Добавено: 30.07.2018 15:38:54 Брой преглеждания: 1023
Кои са най-често срещаните рискови фактори?
Както при някои други психични разстройства, редица различни фактори участват в появата и развитието на анорексия и нервна булимия.
Въпреки това, освен спазването на редукционни диети, няма причинно-следствена връзка, която се среща при повечето пациенти и обяснява техните трудности. Следователно влиянието на такива фактори, които увеличават интереса към организма и приема на храна и които могат да доведат до диета, е опасно.
Възможната му „допустимост“ (като детско затлъстяване или соматични затруднения, изискващи диета) обикновено усложнява ранната диагностика и ефективната намеса.
Най-често срещаните рискови фактори включват:
- диета и прекомерен интерес към храненето в семейството
- естетически неподходящо разпределение на мазнините
- Екстремни височини в телесната височина (за момичета, които са твърде високи или много малки, телата им често са проблем и могат да насърчат хранителни ограничения)
- интереси или професии, подчертаващи интереса към тялото и телесното тегло (балерини, танцьори, модели и др.)
Почти две трети от момичетата (жени) с хранителни разстройства свързват появата на разстройство със събитие в живота. Най-често срещани са лични или семейни проблеми, намеци за физически външен вид и промени в живота. Обикновено е много трудно да се разграничи как тези проблеми са значителна причина или последица от разстройството или каква друга роля играят в живота на пациента.
Следователно лечението на анорексия и булимия не трябва да се основава на съображения за възможните причини за разстройството, а трябва да има за цел промяна на неподходящи хранителни навици и нагласи и потискане влиянието на факторите, поддържащи разстройството. По-младите пациенти се нуждаят от тясно сътрудничество със семействата си.
Групата пациенти с хранителни разстройства е много разнообразна. В допълнение към момичетата, които основно могат да се справят сами с проблема си, е възможно да се срещнат дългосрочно недохранени анорексици и отчаяни депресивни булими, които се нуждаят от хоспитализация. Но дори драматичните им здравословни и психологически затруднения не липсват ясна логика и обикновено отстъпват на това как пациентът изведнъж успява да получи контрол над храната, да придобие нова радост от живота - нови интереси, нов партньор, завършване на някакъв труден период, решаване на проблеми в семейството, връзката, в училище, излизане от "нахлуването".