Гранули и отново гранули. Това е днешната диета на кучета и други домашни любимци. Това са трудни за определяне продукти с определено декларирано съдържание на хранителни вещества, но степента на топлинна (и химическа) обработка ги прави мъртви продукти.
Поради това е от изключителна важност да добавите към такава „изкуствена“ диета пресни продукти или. сурови за снабдяване на организма с биологично активни вещества като витамини и ензими, но също така и с естествената микрофлора, намираща се в месото, растенията или млякото. Те са естествени източници, от които впоследствие се образува чревната микрофлора.
Според последните научни познания чревната микрофлора е най-важният фактор за развитието на имунитета. Това е не само предпоставка за правилен метаболизъм и оползотворяване на хранителните вещества, но също така стимулира имунните реакции на нивото на чревната лигавица, което е важен център на имунната система. Известни са няколко вида пробиотични бактерии, но важно условие за тяхното действие е техният брой и взаимодействие с т.нар пребиотици. Пребиотици са неодушевени съставки, най-често по-прости захари - олигозахариди (най-известните са фибрите), които служат като храна за пробиотичните бактерии. Без тяхното присъствие в чревната среда оцеляването на тези бактерии не е възможно.
При избора на пробиотици е важно също така те да съдържат бактерии, които идват от чревния тракт на съответните животински видове, в които искаме да прилагаме пробиотици. Не може да се очаква човешките пробиотици да бъдат ефективни при кучета и обратно. Това са живи организми - бактерии, които са активни в естествената си среда, което в случая е чревния тракт на животните, от които тези бактерии са изолирани. Например, такива предпочитани бифидобактерии изобщо не се срещат в червата на кучето, докато от човешка гледна точка страшните клостридии са в изобилие, тъй като участват в разграждането на протеините и са основен компонент на храната за месоядни животни.
Поради тази причина имаме специални пробиотици за кучета, котки, домашни птици, зайци и т.н.
Трябва да се отбележи, че не всеки представител на който и да е бактериален вид, като Lactobacillus, Bifidobacerium, е естествено пробиотик. За да се твърди това, трябва да има определен представител, т.нар щам или изолат, тестван и не само това, самият продукт, съдържащ такива бактерии, трябва да бъде тестван. Освен това става модерно да се твърди, че всички храни (фуражи), съдържащи живи бактерии, автоматично са пробиотични. Лъжа е. Например живите бактерии се намират в повечето кисели млека, във ферментирали месни продукти, но те не са пробиотици, а т.нар. хранителни култури, които служат само за технологична обработка на суровината без термична обработка и са избрани за тази цел. Пробиотичният ефект не е проучен и те нямат мнозинство (99%). Друго нещо е, ако там се добавят пробиотици.
И така, кога можем да говорим за пробиотици?
В случай на микроорганизми, които:
- те не трябва да бъдат вредни за потребителя (патогенен) и не трябва да предава гени за устойчивост на антибиотици
- оцелеят в агресивната среда на стомаха (солна киселина) и тънките черва (жлъчни киселини, ензими) и достигат до дебелото черво, където е мястото на тяхното действие
- те могат да се придържат към стената на червата и остават там известно време и произвеждат необходимите вещества, напр. млечна киселина и други, които влияят върху околната среда на червата, както и подхранват лигавицата му
- те произвеждат различни антибактериални вещества, които убиват патогенни инфекциозни бактерии като салмонела и др.
Ако се срещнат с това, те имат потенциал да бъдат пробиотици, но тепърва трябва да бъдат тествани за ефективност, т.е. дали наистина влияят положително на физиологичните функции на потребителя. В света има десетки до стотици щамове бактерии, които са тествани и могат да се използват в медицинската и ветеринарната практика. В ЕС те са част от списъка на одобрените фуражни добавки (добавки) и само те са разрешени за употреба във фуражите. Други са полезни във ветеринарни лекарствени продукти и лекарствени продукти, които трябва да бъдат клинично тествани (проучвания за ефикасност).
Млечнокиселите бактерии (BMK) представляват основната група пробиотици. Благоприятното въздействие на тези бактерии, консумирани в храната, далеч не е само на мястото на храносмилателния тракт, но те имат видим ефект върху цялостното здраве. По принцип може да се твърди, че подобно на човешкото тяло тези пробиотици влияят и върху животинското тяло. Механизмите, чрез които пробиотичните бактерии влияят на имунитета, се осъществяват на нивото на чревната лигавица.
Повърхностите на лигавиците образуват най-важната бариера на организма преди навлизането на различни стимули. Общата контактна площ на лигавиците е няколкостотин m2, което е значително повече от площта на кожата. Поради тази причина имунната система на лигавицата играе ключова роля в защитните сили на индивида. Лимфната система на червата обработва информацията от няколко тона храна през целия си живот. Условието за действието на пробиотиците върху лигавичния имунитет е прикрепването им към повърхността на чревната лигавица особено контакт със специализирани клетки на имунната система - бели кръвни клетки, макрофаги и лимфоцити, които са в основата на първата бариера на тялото - имунната реакция на лигавицата.
Имунните реакции в храносмилателния тракт не се крият само на местно ниво, но чрез миграцията на клетките през кръвния поток към други части на тялото осигуряват функционирането на т.нар. обща лигавична имунна система (дихателни пътища, урогенитална система).
Естествената чревна микрофлора, която е значително допълнена от пробиотици, по този начин основно извършва непрекъснато обучение на имунната система и въображаемият център за пригодност е черво.
В допълнение към директния ефект върху имунните реакции в лигавицата, пробиотичните микроорганизми участват в защитата на чревната екосистема срещу проникването и размножаването на нежелани микроорганизми - хранителни патогени (салмонела, листерия.). Това е основно производството на естествени антибиотици, както и основният му продукт - млечната киселина, която повишава киселинността, като по този начин създава неподходящи условия за някои патогени.