ВАШАТА ИСТОРИЯ Повечето жени, които познавам, казаха, че второто раждане е било много по-лесно и бързо от първото. За съжаление трябва да кажа точно обратното.

трудни

Първото ми раждане беше жестоко, мислех, че никога няма да изживея нещо по-лошо. Бях на 19 години и нямах представа какво ме очаква.

Родиха ме с 11 дни предсрочно поради вроденото бъбречно разстройство на сина ми. Не ми отне чак до третия разработчик и когато започнаха контракциите ми, имах 12 часа нон-стоп без никакви минутни интервали. Освен това имах спазми в десния крак, не можех да седя, да легна, да стоя, да ходя, просто нищо. Болката беше нереална. Лекарят ми каза, че вероятно са взели всички разработчици наведнъж.

Страхувах се от цезарово сечение, но когато ми казаха след тези 12 часа, че няма да го пропусна, не ми пукаше, особено ако го приключих. Когато трябваше да стана за първи път след операцията, си помислих, че ще умра. Болката беше нереална, почувствах, че някой ми е прерязал стомаха с нож. Едвам говорех, но ужас! След като ме пуснаха в домашната ми среда, се възстанових доста бързо.

Наистина очаквах с нетърпение второто раждане, което беше след 13 години, и се борих за естествения път до последния момент. Бях сигурна, че ще родя по естествен път и че ще върви бързо, защото второто раждане има тенденция да бъде по-бързо. О, колко ужасно сгреших!

Около две седмици преди крайния срок започнах да получавам нередовни контракции, мислех, че ще са „пратеници“, макар и доста болезнени, но те резонираха предимно през деня, така че беше поносимо. Те обаче бяха по-чести всеки ден и започнаха да ме събуждат през нощта. Около четири дни преди крайния срок (от четвъртък до петък) не спах много, контракциите бяха 8 минути - 7 минути - 4 минути и така нататък. Казах на приятел, хайде да работим по телефона, че идва.

Болката се засили, но все още беше нередовна. На следващата вечер (от петък до събота) спах почти изобщо, контракциите не ми позволиха да заспя. Все пак си повтарях, че няма да отида в родилния дом, докато не са редовни. Но на следващата вечер (от събота на неделя) вече не издържах и приятелка ме заведе в родилния дом.

Бях много болен, но родилното отделение ме информира, че раждането няма да се състои и мога да се прибера вкъщи. Но исках да остана там, защото едва ходех. Болката се усилваше и усилваше, но все пак нищо не се случи. Мина цял ден и аз бавно започнах да мисля за доброволно подлагане на цезарово сечение. Е, тъй като беше неделя вечер, си казах, че все пак ще трябва да изчакам сутринта и да продължа да страдам мълчаливо.

В понеделник сутринта, когато вече прекарах четири нощи, лекарите ме информираха, че раждането напредва много бавно и че ще изчакам известно време. В главата ми започнаха да циркулират мисли дали мога изобщо да се справя със самото раждане. Бях изключително изтощен, болката беше ужасна и мисълта, че ескалира, ме изплаши. На всеки час те записваха крива за мен и на всеки половин час наблюдаваха ехото на плода.

Прочетете също:

Едва един следобед, когато почти бях изчерпан, сестрата ми каза, че ехото е недостатъчно и че бебето вече не процъфтява. Тогава събитията взеха бърз ход, превързаха ми краката и вече знаех, че няма да пропусна цезаровото сечение. В този момент не ми пукаше отново, просто исках да свърша. Инжектираха ми болкоуспокояващо и влязоха в залата. Инжекцията обаче изобщо не ме взе, което беше странно, облекчих се едва след пробиване на епидуралната.

Малкото се роди в перфектен ред, ден след крайния срок. Този път обаче, когато трябваше да се възстановя след операцията, вече не се чувствах толкова болезнено, колкото след първата императорска. Може би това беше, защото навреме си инжектирах болка, може би защото това, което преживях преди, беше много по-лошо, не знам ... Във всеки случай успях много по-добре.

Шокът ме очакваше на следващия ден след раждането, когато лекарите ме информираха, че едва по време на операцията са установили, че белегът се е спукал след предишно цезарово сечение и мъничето е натикало ръката ми в корема ми. Ето защо ме болеше толкова много. За мен би било достатъчно да ме изпрати на ултразвук при прием и не трябваше да страдам толкова дълго.

Калинката ще стане на 8 месеца след 2 седмици и започвам да мисля, че въпреки подобни преживявания с две раждания ще отида на третото. По този начин искам да кажа и да кажа на всички бъдещи майки, особено майки за първи път, да не се страхуват от раждането, защото независимо как го преживяват, в момента, в който видят това красиво малко същество, те ще забравят за цялата болка.

Експертно мнение:

В историята на двойна майка трябва да оценя нейната смелост и търпение. Пътуването й до желаните бебета беше много сложно.

В момента цезаровото сечение е най-честата гинекологична операция. Ако една жена вече има белег по стената на матката, към други бременности трябва да се подхожда много внимателно, както от лекарите, така и от гледна точка на самата жена. За да се избегнат възможни усложнения, жените се съветват да забременеят след предишно цезарово сечение поне една година след раждането.

Днес често се извършват ултразвукови изследвания на измервания на дебелината на белезите. Ако белегът е тънък или жената изпитва болка в белега, това са предупредителни признаци за прекратяване на бременността чрез повторно цезарово сечение. Въпреки че е възможна друга бременност след предишните две цезарови сечения, тя винаги ще бъде прекъсната оперативно.

Ако бях лекуващ лекар на г-жа Зузка, нямаше да й препоръчам по-нататъшна бременност, предвид самото разкъсване на белега при второто раждане. Това обаче е само препоръка, а не забрана ...