истинска

Всички ние носим свой собствен кръст в живота. Мислех, че съм свалил бремето си, когато срещнах Янка. Това обаче беше само междинна станция за друг товар.

Израснах с брат ми Ян, основно сам. Не знам за какво са ни родителите ни. Те дори не можеха да се грижат за себе си, камо ли за още две деца. Училището вонеше и прекарвах времето си основно зад него. Без моята кума Алис сигурно дори нямаше да я довърша. Благодарен съм й, че не просто е повдигнала улицата и имам чирак след училище. Останах там две години. Отново ме взе кръщението. Тя ме нае със съпруга си и аз отидох да му помогна със строителната площадка. Наслаждавах се на физическа работа. Беше навън, никой не ми пречеше за глупост. Достатъчно беше работата да е свършена навреме.

По време на едно парти в събота се запознах с Янка. Това буквално промени живота ми. Тя беше малка, крехка, напомняше на кукла. Започнахме да се срещаме. Тя произхождаше от по-добро семейство от мен. Родителите й бяха два пъти по-ентусиазирани от връзката ни. За тях бях просто беден беден човек без училище и опит. Заседнах обаче и по-специално не исках да загубя Янка. Постепенно завърших гимназия и си намерих работа в строителна фирма. С Янка бяхме заедно три години, когато я помолих за ръката. Тя прие с ентусиазъм. Няколко месеца след сватбата приветствахме Ед на бял свят. След него семейството ни се разрасна от друг член, дъщеря Елишка.

Прекарахме си хубаво. Въпреки че понякога беше облачно, слънцето винаги излизаше след дъжда. След една буря обаче остана облачно. Янка ни напусна, почти без да се сбогува. Започнала да работи със своя женен колега. Когато той й постави ултиматум, тя реши да започне да живее с него. Тя ме остави сама, с две тийнейджърски деца на врата. Ако се разнеса лошо, синът ми Едо го прие по-зле. Той се затвори в себе си, не комуникира. Той се влоши в училище. Дори започна да ходи на училище, което така и не направи. Той влезе в игра с неподходящи хора и проблемите не отнеха много време.

Момчетата от кръчмата се опитаха да ми кажат няколко пъти, но не исках да повярвам. Едо започна да експериментира с наркотици. И не беше само младежко любопитство. Той е бил пристрастен към хероин. Тъй като той постоянно се нуждаеше от пари в своя полза, последваха малки кражби и измами. Ченгетата дойдоха при нас като пиано. Накрая те приписаха на Ед, че не сте го направили и отидоха да седят две години.. Мислех, че това ще му изчисти главата и ще възстанови нездравословното му мислене. сгреших. Когато беше освободен, той беше там, където беше половин година по-късно. Лечението се редуваше с периоди, когато лекарството отново се поддаваше, докато не знаех как да продължа. Изгоних Ед от апартамента. Помогна, Едо се опита отново да започне да живее нормално.

Когато започнах да мисля, че нещата най-накрая ще се нормализират, Елишка ни изненада. На седемнадесет години тя се прибра вкъщи и обяви, че очаква бебе. След като оцелях с Ед, приех това съобщение съвсем спокойно. По-лоши неща се случват, успокоих я, докато тя плачеше в кухнята ми на масата. Бащата на детето не е докладвал на потомството си от самото начало. Не можеше, дори и да искаше. Елишка се срещна с човека в дискотеката и не се беше срещала няколко пъти от съдбоносната нощ. Чакахме с нетърпение малката Сара с наближаването на датата. Тя припомни индивидуален учебен план в училище. Кръщелната Алиса отначало й предложи да й помогне малко. Тя дори се премести при нас за няколко седмици.

Сара беше красиво дете. Елишка беше по-скоро след мен, малката, от друга страна, много приличаше на баба си, моята бивша Янка. Елишка бързо свикна с новата си роля на майка. Въпреки че понякога съжаляваше, че докато нейни връстници тичаха из дискотеките, тя си смени памперсите, не се оплака. Въпреки това тя се надяваше да намери нормален приятел, който да се грижи за двамата.

Тя го откри, когато Сара отпразнува шестия си рожден ден. Андрей обаче ми беше несимпатичен от самото начало. Той беше високомерен, арогантен, беше навсякъде и знае всичко. Той уви Елишка перфектно около пръста си и тя го взе от ръката му с течение на времето. Тя прекарваше все повече време с Андрей. Тя постави Сара да ме пази. Две нощи в седмицата бавно станаха две седмици в месеца. Много понякога тя вземаше дъщеря си със себе си. Постепенно тя започна да мести нещата от апартамента. Когато я попитах кога ще вземе Сара със себе си, тя винаги имаше оправдание под ръка. Или Андрей беше болен и не искаше да зарази малкия, или възстановяваше нещо в къщата и Сара нямаше да се чувства добре там. Беше ужасно, когато Сара ме попита кога Андрей ще довърши къщата, за да може и тя да се движи, а аз тъкмо измислях нови и нови дати. Шлаката отиде да ме удари.

Когато тя отсъстваше толкова често, че бавно не знаехме как изглежда, я извиках при себе си и я оставих да говори малко на душата си. Дъщеря ми обаче също подготви няколко думи за мен. „Ясно ми е, че имате много неща и се радвам, че най-накрая сте щастливи, но помислете за Сара. Чувствам, че просто дърпаш нея и носа ми. Не знам какво да кажа на невинното същество, когато собствената й майка ще дойде за нея. " Започнах направо. След малка размяна на мнения получих също толкова честен отговор. „Татко, Андрей и аз искаме да създадем семейство. Не понася, че малката Сара не прилича на мен и изобщо не прилича на него. Всеки веднага ще разбере, че не е негов. Обсъждал съм го с него милион пъти. Той иска да започнем заедно и с ясен щит. " Не вярвах на ушите си. Дъщеря ми предпочиташе любовта към мъж пред собственото си дете.

Елишка отиде първо да посети Сара, тя си плати дрехите и подаръците, от време на време ходеше на почивка с тях. Това обаче няма да замени майката на детето. Времето, прекарано с нея, бавно се съкращаваше, докато не беше намалено до минимум, когато Елишка забременя. Оттогава Сара ходеше при тях само за празниците и дори когато се прибираше, тя винаги ми казваше колко е зле и колко ужасен е Андрей.

Не знам дали има такова нещо като грижа за собствените деца. И дали този имот може да се наследи. Знам само, че както бившата ми съпруга се провали в децата ни, така и дъщеря ни. Св момента ария живее с мен. Тя преживява пубертета и сама започва да губи майка си. Надявам се да я преодолее. Все пак мама е само една. Каквото и да е.

Знаете ли подобна история? Какво бихте направили в подобна ситуация? Изкажете мнението си в дискусията и спечелете престой през уикенда или някоя от наградите в нашето състезание.