Обикновено социалните вноски са свързани с гражданство или постоянно пребиваване. Ами ако нито едно от тези условия не е изпълнено?
Г-жа Чавес-Вилчес е гражданка на Венецуела (гражданин извън ЕС, „чужденец“), пристигнала в Холандия с туристически визи. От връзката й с холандски гражданин през 2009 г. се ражда дете, придобило холандско гражданство. И двамата родители живеят с детето в Германия до юни 2011 г., когато двамата партньори се развеждат и г-жа Чавес-Вилчес и детето напускат домакинството. Оттогава детето е обгрижвано от майката и бащата на детето не допринася за неговата издръжка или възпитание. С оглед на това г-жа Chavez-Vilez подаде молба до нидерландските власти за социално подпомагане и детски надбавки. Заявлението обаче беше отхвърлено с мотива, че искът не принадлежи на нехоландски граждани.
На пръв поглед това нещо изглежда нелогично, тъй като майка, макар и чужденка, не иска социални помощи за себе си, а за детето си. Разбира се, средствата, разпределени по този начин, се управляват от майката, тъй като става въпрос за непълнолетно дете, чиито правни и имуществени отношения се управляват от родителя. По този начин има ситуация, при която гражданските права на детето се потискат, защото грижите за него се упражняват от родител, който не е гражданин на държавата, в която то пребивава постоянно. Centrale Raad van Beroep (сезиран холандски съд) пита Съда дали е възможно да се откаже право на майка на детски надбавки, ако бащата, който е гражданин на Съюза и следователно носител на граждански и социални права, не предоставя такива грижи.
В решението си от днес (10.4.2017 г.) Съдът заяви, че правният статут на майката е тясно свързан с правилата, уреждащи правото на пребиваване в рамките на ЕС, тъй като детето е изцяло под грижата на чужда майка, но не и на ЕС гражданин баща. Следователно престоят на майката в ЕС зависи от нейното разрешение за пребиваване. В същото време това засяга и правата на детето-гражданин на ЕС, тъй като това би го принудило да напусне ЕС.
Евентуалното задължение на майката да напусне територията на Съюза може да лиши детето й от ефективното упражняване на същността на неговите граждански права. За да се определи дали правата на детето могат да бъдат нарушени, е необходимо да се прецени дали
- съществува реална връзка на зависимостта между детето и родителя, който го има в реални грижи
- правото да се запази семейният живот
- най-добрите интереси на детето.
Фактът, че другият родител, който е гражданин на Съюза, наистина е в състояние и е готов да извършва ежедневна и истинска грижа за децата сам е от значение, но сам по себе си не е достатъчен, за да установи, че няма разлика между чуждестранната майка и детето.таки отношения на зависимост, че детето е принудено да напусне територията на Съюза, ако на майката се откаже правото на пребиваване. Най-добрият интерес на въпросното дете е тук на първо място, което се основава на отчитане на всички обстоятелства по случая, по-специално неговата възраст, физическо и емоционално развитие, нивото на емоционална привързаност както към гражданина на Съюза, така и към родителя който не е гражданин на ЕС, както и рисковете, които отделянето от този родител би представлявало за емоционалния баланс на детето.
Що се отнася до установяването на тези факти, родителят чужденец трябва да посочи фактите, въз основа на които може да се прецени дали в резултат на решението, отказващо му правото на пребиваване, детето не би могло ефективно да се наслаждава на същността на Съюза правата на гражданите, тъй като той би трябвало да напусне територията на Съюза.
Националните органи обаче трябва да гарантират, че прилагането на националното законодателство относно тежестта на доказване не подкопава необходимия ефект от член 20 от ДФЕС. Следователно националните органи трябва да извършат проучването, необходимо за определяне на местоживеенето на родителя, който е гражданин на тази държава-членка. Те също трябва да преценят дали този родител наистина е в състояние и готов да извърши ежедневните и реални грижи за самото дете. Освен това те трябва да проучат дали съществува връзка на зависимост между детето и родителя, който не е гражданин на ЕС, така че в резултат на решението да се откаже правото на пребиваване на родителя, детето не би могло ефективно да се наслади на същността на неговия или нейния статут на гражданство, докато би трябвало да напусне територията на Съюза.
Следователно Съдът на ЕС заявява
Фактът, че другият родител, който е гражданин на Съюза, би могъл да извършва ежедневни реални грижи за децата е релевантен, но сам по себе си не е достатъчен, за да откаже разрешение за пребиваване. Трябва да е възможно да се заяви, че няма връзка на зависимост между дете и родител, който не е гражданин на ЕС, по такъв начин, че в резултат на решението да не се предостави право на пребиваване на този родител, детето е принуден да напусне територията на Съюза.
Въпреки че случаят е ориентиран към правото на социални помощи, той също свидетелства за правото на чужденците да пребивават в ЕС. Следователно можем да кажем, че правата на дете, което е гражданин на ЕС (поне) през цялото си малцинство и зависимост, ще се отнасят отчасти и за неговия родител чужденец, който се грижи реално за детето. Следователно става въпрос за „привличане“ на права в полза на чуждестранен родител.