трябва бъдат

В днешния свят може да срещнем различни възгледи за образованието, но те имат едно общо нещо. Целта им е да отгледат прилично, уверено дете, което може да кандидатства в обществото. Въпреки че срещаме думата дисциплина главно в нейното отрицателно значение - като спазване на заповеди, разпоредби и безусловно подчинение, в образованието я разбираме като набор от различни насоки, които помагат на родителите да водят детето по пътя на доброто поведение.

Родителите се опитват да създадат такава среда и условия за децата си у дома, че да помнят детството си като щастливо и радостно. За съжаление, днешните родители забравят, че емоциите на децата включват и негативни емоции, напътствия или лидерство. Положителното е, че днес по-рядко се радваме на битката като образователен метод, но нещо друго стана широко разпространено - родителите често използват словесни наказания като псуват, заплашват, унижават дете или отказват на детето прояви на любов, те са ядосани на детето, крещят, заповядат му да отиде в стаята му и ние можем да продължим ...

Как да отгледате почтено, уверено дете, да научите детето на дисциплина и да не използвате неподходящи наказания?

Граници. Това е (според нас) едно от основни правила в образованието. Определете границите на детето. Тъй като границите защитават детето, насочват го, дават му чувство за сигурност и сигурност. Те предоставят на детето „инструкции“ какво е разрешено и какво не. Ясните граници и правила позволяват на детето да се ориентира в света, да предвижда последиците от поведението си, което от своя страна учи детето да поема отговорност за своето поведение, повишава своята независимост и самочувствие.

Ако детето няма граници, в контакт с възрастни, то често е това, което посочва какво, как и кога ще се случи. И той може упорито да настоява за това. Тук някъде е началото на безкрайни оплаквания от родители по темата „Детето ми не слуша“.

Как да зададете тези граници?

По такъв начин, че да отговаря на режима на семейния ден, да им помогне да живеят приятно в семейния кръг, но в същото време, за да не ограничават развитието и развитието на детето. Те трябва да бъдат изградени на принципи, които са признати от цялото семейство и са създадени по взаимно съгласие. Ако границите са нарушени, порицанията трябва да бъдат взети възможно най-скоро и порицани. Добрите дела трябва да бъдат възнаградени разумно. Не трябва да се забравя, че похвалата също е част от границите.

Границите трябва да бъдат фиксирани, разбираеми и предсказуеми за детето, те трябва да отчитат възрастта и нивото на развитие на детето. Определени решения трябва да се вземат от родители вместо от деца и те не могат да им позволят да избират, но колкото по-голямо е детето, толкова повече те могат да го включат в процеса на вземане на решения и да прехвърлят все повече решения на неговите плещи. Малките деца бързо забравят, правилата често трябва да се напомнят и повторят, по-големите вече знаят какво се изисква от тях и могат да преценят дали тяхното поведение е подходящо или не.

В случай на нарушение на правилата попитайте детето дали знае какво правило е нарушило. Напомнете му, ако е необходимо. Попитайте го дали знае какво ще бъде наказанието и в същото време му дайте възможност да реши дали иска да продължи и да получи наказанието или да спази правилото. Напр. Янко хвърля играчки около себе си. Майка му го пита: „Янка, знаеш ли за какво сме се разбрали?“ Ако момчето отговори, майка му продължава да пита. „Знаете ли какво ще се случи сега?“ Това дава възможност на детето да запомни последиците от подобно поведение в миналото. Когато Янко отговаря, майка му продължава: „Наистина ли искате да ви взема играчките?“ Янко получи избор, ако реши да не продължава да хвърля играчките, майка му го похвали. Ако обаче не спре да хвърля играчки, майка му ще му вземе играчките без допълнително договаряне.

За деца на възраст от две до три години можем да използваме и т.нар. почивка. Това е подходящ метод за атаки на гняв. Детето прекарва кратко време в мълчание, напр. за този стол. Трябва да са три минути за тригодишно дете и четири за четиригодишно дете. Родителят трябва да бъде опора за детето, той трябва да може сам да запази спокойствие и да изчака известно време, докато детето се успокои. Ако едно дете се опита да напусне стола, връщайте го обратно на стола многократно и старателно, но любезно настоявайте детето да е там, докато изтече необходимото време. Ако изблик на гняв се случи публично, препоръчително е да заведете детето някъде на по-спокойно място, където има по-малко хора и да прекарате кратко време с него в мълчание там.

Премахване на играчката може да е подходяща стратегия напр. при разтягане на деца с една играчка. Никога обаче не заплашвайте да изхвърлите играчка или да я дадете на някой друг. Премахването на особено популярна играчка не трябва да бъде твърде дълго, то също трябва да зависи от сериозността на нарушението на правилото. Уведомете детето предварително кога ще върнете играчката.

Обяснете на децата в предучилищна възраст защо тяхното поведение е неподходящо и кое поведение е подходящо. Децата трябва да разберат последиците от поведението си, напр. те трябва да знаят защо сте им взели играчката. По този начин те се научават да различават кое поведение е добро и кое не. Когато децата нараняват някого и родителите им им обясняват, че им причиняват болка, те ги учат на съпричастност, съвестта им се развива. Те се научават да разбират причините и последиците от спазването на правилата.

Ето няколко правила за използване на граници в образованието:

- Дайте на детето ясни и разбираеми инструкции. Колкото по-малко е детето, толкова повече трябва да посочите какво искате от него. Вместо „Не сте ли приключили още?“, Кажете му: „Моля, облечете тези чорапи“.

- Давайте на детето инструкции със спокоен и нежен глас, огънете се до нивото на очите му, осъществите зрителен контакт с него, докоснете го нежно. Използвайте писъка и физическата превенция на дейността на детето само в критични ситуации, застрашаващи здравето на детето.

- Ако детето не реагира, продължете да повтаряте същата заявка като „счупен грамофон“.

- Не се включвайте в обсъждане на правила, когато искате да ги спазвате. Дискусиите са подходящи за вечеря заедно, спане вечер или в моменти, когато интензивно се грижите за детето си.

- Бъдете внимателни, когато изисквате да спазвате правилата, но не забравяйте да бъдете любезни. След като накажете детето, бързо забравете за наказанието, не го наказвайте допълнително с гнева си. Продължете да показвате благосклонността си към детето и ако е необходимо напр. детето е уморено или болно, над правилото "стесни очите си" и този път не го изисква.

Ресурси, на които сме помогнали да напишем този блог: