Преди да приемат християнството, словаците са използвали система с едно име, като името се е формирало от наименование (от общо съществително име). Приемането на името беше тържествен акт и името трябваше да осигури на своя носител качествата, които те желаеха в името - сила, здраве, мир, благополучие, благоволение на боговете, слава ... Името най-често се даваше в т.нар. съкращения - празници за причастие сред възрастните. Съставното име свидетелства за аристократичния произход.
Политико-религиозните условия изтласкаха словашките имена на заден план, но само привидно. С приемането на християнството системата на имената, използвана от словаците, също започва да се променя. Християнската вяра донесе кръщение. Отначало кръщението продължава да приема словашки (езически) имена, но по-късно църквата започва да изисква кръстените деца да приемат името на библейска личност или светец. Изборът на християнското име е свързан (особено от 12 век) с факта, че първоначалният носител на името (светец) е трябвало да предпазва носителя на това име от болести, нещастия и други подобни.
Приемайки християнството, нашите предци не са обичали да се отказват от традициите на словашките имена. Този „двубой” между християнски и езически имена се прояви в напр. в това, че системата с едно име е частично заменена от система с две имена - едното име е дадено на човек при кръщението (най-вече чуждо, християнско име), другото име служи като фамилия (т.е. по-тясно характеризира и идентифицира индивид) и имаше привлекателна основа, която дотогава обслужваше едно просто предхристиянско лично име: Pauli dicti Koza (1431), Stephano dicto Kurchma (1313), Nicolaus dictus Pohar (1347). По-късно днешните фамилни имена еволюират от тези фамилии и окончателната форма е придобита от двуименната система, която r. През 1780 г. Йосиф II постановява.
Връщането на традиционните словашки имена става едва през деветнадесети век с настъпването на словашкото национално възраждане, което започва от Щуровци - както знаем, те са били наричани словашки имена в замъка Девин.
Нека първо вземем настоящите словашки имена. Според календара тези имена са както следва:
Агата, Благослав, Бланка, Блажей, Блажена, Богдан, Богдана, Бохумил, Бохумир, Бохуш, Бохуслав, Бохуслава, Болеслав, Бонифац, Божена, Божидара, Бранислав, Бранислава, Бистрик, Ctibor, Dagmara, Dalibor, Daša Dob Доброслава, Дорота, Драхомира, Драгомира, Драхослав, Драхослава, Душан, Дусана, Елена, Ярмила, Яролим, Яромир, Ярослав, Ярослава, Камил, Камила, Казимир, Кветослава, Ладислав, Лесана, Лесия, Левослав, Либуса, Любица, Любомир, Omubomíra, Ľuboš, Ľuboslav, milaudmila, Ľudomil, Ľudovít, Milada, Milan, Milena, Milica, Miloš, Miloslava, Milota, Miroslav, Miroslav, Miroslava, Mojmír, Natália, Pankrác, Pravoslav, Prokop, Radoslav, Radovana, Rastislav Сабина, Сервац, Северин, Слава, Славомир, Славомира, Станислав, Станислава, Сватоплук, Светлана, Светозар, Тихомир, Урбан, Вацлав, Вавринец, Виера, Верослава, Вит, Витазослав, Владимир, Владимир, Владислав, Власта, Властимил, Войтех, Вратислав, Вратко, Зденка, Зденко, Желмира, Златица, Златко, Зоя, Зора,…
(От евангелиста от Cividale)
За да разгледаме оригиналните словашки имена, ще трябва да имаме някакви писмени сведения от предишния период, където се срещат такива оригинални словашки имена. За съжаление, поради разграбването на унгарци, германци и чехи и нека си признаем - добре знаем как Матуш Чак Тренчиански напълно излишно изгори архива в замъка Нитра - няма много от най-старите местни източници и може да се каже че никой. За щастие има чужди източници.
Нашите князе и други наши предци присъстваха в края на VIII. и през IX. stor. на поклонение в северноиталиански манастир. Тук идват и поклонници от Германия, Словения, Хърватия, Сърбия и България. Те написаха имената си или ги бяха написали по краищата на пергаментното евангелие, което само по себе си идва от VI. век и днес се съхранява в манастир в Чивидале (словенски Чедад) близо до словенската граница. Подробен анализ показа, че предците на словаци от тези имена принадлежат най-вероятно към 276 и 3 фрагментарни. Някои може да са принадлежали както на предците на словаци, така и на хървати и словенци; има 37 и 6 неясни. Съвсем вероятно има 23 хърватски или словенски имена, хърватски 14, словенски 11, 6 български и 1 сръбски 1. Нека разгледаме някои имена от това евангелие (ние сме адаптирали имената към днешното произношение и правопис и сме ги сортирали по азбучен ред).
Svätopluk (Suentiepulc), съпругата му Szuentezizna и синът им Predeslav (Predezlauz).
На 24 януари 850 г. архиепископ Лиупрам освещава в Прибин църквата на Дева Мария в замъка си край езерото Блатен. Коцел, благородниците на Прибин и процесията на архиепископ Лиупрам присъстваха на този акт. Conversio също споменава следните имена (по азбучен ред):
Chotemír, Hojimír, Koceľ, Krmčin, Ľutomír, Skrben (skrb означава притеснение на словенски; сравнение skrblík на чешки; местно име Skrbeň na Morave), Sonderad (сонда означава съд и други подобни), Unšat, Vitomír, Vlčina, Žilic, Žiška? (първоначално Zeska, според Ян Станислав става въпрос за Чачек), ...
Бяло II. потвърждава деянието на Св. Ладислава, според която 23 общини трябва да доставят сол на бенедиктинското абатство Bakoňbel в Задунавия. Има и следните имена:
Мутимир, Будка, Будиса, Урош, Нанаша, Чакан, Вален, Табела, Лева, Уайт, Сокан, Куна, Куней, Квета, Бохута, Лута, Талута, Радован,…
(R. 1138; препис r. 1329.)
Някои имена приличат повече на днешните фамилни имена.
Bodor, Magnesium, Sipos, Kok, Izip, Japuch, Viduta, Mikula, Madaca, Nemil, Budisha, Belt, Bena, Jemin, Zilina, Sena, Puka, Merosha, At home, Vrbas, Rat, Tuloch, Hair, Jelly, Kutash, Bata, Japuch, Machar, Druhša, Čáslav, Inka, Hrab, Vojteš, Vadiš, Kračin, Pucik, Uroš, Tolucha, Beňäta, Kot, Vlkan, Šeba, Nosa, Semet, Brana, Machal, Lega, Järeslav, Kepiš, Gud, Koka, Janiš, Kazimír, Horša, Petušä, Uta, Uža, Chvala, Beňäta, Nanaj, Šeb, Beňa, Japuša, Sečeň (сравнение Szécsény/Séčéň/на унгарско-словашката граница), Sokol, Kňäz, Žizňäta, Sobolec Vlkan, Kos, Čenka, Zadar, Bula, Bojan, Czech Republic Chrvat, Chvaľata, Mahlov, Moravec, Jakov, Tuka, Vojtech, Tapaj, Bodin, Mrav, Baša, Jakov, Japuch, Kračin, Guba, Chodylka, Vetuš, Chladáň, Puc, Zadar, Babiša, Dobor, Žlta, Beduš, Demuš, Kadan, Toma, Židemír, Vyšeslav, Vlaščina, Vasil, Lesín, Senín, Poľan, Doman, Kračin, Vlkov, Besed и много други ...