Просо (Panicum miliaceum L.) е зърнената култура, най-богата на минерали. Просото беше една от основните зърнени култури на славяните, които го консумираха под формата на питателна каша, палачинки и супи. Има високо съдържание на флуор и силициева киселина, съдържа също магнезий, калий, фосфор и желязо. Просото не съдържа глутен, съдържа много левцин, изолевцин, фенилаланин, валин. Съдържанието на минерали и витамини в семената на просото обикновено е по-високо, отколкото в пшеницата, царевицата или ориза и в тях преобладават ненаситените мастни киселини.Препоръчва се при анемия, възстановяване, изтощение и за прочистване на организма. Флуорът и силициевата киселина укрепват кожата, косата, костите, ноктите и зъбите. Много лесно се смила.
Най-често консумираната пшеница се получава чрез отстраняване на обвивката от зърното просо. Съставките имат благоприятно съотношение на протеини (12%), мазнини (4%) и въглехидрати (68%). Това съотношение е близко до препоръчаното съотношение на хранителните вещества. Отсъствието на глутен е важно, затова се препоръчва за диета без глутен. Лесно смилаем, хранителен и много вкусен, освен това е важен източник на витамини (напр. В1, В2). Съдържанието на желязо е особено изключително. Хранителната му стойност е равна на овесена каша. Използва се напр. в намазки, скоби в супи или при приготвяне на ястия от кайма.