кюри-склодовска

Галерия

Да, до втория път

След като дойде в университета, тя живееше със сестра си Брон, лекар, който също имаше лекар като съпруг. През деня приемаха пациенти в част от апартамента, вечер водеха оживен социален живот. Мари обаче се нуждаеше от стая за учене. В Латинския квартал, в стара къща под покрива, тя намери стая без вода и отопление. Баща й й изпращал по 40 рубли на месец, което било по три франка на ден. Затова тя ограничи диетата си, ходеше на лекции, носеше дрехи, докато узрееше. Тя първо седеше в лекциите и в самото начало установи, че пропуска значението на дългите, бързо изговорени френски изречения, има пропуски в математиката и физиката.

Тя осъзна, че ще трябва да работи много усилено, за да получи желаното заглавие. Тя наистина захапа. Тя почти не познаваше съучениците си, нито пък те; дори не можаха да кажат името й, наричаха я Непозната. От университета тя винаги отиваше направо в лошата стая и седеше над книгите до късно през нощта. Забравила за храната. По този начин на живот тя отслабва и често се чувства замаяна. Когато припадна за първи път, тя не призна, че е от изтощение и глад. След втория срив шурей му тръгна след нея. На въпроса какво е яла, тя накрая призна, че е разделила куп репички и четвърт килограм череши за обяд и вечеря.

Без дълги речи той я заведе при тях, Броня „угои“ „малката“ луна, тя обеща, че ще се погрижи за себе си. Но когато дойде в съзнание, тя започна да учи за изпитите и отново заживя от въздуха. Тя беше един от завършилите в университета и добави математика към физиката и химията. През 1893 г. той получава диплома по физика, година по-късно по химия и още една година по математика. Надарената ученичка беше забелязана и от учителите и все по-често й се даваха индивидуални задачи.

Дори през 1894 г. мултинационална индустриална компания поръчва проучване на магнитните свойства на стоманата. Трябваше да се посъветва с някого, затова отиде да види младия учен Пиер Кюри. По това време той беше на 35 години и беше стар ерген. Алфата и омегата в живота му бяха наука, той нямаше да се жени. Но само докато срещна Мари. Между тях изскочи искра и те решиха не само да се отдадат заедно на науката, но и да свържат живота си. Въпреки че Мери се смути при първата му молба за ръка.

Искаше да се върне в Полша и ако бяха женени, щеше да трябва да остане в Париж с французите. Поради това отхвърли предложението. Настойчивият Пиер обаче не се отказал толкова лесно. Той беше очарован от желанието на Мария за знания, искаше да бъде с нея, да стане неин съпруг и колега. Започна да я посещава, да я кани при родителите си и за втори път й предложи брак. Тогава тя каза „да“ и никой от тях никога не е съжалявал. Те се ожениха през юли 1895 г. и отидоха на меден месец с велосипеди из Франция.

Статията продължава на следващата страница.