Съпругата обича котки. Аз също като дете обичах да ги отглеждам и ми остана малко. Не се гушкам с тях, но нямам нищо против тяхната близост. В миналото имахме две стайни котки. Сега с нетърпение очакваме котка, която хареса двора ни преди 3 години. Хранихме я през зимата и така тя остана с нас. Живее вътре няколко часа през деня, навън през нощта. Тя е успешна ловец. Често намираме главата на малко мишле пред вратата сутрин.
В двора имаме малко езеро и красиви червени и разноцветни риби в него. Хубава гледка към тях е от пролетта от нашата тераса. Гледането им - как плуват свободно - дава оптимизъм. Съпругата особено хареса един от тях - червения воал. Разбира се, присъствието на риба не убягна на нашия Мик. Една скорошна сутрин жена ми забеляза нещо червено на моравата. Мичка улови само любимата си риба, пеперудата.
Хубавите времена, в които живеехме до избухването на пандемията, ни позволиха да разполагаме с почти всичко - образно казано - искахме да задържим заедно и котката, и рибата. Струваше ни се, че можем да имаме това, което искаме. И искахме още и още. Това важи не само за нашия материален, но и за духовния ни живот.
Индивидуалната духовност започна да изчезва от духовната и сякаш нарастваше желанието за достъп до колкото се може повече от услугите, които църквата предлага. В Нитра сме приели за даденост да участваме в Службите на Бога в модерна, зимна църква, обогатена от изпълнения на хорото, миналата есен и почти театрални сцени от хоровия свещеник Иван Боженик по време на неговите проповеди за деца. Красиви рецитации на стихове и четения от Писанията от членовете на църковния презвитерий, нетрадиционни речи на надзирателя или оригинални прелюдии на органиста. Дейности на много общности, обиколки и екскурзии, преподаване на религия или изготвяне на потвърждения. Започнахме да смятаме всичко това за напълно нормално.
Разбира се, ние също се възползвахме от възможността да участваме в невероятни музикални концерти в нашата църква, чествания на различни годишнини, свързани с богати освежителни напитки, четене на хорово списание със съвременна графика и ежедневни посещения на нашия редовно актуализиран уебсайт. Да бъде предоставена за пълното удовлетворение на диаконията в събранието. Искахме всичко това, имахме благодарение на голямата Божия благодат.
Март 2020 г. пристигна и ние почти нямаме нищо от него. Ние се молим всички отдадени на преданост работници да останат здрави. Те все още правят невероятна услуга в наши дни. За да може вирусът да заобиколи всички възрастни хора, за които се грижи. За да може вирусът да заобиколи нашите пастори и техните семейства. Много от тях са много активни в наши дни. Те подготвят текстове на домашни предания, организират частни служби на Бог, излъчвани в YouTube, говорят ни от средствата за масова информация, пишат насърчителни текстове в уебсайтове и социални мрежи. И заедно с активни църковни служители организират и доброволческа помощ. Слава Богу за това, скъпи наши.
Вярваме, че пандемията ще приключи скоро и никой от нас няма да бъде засегнат в най-лошата форма. Че ще дойдат дните на нормален живот. Но те вероятно ще бъдат различни от преди. Особено от самото начало няма да имаме всичко, което искаме. Ако искаме качествени услуги от църквата, ще трябва да я подкрепяме много, много повече. Може би най-накрая ще спрем да се дебнем като рибна котка. Ще трябва да допринесем много по-щедро с финанси, по-саможертвено обслужване на повече от няколко души, насърчение и молитва. Дните на Великия пост могат да се нарекат и подготвителни дни. Изглежда, че новите времена очакват и скитащата църква. Нека се приготвим за тях.