лимфни

Лимфните възли са една от многото тъкани или органи, които се изпращат в патологични лаборатории за хистопатологично изследване. В повечето случаи се изпращат цели лимфни възли или мастни лимфни възли, взети от хирург, но могат да бъдат изследвани и малки проби, получени чрез пункционна биопсия или части от лимфни възли.

Отстранени лимфни възли поради разширяването им (лимфаденомегалия)

Това могат да бъдат повърхностни лимфни възли, взети от подкожната тъкан (най-често аксиларни, ингвинални и цервикални възли) или дълбоко разположени лимфни възли, взети от корема или гърдите под обща анестезия. Размерът на лимфните възли варира в зависимост от областта, в която се намират (напр. Ингвиналните възли обикновено са по-големи от цервикалните възли дори при нормални условия). Обикновено се събират лимфни възли с диаметър по-голям от 1,0 cm.

Лимфни възли, изследвани за злокачествено заболяване при пациент

Хистологичното изследване на низходящите лимфни възли е част от определянето на стадия на злокачествено заболяване (стадиране). Лимфните възли могат да бъдат изпратени като част от специално събрана адипоцилампатична тъкан (най-често от шията, аксилата, таза или парааорталната област) или като част от хирургични резекции (например резекции на дебелото черво или стомаха). И в двата случая ролята на патолога при макроскопската обработка на тъканта (нейното изрязване) е да открие всички налични лимфни възли, да ги отстрани, да запише броя им и след това да ги изследва микроскопски.

Специален случай на хистологично изследване на лимфните възли при откриване на злокачествен тумор при пациент е изследването на стражния възел. Сентинелният възел е първият лимфен възел, в който се дренира лимфата от зоната на човешкото тяло, в която се намира злокачествен тумор. Това означава, че той е първият, който улавя раковите клетки от района. Ако туморът не е засегнат, пациентът не се нуждае от по-обширна операция, насочена към отстраняване на низходящите лимфни възли, като по този начин се избягва рискът от развитие на усложнения, като напр. лимфедем. Най-често се изследва при рак на гърдата и злокачествени меланоми. Хирургът разпознава Сентинеловия възел, след като го маркира с багрило или радиофармацевтик, който инжектира близо до тумора. Трябва да се отбележи, че в някои случаи няколко лимфни възли се оцветяват/маркират едновременно, така че говорим за сентинелни възли.

Ролята на патолога в тези случаи е да установи дали има структури на злокачествен тумор, който е диагностициран при пациент в лимфните възли или лимфните възли, или възлите са засегнати от друг патологичен процес.

Обработка и изследване на лимфни възли

В повечето случаи изследваните лимфни възли се изпращат вградени във формалин (или друг фиксиращ разтвор) и след това вградени в парафин, но особено в случай на сентинелни възли се използва и възможността за бърза периоперативна биопсия, което означава, че некапсулираният материал се изпратен за изследване, след което се замразява и нарязва в лабораторията.

Както при другите тъкани, оцветяването с хематоксилин и еозин се използва като основно оцветяване при изследване на лимфни възли, а оцветяването по Giemsa често се използва за по-добра оценка на цитонуклеарните детайли. Нормалните лимфни възли се състоят от фиброзна капсула, субкапсулни синуси, кора с фоликули, съставени предимно от В клетки, паракортекс, съставен предимно от Т клетки и медула, съставена от синуси, плазмени клетки и В клетки. След антигенна стимулация фоликулите се превръщат във вторични фоликули, които се състоят от ярък зародишен център с макрофаги, мантийна зона и маргинална зона.

По време на хистологичното изследване на лимфните възли патологът забелязва дали изследваният лимфен възел съдържа всички тези компоненти, дали са с адекватна структура и дали не съдържа компоненти, които обикновено не се намират в него. Особено внимание трябва да се обърне на субкапсулни синуси, които са първите, засегнати от метастатичен рак, и фоликули, открити в кората. В случай на туморна инфилтрация, архитектурната структура на лимфните възли има тенденция да бъде частично или напълно изтрита, така че нормалните й структури не могат да бъдат разпознати. Ако се подозира наличието на патологичен процес, патологът може да използва имунохистохимични методи, използващи антитела срещу различни антигени. Те са особено полезни в изброените по-долу случаи.

Когато се използват имунохистохимични методи в клиникопатологичната практика, трябва да се отбележи, че никое антитяло няма 100% чувствителност и специфичност за определен тип тумор, което означава, че панелите с антитела трябва винаги да се използват и че в някои случаи туморът не експресира антигени, които в повечето дела изразяват. Туморната хетерогенност също трябва да бъде взета под внимание, експресията на антигени не винаги е еднаква в тумора, интензивността може да е различна и също така, че през времето, в което туморните клетки имат метастази

Понастоящем се използват методи за молекулярна патология при изследване на лимфни възли на специализирани патологични работни места, по-специално следното: откриване на клонално пренареждане на IgH В-лимфоцити и TCR Т-клетъчен рецептор чрез PCR методи, откриване на хромозомни и генни транслокации чрез FISH метод, определяне на микрогенни профили на експресия на технологии и методи, позволяващи едновременно определяне на експресията на няколко гена, т.нар следващо поколение последователност.

Проблеми при оценката на лимфните възли