"Докато се опитваме да научим децата на всичко за живота, децата ни учат какво представлява животът." Много хора не осъзнават, че децата са велики учители сами по себе си. Трябва да започнем да учим по-малко и да учим повече от тях.
Децата не си играят с нищо и не се страхуват да бъдат себе си.
До определена възраст децата не могат да се трансформират. БЛАГОДАРЯ НА БОГА. Те говорят и правят това, което чувстват и имат в сърцата си. Ако нещо не им хареса, веднага ще ги уведомят. Ако те обичат, вие го знаете след секунда. Детето не трябва да играе никаква роля и да играе никаква роля. Той е обичан, приет и приет такъв, какъвто е (да предположим, че е поне до определена възраст, докато типичното „трябва и не трябва“ се прояви). Но дотогава детето е обичано само защото съществува. Не е ли красиво? Да бъдеш обичан безусловно. Това се нарича реално ЛЮБОВ. Да обичате безкористно и безусловно. И да предположим, че повечето деца до определена възраст наистина получават такъв вид любов.
Но какво тогава, когато детето е по-голямо и изведнъж някой започне да му говори:
"Не трябва да правите това. Трябва да направите това. Не бъди такъв. По-добре бъдете такива. Ако не го направите, няма да ви харесам. Ако го направите, ще ви обичам. и така нататък"
Детето, което досега е било обичано само защото е родено, изведнъж се оказва в ситуация, в която, за да го обича, трябва да отговаря на определени условия. В по-добрия случай родителят му позволява да се развива според собствените си предразположения (бел. Автор: Монтесори образование), в най-лошия случай той иска насилствено да го трансформира в нещо друго, неестествено за самото дете.
Децата ми в болницата ми доказват колко много искат децата да бъдат приемани . Те са в детска психиатрия, което означава, че поведението им не е адекватно и те са там за „превъзпитание“. Трудно е, защото децата, които са там, често нямат приемливо поведение и наистина биха искали те да се успокоят и подобрят. Но. моята „работа“, тъй като отивам там като доброволец, е да играя с тях и да ги приемам такива, каквито са. Правя каквото мога. Не искам да ги съдя. Много пъти са чували, че трябва да се променят. Не искам просто да бъда друг човек, който им казва, че нещо не е наред с тях. Реших да бъда там, за да им покажа, че колко дълбоко са вътре е напълно добре.
Всяко едно дете заслужава да бъде разбрано, прието и безусловно обичано .
Разбирането на тези деца не е никак лесно. Не виждам техните истории, но знам, че в тях има много наранявания и страх. Не мога да толерирам насилствено или агресивно поведение. Но знам, че това произтича и поради някаква по-дълбока причина. Не искам да ги сменям принудително. Но вярвам, че с моя подход към тях ще засея някои здрави семена, които по-късно може да порастнат.
Но когато се върнем към факта, че на по-късна възраст детето вече не е безусловно обичано, то се стреми да го прави до края на живота си. През целия си живот той ще се опитва и ще иска да бъде обичан и приет, от което може да произлезе един голям страх. Страх да бъдеш себе си . Покажете на света кой съм всъщност. В крайна сметка, какво ще стане, ако те не ме харесват тогава и аз не ги харесвам. И такъв човек тогава ще се научи как да не бъде себе си и как да се трансформира успешно. Не е никак лесно да разберем, че само когато сме в хармония със себе си, можем да бъдем истински щастливи. Иначе не живеем живота според себе си, а според начина, по който някой друг го иска. И това е наистина тъжно.
Децата ни приемат точно такива, каквито сме. Нека върнем този подход в замяна.
Добро е знаем кои сме всъщност.
Добро е да не се срамуваме от истинската си същност и да се обичаме такива, каквито сме в действителност. С грешки и недостатъци. Пълна.
Добро е да разберем, че по някаква причина сме родени тук и има какво да оставим оттук. И ще открием „нещото“, ако сме себе си, няма да си играем с нищо, ще слушаме сърцата си и ще обичаме себе си и другите с безусловна любов.
Ще го завърша с това пожелание и ще се сбогувам:-)