Селото Лелес е част от градското пространство на централата на Kráľovský Chlmec. Разположена е в югоизточната част на Източнословашката низина върху младата кватернерно-мигрираща стена на Тиса, укрепена от 5-20 м високи пясъчни дюни, със запазени мъртви клони. Тази област се нарича още Medzibodrožie. Северната граница на кадастралната зона се формира от река Латорика с мокра заливна река и острови от заливна гора. Центърът на селото се намира на 110 м височина. н. м. В чакълестото легло има относително стабилно ниво на подпочвените води. Селото се намира на главен път от Сарошпатак до Велке Капушани.
Находището принадлежи на алпийско-хималайската система, подсистемата Панонски басейн, провинцията на Източнопанонския басейн, подпровинцията на Големия Дунавски басейн. Намира се в района на Východoslovenská nížina и Medzibodrocké pláňany. Според морфолого-морфометричните типове релеф площта принадлежи към равнините, разделени хоризонтално и вертикално.
Територията на община Лелес принадлежи към района на тектонските депресии и подрегион с неогенов фон. Състои се от речни наноси, предимно алувиални хумусни глини или глинесто-песъчливи до чакълесто-песъчливи глини от долните заливни низини.
От гледна точка на инженерно-геоложкото райониране районът попада в зоната на долината на речния нанос, която тук-там е прекъсната от зоната на еолитни пясъци върху долината на речните наноси.
Територията на югоизточния край на Словакия, към която принадлежи местността Лелеш, е много слабо археологически проучена. Поради тази причина регистрираме липсата на голям брой находки, които могат да бъдат причинени от неподходящ терен (подгизнала почва, блата), както и състоянието на изследванията.
Документирали сме бронзовата епоха в местността Мале Тракани, където на позиция Златне успяхме да документираме заселването на по-младата до късната бронзова епоха чрез повърхностна колекция. Също така във Veľké Trakany, в позицията на Szélmalom domb. Това находище е образувано от неправилни пясъчни дюни, места, прекъснати от глинести хълмове. Имаше пясъчни мини. Освен бронзовата епоха тук е документиран и керамичен материал, датиращ от ранното средновековие и модерната епоха.
Поликултурният обект се намира в село Бол, в позицията Вадашомок. Това е пясъчна дюна, ориентирана в посока северозапад-югоизток. Селището тук е документирано през енеолита, ранната бронзова епоха и средновековието.
Имаме славянско селище, документирано в Kráľovské Chlmec, където материал от 8-9 г. се появява на позиция inrhomok stor. V. Budinský- Krička превзе могила в позицията на Erös, принадлежаща към същия период. Самият град се споменава в хартата на община Лелес като Хелмех. В началото на 14 век. тук папските бирници вече са открили напреднало селище с каменна църква. През 15 век. е повишен в собственик на земя. Местният замък датира от 16-ти век, когато Петър Перени го е построил на хълм над града.
В село Poľany, в положение Konopiská, повърхностно проучване, датиращо от 9-12 век, е открито по време на повърхностно проучване. stor. В позицията на Черната дъска малко по-млад, падащ до 14.-15. stor.
Местоположението на Лелес обаче е известно главно с премонстранския манастир. Основан е в края на XI век. (1188-1196), когато по подбуда на епископа на Ваков дарява крал Бело III. местна собственост на епископа с цел основаване на манастир директно в Лелес. Преди монасите от Premonstratensian, бенедиктинци или бенедиктинци са могли да действат тук, показвайки покровителството на Светия кръст. Повечето манастири през 12-13 век, построен на мястото на съществуващи по-стари манастири.
Манастирът е основан по пътя от Сарошпатак до Велке Капушани. През първата фаза това вероятно беше изцяло дърво. Още през първите десетилетия е имало манастирско училище за канони. През 1241 г. обаче е напълно унищожен след татарското нашествие. След него епископ Ян Езор го възстанови. Манастирът обаче не изчезва и впоследствие, след разрушаването му, е построен нов комплекс. От южната страна, през годините 1313-1366, те построили готическата църква „Находка на Св. Кръста и от източната страна в средата на века (около 1350 г.) параклисът Св. Михала. Църквата обаче е част от манастира от основаването си, но също така е била разрушена по време на татарското нашествие.
Други военни събития засегнали манастира през 1442 г., ако той бил разграбен от хусите. След по-нататъшно ограбване през 1527 г. манастирът е укрепен чрез изграждане на здрави защитни стени и ров. През 1567 г. последните манастири напускат манастира. До 1697 г. тогава е в ръцете на командири. По тяхно време той е възстановен, добавени са ъглови кули, добавен е един нов етаж и кула с църковна часовникова кула. През 1697 г. Премонстратенският орден се завръща и е барокиран според модата на времето. Те продължават тук до 1797 г., когато император Йосиф II. с указ отменя всички заповеди, които не са участвали в педагогическото или друго образование на населението. Те обаче се завръщат 15 години по-късно и с тях идва нов култ към Ян Непомуцки от Чехия.
Тогава животът на монасите в манастира продължи до 13 април 1950 г., когато дори не бяха заобиколени от Действие К. Някои от тях бяха разположени в централния манастир в Ясов, друг в института за психично болни в Кошице. Манастирът е национализиран и от 1952 г. тук започва да работи Средното земеделско училище. Тя издържа само осем години, докато се премести във Велке Капушани. След това манастирът започна да се разпада. През 1994 г. той е възстановен в премонстранския ред в Ясов. Сградата на манастира включва и барокова житница.
Основателният документ на самото село Лелеш датира от 1214 г. Цялата област Меджибодрожие принадлежала на окръг Земплин, където достигнала още при създаването на Кралство Унгария.
Селото е известно и с факта, че местните земеделски работници са първите от територията на тогавашната Горна Унгария, които участват в конгреса на унгарската социална демокрация през 1899 година. След края на 1-ви ст. война се падна на Чехословашка република Лелеш. След Виенския арбитраж за кратко (1938-1945) той принадлежи на Унгария.
Капона селото се споменава от 1287 г. То е било собственост на земевладелец и често е сменяло собствениците на земи. През 1715 г. е имало 7 изоставени и 5 обитавани домакинства, през 1787 г. е имало 7 изоставени и 5 обитавани домакинства, през 1787 г. е имало 28 къщи и 189 жители, през 1828 г. е имало 40 къщи и 301 жители. През 19-ти век Вайнбергерите и други притежават имоти тук. По време на Първата чехословашка република това е земеделско село. През 1941 г. е присъединен към село Лелес.