истинска

Никога не съм забранявала на съпруга си да има приятели. Точно както той не ми правеше сцени, когато избягах с колегите си след робот за питие, така нямаше нужда да го контролирам, пазя, подозирам.

Освен това Миро винаги имаше голямо сърце и по всяко време помагаше на съсед, колега, чиято половина липсваше у дома и трябваше да направи нещо.. Той не знаеше историятат не. Разбира се, разчитах на интуицията си. Ако взривя рентгенолог, който се интересува само от скалпа на съпруга ми, щях да стана готов дракон от сладко създание. Но през двадесетте ми години заедно нямах причина да го направя веднъж.

Едноeho dна приотиде човексъжалявам от съботаeho nпокупка o dosт неskот обикновено. Забравил си е телефона вкъщи, аз се чудех къде е отседнал. Когато Миро се прибра у дома, той каза, че все още спира за глина в близкия магазин за цветя. С изненада се натъкна на Ирена, приятелка на негов познат. Живял си вВинаги за тебкрак, Ирена никога не трябваше да се откъсва от роботаúť. Те размениха няколко думи заедно. Научи, че започва да скърца малко в отношенията им и поне ще излезе с други идеи в магазина. И двамата ги познавах съвсем накратко и само от историята, някак си вече не се интересувах особено от Ирена или нейното гадже.

След известно време Миро отново срещна Ирена в града. Дом за менжълъд, че е била cítiт алкохол и тя погледнаľmi zúboЖени. Извика я на кафе и я изслуша, защото смяташе, че това е най-малкото, което може да й предложи. Ирена са ммразя гоžovi zdдоверен, че я приятелствашľ изпрати определеноактивен към водата. Взе колата, остави я сама в апартамента и трябваше да се изнесе до месец. Ирена не можеше да си спомни, тя посегна към успокоителни, след това започна да се бави и да пропуска работа, откъдето, разбира се, беше уволнена. Чувстваше се сякаш е в шредер. Използван, смлян, за нищо.

Призназ имам, че бях Ирена съжалявам. Нямаше семейство, към което да се обърне. Семейството и животът й бяха свързани с нейния приятел. С напускането му им беше забранено да се свързват с нея по какъвто и да е начин, въпреки че тя така и не разкри причината, поради която никога не каза на съпруга ми.

Миро изигра психолог, терапевт и лечител в един този следобед в града. INрезултатът беше, че o pцена týždтелефонът му звъннакъдето Ирена го молеше, дали няма да й помогне. Тя отново се позова на липсата на приятели, към които можеше да се обърне, а Миро беше последната й надежда. Тя намери под наем, но няма начин да премести нещата в нов апартамент. Затова Миро реши да й помогне. Не бях развълнувана, тъкмо щяхме да засадим разсада този ден, но избутах егоистичните си планове настрана. Ид та чудера инадо краячия на улицата, ако никой не я пресичадърпа. Всичко добро, което човек изпраща, ще му бъде върнато и можем да засадим на следващия ден, казах си.

Но ходът далеч не е приключил. Ирена се обади на vвинагид неот какво се нуждаеше. Предимно нещата са неотложни, жизненоважни, такива, които само съпругът ми може да реши. Независимо дали е отишла на интервю за работа, Миро я е завел там. Ирена живееше в покрайнините на града, където имаше слаби връзки, така че щеше да дойде на интервютата или твърде рано, или нямаше да има време за тях. И двамата искахме да потива сиácu и zaчленí до нормаАлне живот, но и вие не бихте помогнали?

Или е получила кученце, за да не се чувства сама. Вдигниúť хо итя отиде с Мир, не отиде в подслон като достатъчнот. Космата топка я накара да избяга в определен режим, да стане от леглото сутрин и да се погрижи. С Мир го оценихме като добър избор, така че е добре, че той отиде да й помогне. По този начин ние оправдахме почти цялата помощ, която Миро й оказа, въпреки че ставаше дума повече за стари познати, дайте пръст и ще загубите цялата си ръка.

Знаех, че няма нужда да търся нещо повече от безкористна помощ от съпруга ми. Не беше за тъм без романтика, полет, vzход или секс. Но за мен исканията на Ирена започнаха да ме изнервят бавно, но сигурно. Приятелите ми бяха изненадани, че изобщо имах такова търпение. Те биха казали хубаво на Ирен хубаво от Mr.бузи, нека не се възстановяваповече отравянет. Не исках да стоя зад ксантип, който принуждава някой да обърне гръб на други в нужда. Исках Миро да го направи по собствено желание.

В крайна сметка Ирена се измъкна сама. Тя се обади на Мир, пусни ячия по кремече към нея облюбима захаркъдето редовно ходела с bмиеща мечкаъм. Чувстваше се тъжна, би искала да си спомня безгрижни времена като този. Но Миро беше много ядосан. Конетой осъзна къде кончия помощ и заКитай вюхраня се. Той каза на Ирен да изведе кучето на разходка и след десерти тя сама ще спре и ще легне. Ирена се обади, но за щастие Миро не вдигна телефона. Не и за друг път. Съпругът ми все още има златно сърце и е трудно да му откажа, когато някой го помоли за помощ, но поне той определя границите. Той помага, докато собственото му семейство не страда.

Как бихте се държали в подобна ситуация? Споделете вашите виждания с други читатели в дискусията под статията.