CYRIL-KONŠTANTÍN (Философ) - основател на славянската литература
учител “(827 г. Солун, Гърция - 14 февруари 869 г. Рим). Отец полк. (drungarium)
Лео, той имаше 6 братя и сестри, брат Метод.
Получава основното си училищно образование в родното си място, където също учи в
университетски колеж (академични среди). Библиотекар на църквата Св. София
и секретар на патриарх Игнатий, учител по философия, 851 от името на императора
тогава обсъжда религиозни въпроси в щаба на халифа в Самара
той живееше като отшелник и в манастир в Олимпе, 860 г. от името на императора учител
в Херсон, от 863 г. той разпространява християнството и преподава във Велика Моравия, около
През 867 г. той отива в Рим, където се разболява, влиза в манастир и приема името Кирил.
В академията той е преподаван от водещи учители Лев и Фоций, в кт. учил
всички философски дисциплини (включително геометрия, аритметика, астрономия, музика).
В допълнение към гр. лат. Той също така говореше славянски език от малка (неговата
родно място, hl. град на византийската провинция Македония, обитаван от 6 век.
Словакия); Еврейско-еврейски той научи азбуката и говори на мисия до козарите в Херсон.
След като отказа да се ожени за богата булка, kt. любимата му намерена
Императрица Теодора и неговият поддръжник, императорски двор (логотет) Теоктист,
той беше назначен за свещеник. Той напусна длъжността библиотекар в манастира и я прие след половин година
учителски стол. Второто му затягане от обществения живот, отшелничеството
и престой в манастир в Олимпе (с брат си Методий) имаше политически произход
- През 856 г. императрица Теодор трябваше да се откаже от правителството и двора на Теоктист
убит.
Той доказа своята стипендия в много религиозни дискусии и свои собствени
литературна творба (запазена само на фрагменти). Участва като учител
по полемика с иконоборци, kt. отказа да покаже уважение към Св. изображение.
В Самара беше hl. оратор в дискусията за Троичния Бог, kt. Агарени
(Сарацини, мохамедани) не признава и той доказва, че владее и исляма
Коран. При Козаров той обсъжда Троицата с техните кагани и евреи. Тук, уж
намери останките на папа-мъченик Св. Климент. След завръщането си от Херсон
написа хвалебна реч и хист. дебат за намирането на останките му (Словото), както
и химн в чест на Св. Климент пееше в търсене на останките му.
Модифицираните са запазени в т.нар Херсонска легенда (Реч на Константин-Кирил
относно пренасянето на останките от известния Климент).
По молба на император Михаил III. въпреки болестта и умората, с които се съгласи
по пътя за Великоморавия, което е поискано от великоморавския княз Растислав
(с брат му Метод отишли там като учители, кт.
говорят славянски език).
Самият той съставя славянската писменост (глаголица), преведена на славянски
Евангелие от Св. Джон. Р. 863 дойде във Велика Моравия, където преведе друга
необходими богослужебни книги. Скоро той влезе в спор с триезичните,
главно от франконски произход, kt. призна, че услугите могат да се извършват
само на 3 езика - иврит, гр. и лат., във Великоморавия насърчават лат. обред
а чрез него и франкското политическо влияние. Той отгледа няколко ученика
и след 40 месеца (по-точно след около 4 години) замина с тях, за да ги даде
освещавам, вероятно през
седалището на най-близкия запад. Патриаршия на Аквилея.
По пътя се отби в Блатноград със славянския княз Коцела, кт. ти си
харесвал славянски книги. Във Венеция той продължи дискусиите с триезични.
Папа Николай I го покани да посети. Рим. Той го предаде на нов
на папа Адриан I I. (от 14. 2. 867 г.) останките на Св. Климент, влязъл
манастир, кт. те го кръстиха на него и го погребаха в него.
Преди да пътува до Велика Моравия, той съставя глаголицата, kt. малък 38
букви, улавящи всички звуци на славянския език. Графично
създал глаголица от елементи на курсив и нищо. ориенталски сценарии, по-специално
Иврит-самарянин и копт. Създал е и глаголицата
нова бройна система, независима от гр. От края на 9 век. Глаголица
постепенно изгонена кирилица, кт. тя е взела чисто славянски фонеми от глаголицата
и все още се използва от повечето славяни.
По време на подготовката за пътуването до Велика Моравия той превежда тези части от Евангелията във Византия,
kt. бяха прочетени на литургия в неделя и празници: След гр. написа специален трактат, където
обясни принципите на своя превод на Евангелието на славянски (словенски)
той търсеше преди всичко разбираемост и правилното значение,
докато сравнява значението на гр. думи със славянски и разгледа техния резонанс
също и в емоционалната и естетическата сфера, които изискват перфектно владеене на словенски.
Дори във Византия той превежда дори най-необходимите богослужебни текстове, не само византийски,
но и на запад Римски обред; по отношение на условията във Великоморавия
предпочитан запад церемония. Той не преведе лат. масов текст, но т.нар литургия на св.
Петра, t. j. гр. превод на римската литургия Св. Грегора, кт. използвано от гърците през
Кирилица. Преди да дойде на наша територия, той превежда и псалми и изповеди
формули. Продължава преводаческата си работа във Великоморавия, бр
вече с помощта на колеги. Първо преведе останалите текстове от 4-те евангелия
в чест на написаното от него запомнящо се стихотворение Проглас, призоваващо народите да
той се грижеше за книги, написани на собствения му език.
Те са споменати в него като преведени
също и делата на Апостола и Пророците, което предполага, че Урокът също е преведен
(предевангелски четения) и селекция от старозаветни четения. Те също добавиха
преводи на Масова литургия, изповедни формули и псалми (Псалтир). Все още по време
животът му е преведен от други, неизвестни текстове на Стария завет.
Изобретяване на славянска писменост и литературно-преводаческа дейност
той стана основоположник на славянската литература. Цялата му работа, дори ако
въз основа на религиозни мотиви, той отваря модерен култ. развитие на всички
Славянски нации и има значителна позиция в нашето социалистическо настояще.