Той стимулира централната нервна система, води до конвулсии, причинява миоза и слюнчените жлези (холинергично действие), уврежда кръвообразуването и има значителен локален дразнещ ефект. Повтарящите се инхалационни експозиции (240 mg/m3 4 часа дневно) водят до увреждане на черния дроб (некроза), далака (абсцеси), бъбреците (дистрофични промени в каналите) и хематопоетичния костен мозък при кризи. Според изследванията на Amos, мутагенността на глициалдехид е 20 до 50 пъти по-силна от мутагенността на диглицидилов етер и диепоксибутан. За хората петминутен престой при концентрация 3 mg/m3 е свързан само с леки прояви на дразнене на очите и носната лигавица, при концентрации 7,4 и 30 mg/m3 дразненето е значително и за някои доброволци е било непоносимо, някои експозиции, водещи до дискомфорт в гърдите и главоболие, при 60 mg/m3 изстискванията се засилват и за голяма част от изложените тази концентрация е непоносима. Глицилалдехидът може да причини сериозно увреждане, ако попадне в очите. HrCT (ирит) -5 ppm, RoDL-0,05 g/kg/388/-0,23 g/kg, RrCL4-251 ppm, OcDL-0,20 g/kg,
От -3 до 4, RsMs-krcgen.
ta: ZYXterc + iritat ++ aleged +++? myelot +++ mutagen +++ krcgen Pa: CE
Етилоксиран
1,2-епоксибутан
C4H8O2 m.h. 72 (1 mg/l = 340 ppm,
1 ppm = 2,94 mg/m3)
K, b.v. 62 oC.
Техническият продукт е смес от 1,2-епоксибутан (80-90%) и 2,3-епоксибутан. Парите на бутиленоксид дразнят горните и долните дихателни пътища, във високи концентрации имат наркотично действие. Той се абсорбира през кожата. Той причинява неприятни усещания при хората, дори в концентрации под 1200 mg/m3. RoDL-1,41 g/kg, RrCL4-4000 ppm, OeDL-2,10 ml/kg, Od = 1, Oe = 4.
(смес от изомери) RoDL-0,5 g/kg
1,2,3,4-диепоксибутан
C4H6O2 m.h. 86 (1 mg/l = 284 ppm,
1 ppm = 3,44 mg/m3)
K, b.v.
Има много значителен дразнещ ефект, при животни е установен радиомиметичен ефект, т.е. миелотоксичен, мутагенен и канцерогенен ефект. Той се абсорбира и през неповредена кожа. При концентрация от 1 ppm не се усеща, при концентрация от 5 ppm едва се разпознава след пет минути, концентрация от 11,7 mg/m3 причинява разумно при хората и концентрация от 35 mg/m3 предизвиква силно дразнене на очите и носната лигавица.
Диглицидилов етер
Действа потискащо върху ЦНС. Ежедневното четиричасово излагане на инхалация от 16 mg/m3 води до левкопения и дисфункция на костния мозък при мишки на месец, както и до многократно перкутанно приложение, увреждащо образуването на кръв при мишки. При кучета, зайци и мишки, i.m. и i.v. приложението води до един или повече от следните симптоми: левкопения, относителна лимфопения или неутропения, хипоплазия на костния мозък, загуба на лимфоидна тъкан. При хората контактът с кожата причинява бавно зарастващи изгаряния. Парите дразнят очите и дихателните пътища. При вдишване той е най-токсичен от обичайните глицидилови етери. Това е мутагенно.
Бутил глицидилов етер
Той има депресиращ ефект върху ЦНС и след перорално приложение на големи дози при мишки са открити малки увреждания на черния дроб, а според други открития - увреждане на бъбреците. При контакт с веществото са възникнали алергични кожни заболявания. Той е най-малко токсичен от обикновените глицидилови етери при вдишване. Това е мутагенно.
Етиленгликол диглицидилов етер
След перорално приложение на по-високи дози са наблюдавани неразположение, цианоза, по-късно или след високи дози диспнея, конвулсии и смърт при спиране на дишането при мишки. След многократно приложение са открити дистрофични промени в черния дроб и дегенеративни промени в бъбреците. Има локален дразнещ ефект и се абсорбира през кожата.
Дилдрин
Има стимулиращ и по-късно депресиращ ефект върху ЦНС. След еднократно приложение при мишки се наблюдават дистрофични промени в мозъчната кора и в ядрената опашка, независимо от вида на приложението. Голяма единична експозиция причинява припадък у човек, който може да се повтори няколко пъти, но засегнатото лице оцелява, възстановяването е относително бързо и няма последствия. Епилептиформните припадъци могат да се появят внезапно без големи предишни проблеми. Описани са многобройни случаи на отравяне, които започват да се появяват няколко дни или седмици след началото на работата, свързана с висока експозиция на диелдрин. Симптомите включват леко главоболие, световъртеж, разстроен стомах и повръщане, а в по-тежки случаи конвулсии, свързани със загуба на съзнание с продължителност от една минута до два часа и повтарящи се няколко пъти дневно. ЕЕГ показва промени в разстройството на щама. Дилдрин е нефротоксичен и леко хепатотоксичен. Според теста на Еймс той не е мутагенен. Той прониква добре в кожата (за разлика от DDT, самото неразтворено вещество прониква в кожата!), Но не го дразни. Понякога се отрича неговата канцерогенност. Очакваният приемлив дневен прием (ADI) за хора е определен на 0,0001 mg/kg.