата от тяхното увреждане е предимно временно или по изключение трайно изтръпване, изгаряне, изтръпване и ограничена чувствителност в оперираната зона, респ. пръсти или ръка. Въпреки че хирургичното лечение се счита за най-ефективно, ганглионът може да се появи отново. Хирургията не решава причината, а само последицата. Съобщава се, че процентът на рецидивите в литературата е около 10%. Превенцията е неизвестна. Алгодистрофичен синдром (синдром на Sudeck), който е придружен от силно подуване и болка в цялата ръка, не може да бъде изключен по време на операция в пренебрегван и напреднал стадий на заболяването и след обширни процедури. Това усложнение изисква интензивно лечение в продължение на няколко месеца и нелекуваното може да причини трайно увреждане на ръката.