MUDr. Omubomír BARÁK, CSc., Детски ендокринолог и диабетолог, ръководител на Центъра за детска диабетология на Словашката република, Национален институт по детски болести Братислава и главен експерт на Министерството на здравеопазването на Словашката република за детска ендокринология и диабетология, метаболитни нарушения и хранене.

децата

Могат ли малките деца да инжектират инсулин? Те имат някои проблеми с това?

Да, някои имат малко проблеми, плачат при всяка инжекция, крият се из целия апартамент. Това обаче може да бъде преодоляно, също благодарение на техниката на нанасяне иглите стават все по-тънки и по-тънки, писалките по-точни. Ако детето има изключителен страх от убождане, тогава имаме устройство, което се прилага към мястото на инжектиране, детето изобщо не вижда иглата при убождане и по този начин е много по-спокойно, не бяга никъде. Но има все по-малко такива „несъдействащи“ деца.

Как да ги научите да използват писалка и да прилагат инсулин?
Това е много просто. Писалката може да се справи и с шестгодишно дете. Мога да кажа, че тук имахме и тригодишна Аничка, която се справяше безпроблемно. Необходимо беше само наблюдение от възрастни, тя управлява приложението без помощ. Децата бързо се научават да инжектират инсулин, бих казал, че 95 процента от тях нямат проблем. Но дори и в този случай подходът на родителя е много важен. Ако родителят не се справи със ситуацията, има ненужни разговори за пробождане, детето няма да може да го направи.

Как децата успяват да се придържат към мерките на режима?
От режимните мерки най-лошата диета е. Има най-много грешки. Но днес диабетната диета е почти идентична с рационалната диета, така че сме далеч от толкова много проблеми, колкото в миналото. Освен това, както споменах, след първата половина на лечението, ние обикновено отпускаме режима.
При момичетата проблемите с движението са по-чести, отколкото при момчетата, особено през пубертета. Някои от тях по това време стават удобни, дори мързеливи. Мисля обаче, че това е общ проблем, който не е свързан с диабета. И тук индивидуалният подход и правилната мотивация ще помогнат.

Разбирам деца, които са изложени на риск, ако не са дисциплинирани в лечението?

Психолозите ни съветват да не плашим пациентите. Разбира се, ние напълно приемаме това при малки деца. Опитваме се да подходим към тях само чрез положителни неща, често по игрив начин. Но от 12-та до 13-та година от живота сме малко по-строги. Тук понякога използваме отрицателен пример за усложнение, за да мотивираме децата. Няма нужда да плашите, но дори и отрицателен пример понякога може да възбуди правилно.

За момичетата най-добрата мотивация е бременността и раждането на здраво бебе, докато за момчетата придобиването на знанието, че лошата компенсация води до еректилна дисфункция и потентност. Понякога им напомняме за това и обикновено се получава.

Какво най-много може да помогне на децата да се справят с болестта?

Екип, връстници. Той не е нито родител, нито лекар. Децата знаят как да бъдат жестоки. Всички го знаем от детството. Ако някой има очила, той е „индийско зрелище“, ако някой е затлъстял, той е „мастна бомба“, ако някой има диабет, той е „бонбони“ или „сладкарски изделия“ и т.н. Опитваме се да подготвим тези деца за това. Помага, ако учителят е съпричастен и с добро качество и съответно го обяснява на учениците. Това е най-доброто нещо, което може да се случи. Следователно тези преустройствени престои бяха от голямо значение. Там винаги решавахме ситуацията в действителност, не теоретично, а практически.

Как децата се справят с хипогликемията? Те не се страхуват?

Повече родители се страхуват. Може би те стават все по-наясно с риска от развитие на тийнейджъри, особено ако са в парти или с гадже и все още не е ясно, че имат диабет. Може да има проблем. Малките деца нямат проблеми с това. Възрастният е по-скоро проблем. Ако живее двадесет години с диабет и на 19 години, той не знае какво е тежката хипогликемия, но през 20-тата година от лечението се появява. След такъв колапс той се плаши, иска да приема по-малко инсулин, по-добре може да влоши компенсацията, отколкото да повтори тежка хипогликемия. Психолозите често трябва да ни помогнат да разрешим това.

Как децата с диабет трябва да обясняват заболяването си на своите съученици?

По-конкретно, аз уча децата от първия възможен момент, че диабетът не е болест, за която трябва да се срамуваме. Дори им казвам, че не е болест. Това е състояние, при което тялото не може да преработи един вид захар. Мисля, че успях да убедя мнозина по този начин.

Диабетът се превръща в болест, когато се появят усложнения. Ако не са, никога не бихте казали, че такъв човек е болен, че има проблем. Изглежда нормално, прави адекватни изпълнения, живее нормален живот.

Детето трябва поне да разкаже на най-близките си приятели за диабета, защото може да отпадне или да се почувства зле, а приятелите му може да са полезни. Например, достатъчно е да му дадете захар и по този начин да го „спасите“ от болницата, линейката и други подобни.

Първите, които знаят за болестта, са учител в класната стая и гимнастичка в училището. Те трябва да знаят, че въпреки че детето има диабет, то може да упражнява нормално тялото (изключваме само катеренето). Най-лошото е, ако го поставят в ъгъла. Това би било демотивиращо за детето.

Където родителите правят най-голямата грешка?

Най-голямата грешка е, когато диабетът е във фокуса на цялото семейство. Ако всичко се върти около нея, ако диабетът определя живота им. Също така не е добре, ако родителите са твърде отпуснати и изобщо не контролират детето. Родителят трябва да заеме позиция по цялото нещо, но също така да намери начин да провери детето незабележимо, но точно.

Какво трябва да направят родителите, за да се справят с детето възможно най-много?

Отнасяйте се към детето, сякаш няма диабет, и просто наблюдавайте отзад дали то се придържа към всичко, което има. Ако детето счупи нещо, не го проклинай. Ако знам, че е изял 5 бонбона например или е изпил бутилка кола, какво ще кажете за това? Ако му се закълна, ще бъде още по-лошо. Трябва да му се обясни, че засега е "объркан", но утре ще се оправи. Има по-голям ефект от забраните и псуването. Не е необходимо да се унищожават психически децата.

Според Националния център за здравна информация броят на децата с диабет се увеличава. Която е причината?
Това не е рязко увеличение, няма нужда да се паникьосвате. Не знаем обаче причината, поради която това е така. Ако знаехме, вече щяхме да спечелим Нобелова награда за медицина.